Решение № 10218 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), подадена чрез пълномощника юрисконсулт С. Грозданов, срещу решение 2069 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело 1719/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена издадена от него заповед 1130/25.07.2024 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с К. Р. П., на длъжност началник на Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) Варна към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РДАА) Варна, считано от 16.07.2024 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Заявява, че след измененията в Устройствения правилник на ИААА тази длъжност е престанала да съществува. В новото щатно разписание има нова длъжност - началник на ООАА Варна към Главна дирекция Автомобилна инспекция (ГДАИ) и старото структурно звено - ООАА Варна към РДАА Варна е закрито и всички служители от закрития областен отдел са преназначени в новосъздадения ООАА Варна към ГДАИ. Счита за погрешна констатацията на съда, че функциите и задълженията на закритата длъжност се припокриват с новата. Заявява, че действително основната цел на двете длъжности е свързана с ръководство, координиране и контрол на областния отдел, но в новата длъжност е включена административно-наказателна дейност, каквато не е имало в старата. Посочва и изменения във функциите по контролната дейност. По изложените съображения иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадената от него заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Р. П., чрез пълномощника адвокат В. Добрев, в представен писмен отговор, в съдебно заседание и писмена защита, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че със заповед 467/29.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА, К. П. е бил преназначен от длъжност - началник на ООАА Варна, на длъжност - началник на ООАА Варна в РДАА Варна. Съгласно длъжностното разписание на ИААА от 20.11.2023 г., общата численост на агенцията е било 521 щатни бройки, включително началник на ООАА Варна в РДАА Варна - 1 щатна бройка, на която, видно от поименното разписание, е бил назначен К. П.. Във връзка с Постановление 24 на Министерски съвет от 15.02.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на ИААА и въвеждането на структурни промени в нея, изпълнителният директор на ИААА отправил на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл, предложение рег. 11-01-1594/23.02.2024 г. до К. П. за преназначаване на друга длъжност - главен инспектор в ООАА Варна към ГДАИ. С писмо рег. 63-0015-13/10/16.07.2024 г. П. отказал, като заявил, че не е налице промяна в щата на заеманата от него длъжност. Съгласно новото длъжностно разписание на ИААА от 06.03.2024 г., е запазена общата й численост от 521 щатни бройки, включително началник ООАА Варна към ГДАИ - 1 щатна бройка. На нея, видно от поименното разписание е бил назначен Т. И. Г.. Във връзка с изразеното несъгласие на П. да заеме предложената му длъжност - главен инспектор, била издадена атакуваната заповед. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че заповедта за прекратяването на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган, в предвидената по чл. 108 ЗДСл писмена форма и има изискуемото от същата норма съдържание. Установил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. За да достигне до този извод съдът е извършил детайлен преглед на приложимата правна уредба, длъжностните разписания и длъжностните характеристики на старата и новата длъжности. Обосновал се е със запазването след преструктурирането от 06.03.2024 г. на длъжността началник на областен отдел , която фигурира в двете разписания. Отчел е липсата на промяна в изискванията, свързани с вида на правоотношението - служебно по ЗДСл, предвидения код по НКПД - 12 137 022, длъжностното ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) - 6; наименование на длъжностното ниво - ръководно ниво 7А, размера на основната месечна заплата, образователната степен, ранга и професионалния опит. При съпоставка на двете длъжностни характеристики е установил, че основната им цел е сходна и е свързана с ръководство, координиране и контрол върху дейността на областния отдел, като при някои от функциите има пълно съвпадение, при други са налице несъществени разлики, трети - включени в едната и невключени в другата длъжностна характеристика, са вменени на длъжността с посочени от съда подзаконови нормативни актове. Констатираното различие е свързано с осъществяваните, според втората длъжностна характеристика на административнонаказателна дейност и прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ). Заради запазването на основните дейности и функции на длъжността, липсата на промяна в изискванията за заемането й на които П. отговаря, фактическата липса както на закриване на структурното звено - ООАА, така и липсата на премахване длъжността началник на този отдел, е направен извод, че не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Извършено е било структурно изменение в администрацията с промяна на подчинението на областния отдел - от РДАА Варна на ГДАИ, като структурното звено - областен отдел и длъжността - началник на ООАА, заемана от жалбоподателя, не са били закрити, а са преминали на различно подчинение. Решението е валидно, допустимо и правилно. С извършените с Постановление 24 на Министерски съвет от 15.02.2024 г. изменения и допълнения на Устройствения правилник на ИАА са проведени структурни промени в агенцията, при които съществувалите дотогава дирекция "Автомобилна инспекция" и осем регионални дирекции "Автомобилна администрация", включително във Варна, са заменени с Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват и 27 областни отдела "Автомобилна администрация" - по един отдел във всеки областен град. Формално тези отдели са нови структури. Изследването на същностното съдържание на функциите им, регламентирани от чл. 20, вр. чл. 17 от Устройствения правилник сочи, че то съответства на функциите на Дирекция "Автомобилна инспекция" и 27-те регионални звена към нея, регламентирани от чл. 20 и чл. 21 на правилника при приемането му - ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г. През годините са извършвани и други реорганизации, но съществени промени няма. Ето защо настоящият касационен състав приема за законосъобразен извода в обжалваното решение за наличие на преобразуване и промяна на подчинението на съществувалите регионални звена - отдели и отпадането на регионалните дирекции с изменението на чл. 17 от Устройствения правилник на агенцията, при което са запазени съществувалите до изменението основни функции на отделите. Законосъобразни са и изводите при съпоставяне на двете длъжности , че липсва промяна във вида на правоотношението, кода по НКПД, длъжностното ниво по КДА - 6; наименованието на длъжностното ниво - ръководно ниво 7А, размера на основната месечна заплата, образователната степен, ранга и професионалния опит. Определящо за настоящия състав е установеното при съпоставянето на двете длъжности, запазване на основните функции на длъжността - началник ООАА към РДАА в длъжностната характеристика на длъжността началник на ООАА Варна към ГДАИ. Съхраняването на определящото съдържание на функциите, задълженията и изискванията на процесната длъжност изключват възможността да се приеме осъществяване на фактическия състав на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, предполагащо прекратяване на дейността, изпълнявана от съответната длъжност. Възлагането на функции по осъществяване на административно-наказателна дейност за длъжността началник на ООАА Варна към ГДАИ не може да бъде определено като качествена промяна в съществувалата длъжност, тъй като основната функция на длъжността началник ООАА към ГДАИ е ръководна, а не експертна по приложението на Закона за административните нарушения и наказания. Още повече, че тези функции и преди са били включени в длъжността началник на ООАА, съгласно длъжностната характеристика подписана от К. П. на 15.05.2015 г. Предвид изложеното настоящият състав намира за законосъобразен извода в обжалваното решение за недоказаност наличието на качествено реформиране на присъщите на длъжността характеристики, поради което новото наименование и формулирането по различен начин на съдържанието на функциите и задълженията не може да обоснове извод за съкращение на длъжността, което да обоснове прекратяване на служебното правоотношение. Изложените съображения налагат извода за липса на претендираните касационни основания, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалният закон. Предвид горното, решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на ИААА следва да се възложат сторените от К. П. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната в него разписка в размер на 1500 лева. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК, което съдебният състав приема за неоснователно предвид обема на осъществената защита - представени писмен отговор, писмена защита и осъществено представителство в съдебно заседание, както и предвид фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Заплатеното адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение