Решение № 15667 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2018 г.

Решение № 15667 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД - гр. София, ЕИК 831160078, чрез процесуалния му представител юриск. М. Денчева против Решение № 2052 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2496/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради противоречия с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Касаторът, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмена молба, имаща характера на искане за събиране на доказателства и становище по същество, касационният жалбоподател поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Директорът на Басейнова дирекция " Източнобеломорски район "- гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия чрез юриск. Н. Гавраилова по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно- за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че искането за допускане на съдебно-техническа експертиза е недопустимо с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София против АУПДВ № 67/22.08.2017 г., издаден от Директора на БДУВИБР - Пловдив, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. чл. 194, ал. 2 от ЗВ, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г.) на дружеството е установена дължима такса за водовземане за периода 1.01.2012 - 31.12.2015 г. в размер на главница: 60681.49 лв., ведно с дължимата лихва за забава, за периода общо в размер на 17395,89 лв. по Разрешително № 0658/27.11.2001 г., издадено от Министър на ОСВ, Разрешително № 0658/25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1277/1.07.2011 г. с нов № 31120032, издадени от директор на БД ИБ, за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че дружеството е било титуляр по Разрешително № 0658/27.11.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, Разрешително № 0658/25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1277/01.07.2011 г., с нов № 31120032, издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на "Напоителни системи" ЕАД, за правото за водовземане от повърхностен воден обект река Марица, от водохващане "Бент Полатово", с цел на водовземането - Напояване - 33556 дка поливни площи, с лимит на ползваната вода до 16, 3 млн. м3/год., с разрешен режим на водовземането: през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действие на разрешителното - 27.11.2016 г. Прието е, че оспореният АУПДВ № 67/22.08.2017 г. е обоснован с факти, установени през процесния период с проверки на място, за които са съставени констативни протоколи, съдържащи констатации за несъответствие на действително иззетите водни количества с декларирани количества вода за всяка една година. Във връзка с това, съдът е установил, че за отчетните периоди 2012 г. – 2015 г., дружеството не е подавало справка за реално отнетите количества вода, а същите са установявани при проверка на място и по документи от експертите на БД ИБР, като резултатите от проверките и установените вписвания в дневниците на дружеството, са обективирани в съответните констативни протоколи. Установено е още, че за установените несъответствия по подадените от дружеството декларации, преди издаването на оспорения АУПДВ № 67/2017 г., е съставен Констативен протокол КП № Пв2-95/25.04.2017 г., с който са обобщени констатациите от извършените проверки и разликите между декларираните и иззети водни обеми, респ. са изчислени дължимите от "Напоителни системи" ЕАД такси за периода от 2012 г. до 2015 г., включително. Съдът е приел, че констатациите, обективирани в последния констативен протокол, съставляват обобщение на резултатите от извършените проверки и установените с тях разлики между декларираните и действително усвоените водни обеми, съответно – в него са посочени реално дължимите такси за периода от 2012 г. до 2015 г. Обобщаващият констативен протокол от 25.04.2017 г. е доведен до знанието на жалбоподателя от БД ИБР, при което дружеството е могло своевременно да възрази преди издаване на АУПДВ, което не е сторено. АС- Пловдив е установил, че дължимите и незаплатени такси за процесния период 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "а" от Закона за водите за правото за водовземане от повърхностен воден обект, са изчислени на база действително пропуснати водни маси и по чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., Обн. ДВ. бр. 50 от 1.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г., отменена, но относима и действаща към разглежданите отчетни периоди. За общото уловено годишно водно количество, за процесния период от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г., дължимата такса е в размер на: главница: 60 681.49 лв. лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 17 395.89 лв. На следващо място съдът е приел за правилен механизма на изчисляване на таксите за водовземане в процесния акт за установяване на държавно вземане, като е направил извод, че такса за водовземане се заплаща по действително отнетия обем вода, съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗВ, във вр. чл. 194, ал. 2 от ЗВ и на основание чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, чл. 1 и чл. 10, чл. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и че същата е изчислена съобразно формулата, съдържаща се в приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Във връзка с горните фактически установявания, административният съд е приел, че размерът на дължимата такса за водовземане за процесния период е определен съобразно методиката, посочена в Закона за водите и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 1.01.2012 г.), поради което жалбата на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София срещу АУПДВ № 67/22.08.2017 г на Директора на Басейнова дирекция "Източно беломорски район" следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на установените факти по делото. Детайлно и подробно АС - Пловдив е разгледал всички възражения по подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 се определя на базата на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1, начинът и редът на тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския съвет. За процесният период от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г. таксите за правото на водоползване се определят по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. обн., ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г.). Дължимите и незаплатени такси за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за правото за водовземане от повърхностен воден обект, са изчислени на база действително пропуснати водни маси и по чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата, която е отменена, но относима и действаща към разглежданите отчетни периоди. Съдът правилно е приел, че задължението за заплащане на такси за водовземане възниква въз основа на влязъл в сила акт на регулиращия орган, на база конкретните размери на фактически иззетите водни количества, установени с надлежни проверки за всяка едно от процесните години, а не на тези, които дружеството е декларирало. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифата, на който се основава АУПДВ, таксата за водовземане от повърхностни води се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв., Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв. /куб. м., W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. Обосновани в тази връзка са развитите от АС - Пловдив съображения за правилност на механизма на изчисляване на таксите за водовземане в процесния акт за установяване на държавно вземане. Настоящата касационна инстанция намира, че за процесния период от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г. дължимата годишна такса е правилно изчислена съобразно формулата, съдържаща се в приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, действаща към тези периоди. По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател не е заплатило дължимата такса за процесния период, като това обстоятелство е установено от приложените констативни протоколи, обективиращи резултатите от извършените проверки от длъжностни лица на БДУВИБР - Пловдив за всяка една от процесните години. При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, и след извършена служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение