Решение № 2060 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11567/2010 г.

Решение № 2060 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11567/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Никола Монев Монев от гр. Елхово, подадена срещу решение № 2266 от 7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3363 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - чрез процесуалния си представител, в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и служебно валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Никола Монев Монев от гр. Елхово, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № 4589 от 10.12.2009 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. С обжалваната административна заповед за извършено на 18.10.2009 г. около 03,19 ч. деяние - на паркинг пред читалище "Развитие" - гр. Елхово, при проверка на автопатрул № 154 на РУ на МВР - Елхово, отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол (във видимо нетрезво състояние) с техническо средство "Дрегер 7410" с № 0135 и да получи издадения му талон № 035735 за изпращане на медицинско изследване - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. В касационната жалба се поддържат доводи за отмяна на решението, които са били заявени и като основания за отмяна на обжалваната административна заповед - допуснато съществено нарушение на процесуални правила при процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, което наказание е наложено предварително с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР - без да има влязъл в сила съдебен акт по обжалвано наказателно постановление. Жалбоподателят е оспорил да е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина по изложени съображения, че по време на проверката от автопатрула не е бил на работа (не е допуснал нарушения по време на изпълнение на службата му), като е оспорил също той да е управлявал (шофирал) след употреба на алкохол личния си автомобил. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 230, ал. 2, т. 4 ЗМВР при условията на обвързана компетентност дисциплинарно наказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На основание доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел, че административната заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обсъдени са обясненията и възраженията на жалбоподателя и заинтересованите лица, като е изпълнена административната процедура по чл. 243 ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя и държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия материален закон, както законосъобразно е приел съдът. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. За конкретния случай разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР е неприложима с оглед правното основание за издаване на заповедта. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение на жалбоподателя е установено от проведеното дисциплинарно производство. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което той да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност за действията си. Законосъобразно съдът на основание събраните доказателства е приел за установено, че поведението на полицейския служител при извършената проверка от полицейския автопатрул (отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническа средства и да получи талон за медицинско изследване) е дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,