Решение № 7277 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2008 г.

Решение № 7277 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Петров Георгиев, Теодоси Петров Георгиев, Василка Петрова Пешева и Веле Петров Георгиев-всички от гр. София, чрез пълномощника им-адв. Железчев, срещу решението от 20.12.2007 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III"д" състав, по адм. д. № 1711/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, СГС е отхвърлил жалбата на Георги Петров Георгиев, Теодоси Петров Георгиев, Василка Петрова Пешева и Веле Петров Георгиев срещу Заповед № РД-64-20/29.03.2005 г. на Кмета на СО-район"Младост", с която е одобрено решението по преписки вх. № АГ-08-00-12/03/06.07.2004 г., вх. № АГ-08-00-12/3/25.01.2005 г. на район"Младост" за част от имот пл. № 3630, кв. 2 по рег. план на ж. к. "Младост-3" и кв. 2 по рег. план на бул. "Ал. Малинов", като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел следното:Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на ОСЗГ по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши зем. земи. В конкретния случай то е започнало по служебно искане от ОСЗГ-Овча купел , последвано от молби от наследниците на Петър Георгиев Стоянов за издаване на актуално удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ относно част от имот пл. № 3630 по кад. план от 1939 г. и по -специално за част от него с площ от2803 кв. м., по отношение на която е налице висящо производство за възстановяване на собствеността пред ОСЗГ-Овча купел (правоприемник на ПК-Студентска). По отношение на останалата част от имота с площ от 2160 кв. м. не се спори, че същата е свободна от застрояване и е възстановена на Петър Георгиев Стоянов, респективно-на неговите наследници с решение № 1274/15.09.1994 г. на ПК"Студентска". Видно от изготвеното заключение на в. л. Недева, процесната невъзстановена част от имота с площ от 2803 кв. м. попада върху реализирана улица, паркинг и озеленяване, като строителството на паркинга и озеленяването е съгласно регулационното отреждане на имота със заповед РД-50-09-52/07.11.1983 г. за търговска къща за мебели и комплексно обслужване на дома, паркинг и озеленяване. Експертното становище на вещото лице е, че мероприятието по отреждането е реализирано изцяло. Реализираното строителство е с характер, посочен в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. При такива обективни данни не може да се приеме наличието на свободна от застрояване площ, поради което обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата-неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Необосновано и в противоречие с данните по делото съдът е приел, че е налице реализирано мероприятие по рег. план. В съд. заседание, проведено на 12.10.2006 г. вещото лице Недева заявява:"В момента на огледа има изграден голям хипермаркет заедно с прилежащите му площи". При тези обстоятелства, установени от вещото лице, мероприятието за което е отчужден имота не е реализирано, то не съществува. Имотът не е застроен с паркинг, обратно на приетото от съда. А застрояването, съществуващо върху имота е реализирано след релевантния момент по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, изискваща застрояването да е реализирано до 01.03.1991 г., то е извършено след 2004 г. Решението е в противоречие и с чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ, която задължава общината да посочи данните относно законността на строежа и датата на реализирането му. Ответната страна-кметът на СО-район"Младост", редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно, при разглеждането на делото съдът е съобразил всички доводи на страните и решението не противоречи на закона. Назначената СТЕ е потвърдила, че претендираната част от имота е изцяло застроена и върху нея са реализирани улица, паркинг и озеленяване, които са част от отреденото мероприятие. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постантовяването на решението си съдът не е преценил всички представени по делото доказателства, включително заключението на вещото лице и обясненията му в съд. заседание на12.10.2006 г. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Освен това писменото заключение на вещото лице противоречи на обясненията му в съдебното заседание. В административното производство служебното начало не е изключено и съдът е следвало да направи необходимото за изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор. Съдът е приел с оспореното решение, че върху имота е реализирано строителство на паркинг и зелена площ съобразно отреждане по плана от 1983 г., но в съдебно заседание вещото лице е заявило, че в момента на огледа има изграден голям хипермаркет, заедно с прилежащите му площи, както и улица. В писменото заключение е посочено, че имотът попада в изградени паркинги и улица. Съдът не е изяснил кое от двете е вярното. Освен това по делото са приложени и две разрешения за строеж на "Кауфланд България"ЕООД за хипермаркет и външно ел. захранване от 9.12.2004 г. и 12.12.2004 г. Имота, за който ОСЗГ и жалбоподателите са поискали издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 и удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и попада в регулацията на града. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ (ПК) постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13. За да бъдат издадени последните следва да бъде проведено производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се отразява правилно съществуващото положение на имота и извършените в него строежи и се определя само свободната и застроена площ, съобразно правилата и нормативите за устройство на територията. В това производство не се разрешават нито спорове за собственост (които съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се разрешават по общия исков ред), нито се преценява наличието на обстоятелствата по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността, които се преценяват от компетентния орган- ОСЗ при постановяването на решението за възстановяване на собствеността, респективно- от съда, но в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай вещото лице е следвало да даде заключение за реално съществуващите в имота сгради и съоръжения и съобразно същите и правилата и нормативите за устройство на територията, да определи застроената площ на имота с точно посочване на застроената площ и прилежащия терен за всяко от тях. Освен това отреждането по плана за отделните мероприятия не означава реално изпълнение на същите. Заключението на вещото лице е непълно и неясно, а и съдът не е направил необходимото да изясни от къде вещото лице прави извод, че е изпълнено мероприятието "паркинг", както и озеленяване. Не е изяснено къде точно по плана са били предвидени такива мероприятия и защо вещото лице счита, че те са реализирани, след като в съдебното заседание уточнява, че в момента на огледа има изграден хипермаркет, а не паркинг и зелена площ. Този хипермаркет изобщо не е отразен нито в заключението на вещото лице, нито в приложената към него скица. Заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ следва да отразява вярно фактическата обстановка и извършеното строителство, тъй като въз основа на нея се издават и необходимите и поискани в конкретния случай от жалбоподателите удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, като последните следва да отразяват и времето на извършване и законността на реализираното строителство, тъй като въз основа на тях се постановява решението за възстановяване на собствеността от ОСЗГ, сега ОСЗ. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа:сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване (а тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ), информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Невярното и неточно отразяване на застроената и свободна площ в заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ рефлектира върху верността и на издадените удостоверения и скица и съответно-върху решението на ОСЗ. Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се допусне нова СТЕ, която да даде заключение съобразно съществуващото в имота строителство, прилежащ терен и съоръжения, с точното посочване на тяхната площ и местоположение, които да бъдат отразени и в приложената по делото скица. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,