Решение № 12520 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 483/2014 г.

Решение № 12520 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 483/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЗКПУ "Единство" със седалище и адрес на управление в гр. Айтос срещу решение № 1945 от 4.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1391/2013 г. от Административен съд - Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - кметът на Община Айтос в писмено становище оспорва жалбата. Счита същата за недопустима и неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално недопустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на ЗКПУ "Единство" против Заповед № РД-08-474 от 13.05.2013 г. на кмета на Община Айтос, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Айтос, представляващ част от III-тия етаж - стая № 2 с площ от 14 кв. м.; стая № 3 с площ от 28 кв. м. и стая № 4 с площ от 14 кв. м. - преходни; стая № 5 с площ от 13 кв. м. и стая № 6 с площ от 28 кв. м. - преходни; стая № 8 с площ от 16 кв. м. от сграда на бивш АПК, изградена в ПИ 4583 и ПИ 1980, в кв. 161, актуван с акт за публична общинска собственост № 3439/2.04.2013 г. (АПОС), и е определен срок за доброволно изпълнение, издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице били материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Касаело се за имот - публична общинска собственост, видно от АПОС № 3439 от 2.04.2013 г., ползващ се с обвързваща материално доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, а от доказателствата по делото се установявало, че липсват каквито и да е облигационни отношения между общината и кооперацията, за да е налице правно основание, на което същата да държи част от третия етаж от цитираната в АПОС сграда. Следователно липсвало правно основание, по силата, на което жалбоподателят да държи процесния недвижим имот. Решението е правилно. Видно от АПОС № 3439/2.04.2013 г., процесният имот е публична общинска собственост. Поради това е налице първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът да е общинска собственост. Пред първата инстанция не са били представени каквито и да е доказателства относно наличието на облигационни отношения между страните. Между другото това не се и твърди от жалбоподателя. Тезата, която поддържа същият е, че общината не е собственик на имота, което по своята същност представлява спор за материално право, който е неотносим към предмета на настоящото дело, в което се проверява законосъобразността на издаден индивидуален административен акт към момента на неговото постановяване. В тази връзка неотносими към настоящия административноправен спор са и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства. При тези данни съдът правилно е преценил, че е налице и другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът да се държи без правно основание. В производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице: акт за публична общинска собственост и данни, че лицето, от което се изземва имотът държи същия без правно основание, то явно е била налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС за издаване на обжалваната заповед. Предвид на изложените обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорената заповед за изземване на недвижимия имот - публична общинска собственост е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображения решението на Административен съд - Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,