Решение № 1466 от 5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5242/2007 г.

Решение № 1466 от 5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5242/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. "О" с. М. чрез председателя на УС на кооперацията М. К. против въззивното решение на Окръжен съд - Монтана, постановено на 6.06.2007 г. по в.гр.д. № 267/2006 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Г. К. П. и В. Т. К. не са взели становище по касационната жалба. Контролиращата страна Н. с. на з. кооперации в България също не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Районен съд Монтана, постановено на 20.04.2006 г. по гр.д. № 2505/2004 г., с което е отхвърлен предявеният с акт за начет от К. "О" с. М. против В. Т. К. и Г. К. П. иск за солидарно заплащане на сумата 7 293 лв. - изплатени без основание от кооперацията адвокатски възнаграждения, сумата от 307 лв., представляваща левовата равностойност на предоставени безотчетно 1800 кг зърно за фураж, както и лихва върху тези суми в размер на 4580.70 лв. След съвкупна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че претенцията за сумите по п. 1-8, 10,15, 17 и 18 от приложената към акта за начет справка, е погасена по давност, тъй като касае вреди, причинени преди повече от 5 години от съставянето му, а по останалите пунктове фактическите констатации по акта са оборени. Неоснователен е касационният довод за неправилно приложение на чл. 35, ал. 1 ЗДВФК (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, имуществената отговорност, включително и лихвите, се погасяват с изтичане на 5 - годишна давност от причиняване на вредата, а ако това не може да се установи - от откриването й. Под невъзможност да установи момента на причиняване на вредата законът има предвид невъзможност, която се дължи на обективни причини. В случая актът за начет е съставен на 17.05.2004 г. и обхваща периода от 1.09.1997 г. до 25.09.2000 г. Сумите по п. 1-8, 10, 15, 17 и 18 от справката към акта за начет са изплатени с РКО, чиито номера и дати са посочени в нея, т.е. известен е моментът на извършване на разхода. Фактът, че в продължение на близо 7 години в кооперацията не е била извършвана финансова ревизия, не сочи на обективна невъзможност своевременно да се установят евентуално причинените на кооперацията вреди и да се реализира имуществената отговорност на виновните длъжностни лица. С оглед на това обосновано и законосъобразно въззивният съд е заключил, че претенциите за вреди по тези пунктове са погасени по давност. Констатациите в акта за начет са за вреди, причинени на кооперацията от неправомерно изплатени суми от ответника Г в качеството му на председател на кооперацията през ревизирания период в полза на втория ответник за възнаграждение и хонорари за правна помощ и защита по 7 бр. граждански дела, тъй като такава не е била реално оказвана. Събраните по делото доказателства опровергават констатациите за фиктивно документиране на разходите. Установено е, че на 3.01.1998 г. ответникът В. К. е сключил договор с кооперацията за оказване на правна помощ с предмет: текущо правно обслужване и консултации по конкретни правни въпроси, както и осъществяване на представителство пред съдилищата и другите юрисдикции в България, касаещи нейната дейност. В акта за начет изводът, че сумите по този договор са изплатени неправомерно на ответника К е обоснован с това, че същият не е извършвал такива консултации в определени дни по седалището на юридическото лице и е подкрепен с писмени обяснения на членове на кооперацията, че не са го виждали там. От тези обстоятелства обаче не може да се съди за това дали ответникът К. е извършвал работата, за която се е ангажирал по договора за правна помощ, тъй като той нито е поемал задължение в определени дни да се явява в седалището на кооперацията, нито да дава персонални консултации на нейните членове. Опровергани са и констатациите по акта за начет, че на ответника К са били изплатени суми за защита по дела, по които кооперацията не е била страна. Едно от цитираните в справката дела - гр.д. № 339/1997 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е приложено по делото и от него се установява, че кооперацията е била привлечена като втори ответник при условията на чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.), както и че е била представлявана по това дело от ответника К. Събраните по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд подробно и в тяхната съвкупност и обосновават направения извод за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците по реда на финансово - начетното производство, тъй като законната доказателствена сила на акта за начет е оборена и са опровергани съдържащите се в него фактически констатации. Въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът