Решение № 7251 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2014 г.

Решение № 7251 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Катя Димитрова Кадиевска, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ "Естреия - Катя Кадиевска", представена от адв. Иван Йовчев, срещу решение № 1433/16.06.2014 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 788 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 161303997/20.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в д. п. м. 11.2012 г. в размер 2 718.95 лева и определената закъснителна лихва в размер 196.08 лева. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон заради несъгласието му с изводите на съда за значението на факта на представяне на регистрационен опис на наличните активи, като условие за правото на приспадане на данъчен кредит за наличните такива активи към датата на регистрацията. Сочи, че пропускането на срока е с един ден; пропускането му се дължи на временна неработоспособност, за което е представен болничен лист; седмодневният срок правел прекалено трудно реализирането на правото на данъчен кредит. Позовава се на решението на СЕС по дело С-284/11. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Естреия - Катя Кадиевска" в размер 2 718.95 лева. Правото на приспадане е заявено със СД за м. 11.2012 г. С РА е коригиран декларирания резултат за периода от данък за възстановяване в размер 4 078.86 лева на данък за възстановяване в размер 1 359.91 лева и е определено задължение за ДДС в размер 2 718.95 лева с лихви за забава 196.08 лева. Отказът да се признае данъчното предимство е заради непредставяне на регистрационен опис на наличните активи, което е въведено с чл. 74, ал. 2, т. 3 от закона условие на правото на приспадане. Пропускът да се представи в срок регистрационен опис е квалифициран като правоизключващ юридически факт по чл. 75, ал. 3 от ЗДДС. По установяванията на органите по приходите регистрацията за целите на ДДС е извършена на 4.10.2012 г., а регистрационният опис е подаден на 12.10.2012 г., т. е след изтичането на 11.10.2012 г. на срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В оспореното решение АСП са компилирани чрез буквалното им възсъздаване решаващите мотиви от решенията на ВАС по адм. д. № 6570/2013 г. и адм. д. № 12451/2013 г. Така е обоснован преклузивният характер на срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. При липсата на спор по фактите - относно придобиването на активите и наличието им към датата на регистрацията на целите на ДДС на жалбоподателя на 4.10.2011 г., както и неподаването на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията до 11.10.2011 г. и с позоваване на разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС е изключено правото на приспадане. Съдът е дефинирал спорът като правен и концентриран до значението за правото на приспадане на изготвянето на регистрационния опис. Дефинирал е понятието ДЗЛ и предпоставките за правото на данъчен кредит по смисъла на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и правомощията на държавите членки по чл. 273 от Директивата да наложат други задължения, които считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на данъчните измами. В контекста на тези правила е приел, че качеството ДЗЛ на жалбоподателя не е оспорено от приходната администрация. При липсата и на спор относно получаването на стоките по доставките, според съда въведеното с чл. 74 от ЗДДС изискване за представяна в срок на регистрационен опис с последиците по чл. 75, ал. 3 от закона при неизпълнението му не ограничава прекомерно правото на приспадане. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за характера на срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, правните последици от пропускането му и съответствието на темпоралното ограничение на правото на приспадане с разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Към датата на издаване на фактурите за доставка на стоки, формиращи налични към датата на регистрацията по ЗДДС активи, касаторът не е бил идентифициран за целите на ДДС и не е упражнил правото си на приспадане по реда и в сроковете по чл. 167 и чл. 179, § 1 от Директивата. В съответствие с разпоредбите на чл. 180 и и чл. 182 от същата Директива пропускът на данъчнозадълженото лице да извърши приспадане по време на данъчния период, през който това право е възникнало, се преодолява при спазване на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба. Към условията за упражняване на правото на приспадане /когато не е извършено в съответствие с правилата на чл. 178 и 179 от Директивата/, въведени с националното позитивно право, е това по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация и за представянето му в 7-дневен срок от датата на регистрацията /след 1.01.2013 г. срокът е 45-дневен/. Пропускането на срока дисквалифицира правото на приспадане, което определя срокът като материалноправен /арг. от чл. 75, ал. 3 от ЗДДС/. По съдържанието си регистрационният опис е твърдение за съществуването на определени активи към релевантния за преценката на правото на приспадане по чл. 74, ал. 1 от ЗДДС момент - този на регистрацията за целите на закона. Всички хипотези на регистрация по ЗДДС, сочени в чл. 74, ал. 1 от закона, предполагат представи у ДЗЛ за наличието към датата на регистрацията на активи, които са закупени или придобити по друг начин, или внесени преди тази дата. Затова и въвеждането на задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок от датата на регистрацията с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и квалифицирането на неизпълнението на това задължение като изключващ правото на приспадане по чл. 74 от ЗДДС юридически факт с разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. Срокът по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС следва във времето идентифицирането на касатора за целите на ДДС. Затова и с арг. от т. 52 и т. 53 от решението на СЕС по дело С-385/09 и принципа на правната сигурност ограничаването във времето на упражняването на правото на приспадане не е несъвместимо със съюзното право. Според цитираното преюдициално заключение несъвместимо с правото на Съюза е обуславянето на правото на приспадане от идентификацията на ДЗЛ за целите на ДДС, макар материалните предпоставки за данъчното предимство да са налице, освен ако не е наложен разумен срок за специалната данъчна регистрация. В случая ДЗЛ е регистрирано за целите на ДДС, но не е упражнило в срок правото си на приспадане. За този срок не е предвидено продължаване или възстановяване, тъй като не е процесуален /арг. за противното от чл. 25 и чл. 26 от ДОПК. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение