Решение № 3445 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2012 г.

Решение № 3445 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 1466/19.03.2012 г., постановено по а. д. № 866/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е осъдил АМ да заплати на Румен Борисов Бойков от гр. Сандански 4850,40 лева обезщетение за времето, през което той е останал без работа следствие отмяна на заповед № 10136/16.12.2009 г. на директора на АМ, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Искът на Бойков против АМ, в частта за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на прекратяване на служебното правоотношение за разликата над 4850,40 лв. е отхвърлен като неоснователен. Искът на Бойков срещу АМ за заплащане на обезщетение в размер на 3637,80 лв. на основание чл. 36, т. 1 от Процедурата за съкращаване на персонала в АМ (Процедурата) също е отхвърлен. Отхвърлено е искането на АМ за прихващане на сумата 606,30 лв. - заплатено обезщетение на Бойков за неспазено предизвестие при прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Недоволен от решението, директорът на АМ го обжалва чрез процесуалния си представител. Иска отмяната му с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се незаконосъобразност на извода за липса на основание за прихващане от исковата сума на изплатените обезщетения на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДС, от АМ на служителя, както и неправилно определяне на момента от който се дължи законната лихва. Претендира за разноски. Недоволен от решението е останал и първоначалния жалбоподател Бойков. Счита, че то е неправилно като постановено при допуснато от АССГ нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е уважил искането за прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДС в размер на 1212,60 лева. Неправилно съдът не е уважил и искането му за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 36, т. 1 от Процедурата в размер на 3637,80 лв. Претендира за направените разноски пред двете съдебни инстанции в пълен размер. И двамата касатори молят изменение на решението в насоката, развита в жалбите им. Всеки счита касационната жалба на другия за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: Предявен е бил иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДС (редакция ДВ бр. 95/2003 г.) за обезщетение за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба след като служебното му правоотношение е било прекратено, а впоследствие - заповедта за това отменена. В случая, служебното правоотношение на Бойков е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС със заповед № 10136/16.12.2009 г. на директора на АМ, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 16602/15.12.2011 г. по а. д. № 1898/2011 г. по описа на ВАС. Неоснователен е доводът на директора на АМ за незаконосъобразност на решението досежно извода на АССГ, че искането за прихващане от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, на вече изплатеното такова на основание чл. 106, ал. 4 от с. з. е неоснователен. Основанието за изплащане на това обезщетение (по чл. 106, ал. 4) е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДС от страна на органа по назначаване. Ако той беше спазен, Бойков би полагал труд още един месец и за него щеше да получи съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетение за така причинената му имуществена вреда. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, поради което не може да се приеме за основателно възражението за прихващане. Касационната жалба на директора на АМ в тази `и част се явява неоснователна. Следва да се остави в сила решението в тази му част. Касационната жалба на директора на АМ в частта й, досежно началната дата на присъдените лихви от АССГ се явява основателна. Въпреки, че в диспозитива на решението липсва изрично посочване на началната дата, от който се дължат лихви върху присъденото обезщетение, там е посочено "... от датата на предявяване на иска...", а от мотивите на същото е видно, че АССГ е приел за такава момента на предявяване на жалбата на Бойков (23.12.2009 г.) против заповедта на директора на АМ. По въпроса съдът е изложил противоречиви мотиви. На стр. 3, последен абзац от решението е прието, че след анализ на чл. 104 от ЗДС началният момент, от който се дължи законната лихва е датата на признаване на уволнението за незаконно. Това е датата 15.12.2011 г., когато е обявено окончателното решение № 16602 по а. д. № 1898/2011 г. на ВАС. Въпреки това, на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, в следващите редове на решението е прието, че началният момент от който се дължи законната лихва е датата на завеждане на жалбата пред АССГ - 23.12.2009 г. Това тълкуване не държи сметка за приоритетите на нормативните актове и в частност - този на специалния ЗДС спрямо общия ЗЗД. То е в противоречие и с т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, изрично прогласяваща, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,... е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове...". По изложените съображения, следва да се измени обжалваното решение, като се приеме, че дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение следва да се счита от 15.12.2011 г. Касационната жалба на Бойков се явява изцяло неоснователна. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е развит в две насоки: а/ неправилно АССГ е уважил направеното искане от АМ за прихващане и приспадане на изплатеното му обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС и б/ неправилно е прието за неоснователно искането му за присъждане на обезщетение в размер на 6 брутни заплати на основание чл. 36, т. 1 от Процедурата. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДС, е изплатено предвид конкретната причина за прекратяване на правоотношението на Бойков - съкращаване на длъжността. След признаване от съда на това прекратяване за незаконосъобразно, е налице припокриване на основанията за обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДС и това, получено на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС. Двете такива се изплащат при незаконосъобразно уволнение от държавна служба. Присъждането и получаването и на двете обезщетения от уволнения служител би довело до неоснователното му обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда за него два пъти. Развитото в касационната жалба тълкуване на основанията за изплащане на двете обезщетения и специално на разликата между тях, не отговаря на целта на закона. Ако Бойков преценява, че уволнението му е било правилно и законосъобразно, той не би го обжалвал пред АССГ, при което положение щеше да получи обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДС. Той обаче е преценил, че уволнението му е незаконосъобразно (при това основателно, видно от последващото процесуално развитие на казуса), обжалвал го е и е постигнал отмяната му. Именно поради незаконосъобразността на уволнението му, нему се дължи едно единствено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, от което да се прихване вече изплатено/и обезщетение/я. Изплащането на всяко от обезщетенията е свързано с характера на уволнението. Последното може да бъде законосъобразно или не и в зависимост от това ще се дължи обезщетение на служителя съответно по чл. 106, ал. 2 или такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДС. Недопустимо е той да получи и двете обезщетения, които са свързани с различни фактическо и правно основания, за едно и също уволнение. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на отхвърлянето на претенцията на Бойков за обезщетение на основание чл. 36, т. 1 от Процедурата. Въпросът е цялостно и задълбочено разискван в обжалваното решение. ВАС споделя изцяло там изложените доводи и не счита за необходимо да ги преповтаря. Безспорно е, че предвиденото в чл. 36 обезщетение е само за лицата, чието служебно правоотношение се прекратява и към този момент те са били придобили право на пенсия. В чл. 36.1 от Процедурата е направена връзка с чл. 106, ал. 3 от ЗДС, като правото да се получи обезщетение е неразривно свързано с прекратяването на правоотношението и продължителността на трудовия или служебен стаж, в агенцията. За Бойков липсват и двете необходими основания: с цитираното решение на ВАС уволнението му е отменено и той е бил възстановен, а освен това не е бил придобил право на пенсия към момента на издаване на отменената заповед. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че извън констатирания порок за началния момент от който се дължат лихви върху присъденото обезщетение, същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. И двете страни имат искания за присъждане на разноските, които са направили по делото. При посочения по-горе резултат от касационната проверка, съдът счита за частично основателна претенцията на АМ за присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по компенсация, следва да бъде осъден Бойков да заплати на АМ сумата 50,00 лева. Искането на Бойков за присъждане на разноски, с оглед неоснователността на неговата касационна жалба, се явява изцяло неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,