Решение № 6046 от 20.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Кръстев от гр. Пазарджик, подадена чрез адв. Узунов, срещу Решение 787 от 29.10.2021 г. по адм. д. 713 от 2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пазарджик, приета с Решение 241/2020 г., взето с Протокол 15 от 22.12.2020 г. на общински съвет гр. Пазарджик.Касаторът излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в противоречие със Закона за дискриминацията се получава по-благоприятно данъчно третиране на определена група хора въз основа на признак на лично положение. Сочи, че с оспорената разпоредба заплащането на услугата е поставено не в зависимост от физическото й ползване, а от други обстоятелства. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената разпоредба. Прилага писмена защита. Претендира сторените разноски съгласно представен списък. Ответникът Общински съвет гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В постъпил по делото писмен отговор, подаден от адв. Иванова са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата на Кръстев, като е приел, че оспорената разпоредба е приета с изискуемото по закон мнозинство и при спазване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Относно материалната законосъобразност на оспорената разпоредба са изложени мотиви, че последната е издадена на основание чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и не противоречи на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, като същата не е дискриминационна по отношение на различните жители на общината и изцяло в правомощията на общинския съвет е да осъществява съответната политика в рамките на общината при спазване на равно третиране. Решението е правилно, като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Обосновани са изводите на съда, че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито приетата разпоредба е дискриминационна спрямо дадена група лица въз основа на признак за лично положение. Съгласно чл. 16, ал. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пазарджик, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако е подадена декларация по образец до края на предходната година от собственик или ползвател на жилищен имот, който е родител или лице упражняващо родителски права, или е приемен родител, на дете или юноша до 18 г. или до завършване на средно образование, участвало в състезание от държавния спортен календар към съответната спортна федерация през годината, в която се подава декларацията. За жилищен имот, за който има подадена декларация се начислява само такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и такса за почистване на местата за обществено ползване.Цитираната разпоредба е в унисон с разписаното в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ правомощие на общинския съвет да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси. В хипотезата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ самият законодател възлага на общинския съвет с наредба да определи както категорията лица, които да бъдат освободени (напълно или частично) от заплащането на отделни видове такси, така и редът, при който това да се случи. В тази хипотеза, съответният общински съвет упражнява правомощието си по отношение на "отделни категории лица" - такива могат да бъдат пенсионери, социално слаби лица, дружества, чиято дейност е с голяма обществена значимост на територията на съответната община и т. н, като правото да определи категориите лица принадлежи изцяло на съответния общински съвет, който изхожда от местните социални и икономически фактори. Това законодателно изискване обективира и гарантира конституционния принцип за равенство залегнал в чл. 6 и чл. 19 от Конституцията, като неспазването му би поставило гражданите или икономическите субекти, носители на сходни характеристики в неравноправно положение. Предвид изложеното твърдението на касатора, че законодателят е посочил в чл. 71 от ЗМДТ, кога ТБО не се дължи и че всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона е напълно неоснователно, тъй като последният смесва режима на недължимост на такса битови отпадъци с правомощието на общината да освободи от заплащане определен кръг лица, които дължат такса. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т.е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет и това е логично, защото именно той е органът на местното самоуправление, избран пряко от населението, който е компетентен да определя и осъществява политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил на общините. Дали и при какви условия съответният общински съвет ще освободи дадени лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Единственото изискване, което законодателят е поставил, е освобождаването да става за категории лица, както и да е посочен редът, по който това може да се случи, което е спазено в процесния случай. Неоснователно е възражението в жалбата, че адресати на акта не са категория лица, а избирателно посочени правни субекти. Видно от текста на оспорената разпоредба общинският съвет е освободил частично от заплащане на такса битови отпадъци всички собственици или ползватели на жилищни имоти, чиито деца до 18 г. възраст или до завършване на средно образование, са участвали в състезания от държавния спортен календар на съответната федерация през годината, в която се подава декларацията за освобождаване. В случая не се поставя нито изискване за конкретен спорт, нито за постигане на конкретен резултат на състезанието, а само за участие. Видно е, че целта на общинския съвет е била чрез тази мярка да насърчи младежта към по активно спортуване, което не може да се приеме за дискриминация спрямо останалите жители на общината, като оспорената разпоредба касае група задължени за такса битови отпадъци лица, които отговарят на общи характеристики, а не избирателно посочени правни субекти. Изпълнено е и условието за посочване на реда за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, като това се случва след подаване на декларация от посочения кръг лица, имащи право на това основание да искат частично да бъдат освободени от заплащане на ТБО. Съобразно всичко гореизложено, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лева изплатен адвокатски хонорар в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.12.2021 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,