Решение № 16059 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2010 г.

Решение № 16059 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Калю Николов Калев от гр. Варна, подадена от адвокат-пълномощника му, против решение № 207 от 4.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2255 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени, като се отмени и заповедта на областния управител в обжалваната й част. Претендира се присъждане на разноските, за които е направен списък по чл. 80 ГПК в размер на 500 лв. От адвокат-пълномощника на заинтересованите страни Невяна Стефанова Иванова и Параскева Стефанова Алексиева е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения се моли, касационната жалба да не се уважава. Областният управител на гр. Варна, чрез процесуалния си представител е изпратил писмена защита, в която се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че решението на съда е правилно и съобразено с фактите по делото. Моли се съда, да присъди юрисконсултско възнаграждение. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно, защото имотът на жалбоподателя се намира в друга местност от този на Ангел Ангелов Василев-ползвател, чието право е трансформирано в право на собственост, освен това имотът на Василев е с друг планоснимачен номер, по различен кадастрален план от този на жалбоподателя и е с други съседи. Прокурорът намира, че съдебния акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно местоположението на различните местности, в които се намира имотът на жалбоподателя и този на Ангел Василев. Този пропуск на съда е нарушение на съществени процесуални правила, което налага отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Калю Николов Калев, като наследник на Калю Николов Калев е обжалвал заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областният управител на област с административен център Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в частта й за имот № 15. В жалбата се е твърдяло, че този имот е възстановен с решение на общинската служба по земеделие на наследниците на Калю Николов Калев, което е приложил, а в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ същият имот е записан за собствен на Ангел Ангелов Василев. В изпълнение на служебното начало административният съд е установил адресите на заинтересованите страни, които е конституирал в производството. От приложените писмени доказателства е приел за установено, че с решение № 518 от 15.06.1998 г. на бившата Поземлена комисия (ПК) - Варна, на наследниците на Калю Николов Калев на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху нива от 4,071 дка, находяща се в терен по § 4 на "Виница", местността "Парашкева Алтъ", представляваща имот № 6631 от кадастралния план, изработен през 1956 г., който включва подробно описаните имоти с номера и площ, сборът от които е 4,071 дка. От копието от регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ е установил, че имот № 15 с площ 790 кв. м е записан за собствен на Ангел Ангелов Василев, на основание оценителен протокол № 2272 от 14.07.1994 г. Към делото са били приложени оценителния протокол, заплатената цена и нотариален акт № 99, том VIII, н. д. № 5785 от 1997 г., с който на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ Стойка Ангелова Стефанова и Мешка Ангелова Тодорова са били признати за собственици на следния недвижим имот: имот - земеделска земя с площ 600 кв. м, находяща се в местността "Дермен йолу", землището на кв. "Виница", гр. Варна, представляващ имот пл. № 15, кв. 72 по кадастралния план на Ботаническа градина - 1987 г., при граници: имоти пл. № 12, 13, 15а, път и имот пл. № 12. Базисната пазарна оценка на имота в нотариалния акт е 254358 лв. Към нотариалния акт е приложена и скица на този имот - лист 321 от делото. От приложените удостоверения за наследници на Ангел Ангелов Василев е прието за установено, че наследници на Стойка Ангелова Стефанова са Невяна Стефанова Иванова и Параскева Стефанова Алексиева, конституирани като заинтересовани страни. Между страните не е имало спор относно активната им легитимация. Спорът е бил относно принадлежността на правото на собственост върху имота, записан като собствен на Ангел Ангелов Василев. От заключението на вещото лице, прието от страните без оспорване, е установено, че земеделският имот, възстановен с решението на ПК - Варна на наследниците на Калю Калев е стар имот № 3765, който заема западната част на имот № 6631 по кадастралния план на "Крайбрежието" от 1956 г. Той е с площ 3801 кв. м, в него попада и имот № 15, който е с площ 790 кв. м. и е с граници: имот № 9531 - асфалтов път гр. Варна - м. "Аладжа манастир", НПИ 16, път и НПИ № 14. Имот № 15 е записан за собствен на Ангел Ангелов Василев. Така установените факти съдът е съпоставил с нормите на чл. 28 и чл. 28б ППЗСПЗЗ като е направил извод, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е правилна и законосъобразна, тъй като наследниците на Ангел Ангелов Василев са изпълнили изцяло изискванията за трансформиране правото на ползване на наследодателя им в право на собственост, което са заплатили и са се снабдили с нотариален акт за собственост. При тези обстоятелства съдът е приел, че подадената жалба е неоснователна, тъй като признаването на правото на собственост на ползвателите е преимуществено спрямо правото на собственост на бившите собственици на земеделската земя и е отхвърлил подадената жалба. Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на областната управа разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, които задължават съда да обсъди всичките събрани по делото доказателства, след което да ги съпостави с приложимото материално право и изведе правните си изводи. Това налага отмяна на решението на съда при условията на чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, поради това, че са събрани всички относими към спора доказателства, и постановяването на друго решение, по съществото на спора. От данните по делото се установява, че предоставеният за ползване имот на Ангел Ангелов Василев се е намирал в друга местност - "Дермен йолу", която местност е различна от местността "Парашкева Алтъ", в която се намира имотът, част от ПНИ, предмет на земеделската реституция. Границите на предоставения за ползване имот на Ангел Василев са различни от границите на имот № 15, част от ПНИ за селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата". От удостоверение № 3 - лист 236 от делото, с което е предоставено правото на ползване е видно, че три от границите на имота са с физически лица и само една от границите е път, докато границите на имот № 15 са два съседни имота на физически лица и от две страни път. От представеният нотариален акт № 99 - лист 320 от делото се установява, че имотът - земеделската земя, представлява имот № 15, кв. 72 от кадастралния план на Ботаническата градина от 1987 г., като само една от границите му е път. Имотът включен в реституирания земеделски имот, освен че е в друга местност, но е индивидуализиран с № 6631 по кадастралния план на "Бялата чешма" от 1956 г. Включеният в него имот № 15 е с площ 0,785 дка, докато от заключението на вещото лице е установено, че имот № 15 е с площ 790 кв. м. Разликата относно двата имота е видна и от приложените скици. Скицата към заключението на вещото лице, в която имот № 15 е очертан с червен цвят има застроена сграда в североизточната част на имота, докато скицата, приложена към нотариален акт № 99, вписан в скицата - лист 321 от делото, е със застроена сграда в северозападната част на имота, на който само една от границите е път. В тази скица, представляваща графичното отразяване на имота, изрично е посочено, че така показаният имот с № 020093 е идентичен с имот № 15, кв. 72 по кадастралния план на Ботаническа градина от 1987 г. При така установените факти е безспорно, че се касае за два различни имота с един и същи номер 15, които попадат в различни местности, имат различна площ, номера, различно отразяване в два различни кадастрални плана по име, местност и време на съставяне, включително и с различни граници и застрояване на сградите в тях. В регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ за селищното образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" неправилно Ангел Ангелов Василев е вписан за собственик на имот № 15 въз основа на оценителния протокол. Неговите наследници са собственици на имот № 15, кв. 72, но по кадастралния план на Ботаническа градина от 1987 г. Съдът се е позовал единствено на еднаквия номер на имотите, без да съобрази различното им местоположение, площ, граници и принадлежността им към различни кадастрални планове, включително и застрояването със сгради в имотите, които са на различни места. Ангел Ангелов Василев неправилно е вписан за собственик на имот № 15 в регистъра на имотите, което налага отмяна на заповедта на областния управител в обжалваната й част, връщане на делото като преписка на административния орган, който след съобразяване на изложеното в мотивите, относно доказателствата за двата имота, ще следва да извърши съответното отразяване в регистъра. Искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски е основателно с оглед на изхода на спора. Такова искане е направено и пред административния съд в писмената защита на адвокат-пълномощника. Пред първоинстанционния съд са направени разноски в размер на 145 лв. за вещо лице, а пред касационната инстанция е представено пълномощно, за което Калю Калев е заплатил сумата от 500 лв. Областната управа ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо 645 лв. Искането на процесуалния представител на областния управител за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора е неоснователно и ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение