Решение № 7064 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на ТСТ Строй " ЕООД, ЕИК 204654775, подадена чрез процесуален представител адв. Велчев, срещу Решение 1563 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело 3277/2022 г. по описа на Административeн съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-16001622000323-091-001/30.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 621 от 16.12.2022 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и е осъдено юридическото лице за разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията изложени в касационната жалба могат да бъдат систематизирани така. По касационното основание по чл. 209 т. 3 предл. второ от АПК поддържа неизпълнение от страна на съда на задължението по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 170, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от АПК за даване на конкретни указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, както и конкретни такива към оспорващия за установяването на кои точно релевантни факти и обстоятелства не сочи доказателства и за последиците от недоказването им, с което не е изпълнил и задължението си за процесуално съдействие на страните. Оплакванията, насочени към обосноваността на съдебния акт и правилното приложени на материалния закон при разрешаването на правния спор от съда, се подкрепят с аргументи, че от събраните по делото доказателства, вкл. и посредством приетите, а и кредитирани от състава на съда, ССчЕ и СТЕ, се установяват по безспорен начин материално правните предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, за упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, по които то е отказано, и най-вече реалността на всяка една от спорите доставки (съответно на услуги, респ. на стоки), получени от Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД и Планита АТ ЕООД, в която връзка съдът е приповторил мотивите на ревизиращите органи, като е игнорирал представените от дружеството и третите лица доказателства, съответно заключенията на ССчЕ и СТЕ, и необосновано всъщност е дадено превес на липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, на липсата на наети от тях помещения и транспортни средства, частичната липса на тяхна счетоводна отчетност. Отделно от това излага и съображения, че от страна на приходната администрация не са ангажирани доказателства, че която и да е от сделките е белязана с данъчна измама. Посочва, че предвид доказаната документална обоснованост на всички фактури, възразява и срещу решението в частта по ЗКПО. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Заявява и претенция за присъждане на разноски, за което депозира и списък по чл. 80 от ГПК

Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Панова, оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 150 лева. Подробни аргументи излага в депозираната по делото писмена защита.

Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив (при съобразяване на петутима на жалбата) е била законосъобразността на РА Р-16001622000323-091-001/30.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 621 от 16.12.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, относно установени публични задължения за ТСТ Строй" ЕООД, както следва: 1. За ДДС за внасяне в размер общо на 74 349,16 лева и лихви за забава в размер на 10 441,58 лева за данъчните периоди от месец септември 2020 г. до месец Декември 2021 г., в резултат на отказано право на данъчен кредит по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД, Планита АТ ЕООД и Прогресо Транс ЕООД, 3. За лихви за забава в размер общо на 58,07 лева за несвоевременно внесен ДДС, деклариран по СД по ЗДДС за м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10. на 2021 г. и 2. За корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. в размер на 8 007,69 лева и лихви в размер на 947,65 лева, в следствие на преобразуване на декларирания от дружеството СФР в посока увеличение с непризнати за данъчни цели разходи, както следва: 1. На основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗКПО със сумата от 77 100 лева, отчетени разходи за материали по фактурите, издадени от Планита АТ ЕООД и Джан Брау ЕООД; 2. На основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ал. 1 от ЗКПО със сумата от 2 520 лева, представляващ отчетен разход по фактура 10000040 от 29.05.2020 г., издадена от Биотерм ЕООД, и 3. На основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 456,89 лева, отчетени разходи за амортизация.

Съставът на Административен съд Пловдив е цитирал подробно фактическите констатации, установени при ревизията, като е анализирал всички представени по делото доказателства, вкл. е и изброил същите.

За изясняване фактите по делото са допуснати съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), приети от съда и неоспорени от страните по делото. Експертните изводи на вещите лица са цитирани подробно в съдебния акт и са кредитирани от състава на АС Пловдив.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По ЗДДС.

След като е изложил съображения относно формалните и материалното правните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, в аспекта и на цитирана от състава на АС Пловдив относима съдебна практика на СЕС, както и съображения относно доказателствената тежест в процеса, съдът е пристъпил към излагане на собствени изводи от фактическа и правна страна като е приел следното.

В по-общ план първоинстанционният съд е изложил съображения, че в тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Приел е, че както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др. Като доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката на услуга са изброени: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Съдът е посочил и че всички те следва да си кореспондират помежду си, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

Като подкрепени от СТЕ и ССчЕ, а и от събраните по делото доказателства, са възприети твърденията на оспорващия, че са налични редовно съставени първични счетоводни документи, доказателства за извършени плащания, както и принципното реално реализиране на СМР от вида и в количеството на процесните, вкл. и при влагане в същите на материални от рода и в количеството на процесните (имат се предвид фактурите, издадени от Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД, Планита АТ ЕООД), но също така е прието и че извън заключенията на приетите по делото ССчЕ и СТЕ липсват други безспорни съпътстващи доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, предмет, средства и способи за изпълнение на доставките на услугите, респ. на стоки от конкретните доставчици.

Установеното отразяване на фактурите в дневници за продажби от част от доставчиците е посочено, че не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя, а притежаването на редовно издадени данъчни фактури и данните за редовно им счетоводно отразяване, респ. доказателства за плащане (а такова е прието към Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД, Планита АТ ЕООД така банкови извлечения и фискални бонове, съответни счетоводни отразявания, респ. ССчЕ), доказателства за последващо влагане на стоките/услугите в икономическата дейност на ревизираното лице (а последващите облагаеми доставки към клиентите на ТСТ Строй ЕООД също са установени посредством съответните договори, съпътстващи ги документи, вкл. и фактури и доказателства за счетоводното им отразяване, плащания и експертните изводи на вещите лица по ССчЕ и СТЕ, последната от които установява вкл. и физическото съществуване на обектите, влагането на конкретните СМР и материали при изграждането им, вкл. и съответствието им с предмета на спорните доставки по фактурите, издадени от Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД, Планита АТ ЕООД) сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на отразените в същите стопански операции и в тежест на ползващия се от правата по тези документи е възложено да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, а с тази доказателствена тежест оспорващият е прието, че не се е справил, като от съществено значение било установяването дали доставката на слугата СМР, респ. на стока е осъществена именно от конкретния пряк доставчик.

По конкретните доставки съображенията на състава на АС-Пловдив са следните.

1. Относно отказания данъчен кредит в размер общо на 17 490 лева за данъчни периоди м. 04, м.05, м.07 и м. 09.2021 г. по 12 бр. фактури, издадени от ДЗЗД ФФС с ЕИК 177456409, с предмет на стопанските операции: доставка на строителни материали (цимент, Баумит, Церезит, алкидна боя с тефлон, боя за фуги, цветна фасадна боя, валяк, емайл лак, гвоздеи, сух бетон, гипсокартон, Боро лепило, ПДЧ, окачвач и др.).

В хода на ревизията от ТСТ Строй ЕООД са ангажирани, както следва: 1. Договор за покупко - продажба на стоки от 10.04.2021 г., съгласно който изпълнителят ДЗЗД ФФС следва да достави стоката в срок от три работни дни от направената заявка (писмена или устна), като разходите по товаренето и предаването (транспортирането) са за сметка на изпълнителя; 2. 12 броя фактури, всяка придружена с фискален бон, в които са посочени обща сума и предмет стоки или по фактура , с описи на стоките и складови/стокови разписки, на които са записани адресите по регистрация на ФФС ДЗЗД и ТСТ Строй ЕООД, но без посочено място/обект на приемане и предаване на описаните стоки, като са записани са имената на предал - П. П. и приел - Т. Т., но липсват положени подписи на лицата, не е посочено име на превозвач и МПС; 3. 5 бр. броя товарителници от дати 13.04.2021 г., 19.04.2021 г., 23.04.2021 г., 27.04.2021 г. и 29.04.2021 г., в които са описани различни артикули и количества, но не е посочено място на натоварване и на разтоварване, изминато разстояние, липсват подписи на лицето, извършило транспорта и на лицето, получило стоките, като ръкописно е добавено името Ц. К. К. и рег. номер на МПС [рег. номер] .

Съдът е установил, вкл. и от приетите заключения по ССчЕ и СТЕ, че строителните материали от вида и в обема, посочени в тези фактури и съпътстващите ги документи, са вложени в осъществяването на СМР на обектите, както следва хотел Интелкооп в гр.Пловдив, Изграждане и реконструкция на къща в [населено място], и хотелски комплекс Странджа в к.к. Златни пясъци (подробно е описанието в ССчЕ И СТЕ, възпроизведено и в мотивите на съдебния акт, съответни са и ангажираните писмени доказателства).

Но представения по делото търговски договор между страните е възприет като установяващ единствено възникнали облигационни правоотношения между тях, но не и като доказателство установяващо реалността на извършената доставка на стоки, за което е прието, че следва да има доказателства за нейното извършване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя. За такива не са възприети и останалите посочени по-горе документи.

С мотиви, че по делото липсват категорични доказателства, които да водят на извод, че този доставчик е притежавал достатъчни по вид и количество родовоопределени строителни материали, собствеността на която да прехвърли на ТСТ Строй ЕООД; че не са представени доказателства кога и по какъв начин е осъществена доставката на тези материали, кое лице е получило доставките за сметка на ТСТ Строй ЕООД, къде са били съхранявани тези строителни материали и за какъв период от време; че дружеството ФФС ДЗЗД е дерегистрирано по ЗДДС през месец март 2022 г.; декларира различна търговска дейност и има наети само 2 лица барман и сервитьор, за които не е ясно по какъв начин са могли да осъществят доставката на сочените за получени по фактурите издадени на ТСТ Строй ЕООД строителни материали; че твърденията, че транспортът е извършен с МПС с рег. [рег. номер], което е собственост на Румина ЕООД с ЕИК 117672142, не е установено при липсата на отразени от последното доставки с предмет транспорт и получател ФФС ДЗЗД или ТСТ СТРОЙ ЕООД, при установения факт, че Румина ЕООД няма регистрираните трудови договори с лицето Ц. К. К., което е вписано в представените товарителници като шофьор, управлявал въпросното МПС; че ФФС ДЗЗД няма регистрирани собствени МПС; че липсват данни за платени наеми за складове, търговски обекти и МПС, стопанисвани от ФФС ДЗДД; че доставчикът няма подадени за 2020 г. и 2021 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети; е прието, че не може да се установи реалност на доставките от ФФС ДЗЗД към ТСТ Строй ЕООД, за които е отказан данъчен кредит.

Така установеност е прието, че не може да следва от експертните изводи по допуснатата СТЕ, които са в насока, че в посочените по-горе обекти са вложени материали, които отговарят по количество и вид на тези, които се сочи ФФС ДЗЗД да е доставило на ТСТ Строй ЕООД.

По тези съображения е възприета материалната законосъобразност на РА в тази му част.

1. По отношение на отказания данъчен кредит в размер общо на 2 606 лева за данъчен период м.12.2021 г. по 2 броя фактури, издадени от Прогресо Транс ЕООД с ЕИК 202476797, с предмет на стопанската операция доставката строителни материали по опис, бетон и материали .

Съдът е приел, че не са ангажирани фискални бонове, въпреки отбелязаното че плащането следва да е в брой; не е представен опис с описани по вид, количество и ед. цена на фактурираните строителни материали, както и сертификати за годност, произход и качество на материалите; не са представени доказателства за транспортиране на закупените строителни материали - товарителници, пътни листове; други писмени документи, че фактурираните строителни материали са получени от ТСТ Строй ЕООД.

При извършената насрещна проверка на Прогресо Транс ЕООД, документирана с Протокол П-222211220763-141-001/10.06.2022 г., не са ангажирани доказателства от този доставчик, като от проверката в регистрите на НАП се установява, че фактурите не са декларирани от доставчика в подадените за м.12.2021 г. и следващите периоди дневници за продажбите, като дължимият ДДС за внасяне по СД не е издължен, напротив Прогресо Транс ЕООД е издало кредитни известия към фактурите, които са отразени от него в дневника за продажбите за м.01.2022 г. с дата 19.01.2022 г., но РЛ не ги е отразило в подадените дневници за покупките към 14.07.2022 г.

По тези съображения е възприета материалната законосъобразност на РА в тази му част.

1. По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер общо на Планита АТ ЕООД с ЕИК 201791480 - непризнат данъчен кредит в общ размер 41 664,81 лв. за данъчни периоди м.10, м.11 и м.12.2020 г., м.01, м.02 и м.03.2021 г. по 31 броя фактури с вписан предмет на доставката строителни материали (фасадна боя, гвоздеи, видии за дърво, фибран, профили, армирана мрежа, цимент, Баумит, сух бетон и др.).

Установено, е че в хода на ревизията ТСТ Строй ЕООД е представил: Договор за покупко-продажба на стоки от 23.10.2020 г., съгласно който изпълнителят Планита АТ ЕООД следва да доставя строителни материали по предварителна заявка (писмена или устна) на възложителя, като разходите по транспортиране на стоките, товаренето и предаването, са за сметка на изпълнителя; 21 бр. броя товарителници от 2020 г. и 2021 г., в които са описани различни артикули, но не е посочено място на натоварване и на разтоварване, изминато разстояние, липсват подписи на лицето, извършило транспорта и на лицето, получило стоките, ръкописно е добавено името Ц. К. К. и рег. номер на МПС [рег. номер] .

Аналогично на изложеното по-горе съставът на АС Пловдив е Съдът е установил, вкл. и от приетите заключения по ССчЕ и СТЕ, че строителните материали от вида и в обема, посочени в тези фактури и съпътстващите ги документи, са вложени в осъществяването на СМР на обектите, както следва хотел Интелкооп в гр.Пловдив, Изграждане и реконструкция на къща в [населено място], и хотелски комплекс Странджа в к.к. Златни пясъци (подробно е описанието в ССчЕ И СТЕ, възпроизведено и в мотивите на съдебния акт, съответни са и ангажираните писмени доказателства).

Също така напълно аналогично е изложил съображения, че представения по делото търговски договор между страните установява единствено възникнали облигационни правоотношения между тях, но не и реалността на извършената доставка на стоки, за което е прието, каквото установяване не следва и от посочените по-горе доказателства и доказателствени средства.

Отново мотивите за това са свързани с липсата на доказателства, че Планита АТ ЕООД е притежавал достатъчни по вид и количество родовоопределени строителни материали, собствеността на която да прехвърли на ТСТ Строй ЕООД; че не са представени доказателства кога и по какъв начин е осъществена доставката на тези материали, кое лице е получило доставките за сметка на ТСТ Строй ЕООД, къде са били съхранявани тези строителни материали и за какъв период от време; че дружеството Планита АТ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС през месец Април 2021 г.; че твърденията, че транспортът е извършен с МПС с рег. [рег. номер], което е собственост на Румина ЕООД с ЕИК 117672142, не е установено при липсата на отразени от последното доставки с предмет транспорт и получател Планита АТ ЕООД или ТСТ СТРОЙ ЕООД, при установения факт, че Румина ЕООД няма регистрираните трудови договори с лицето Ц. К. К., което е вписано в представените товарителници като шофьор, управлявал въпросното МПС; че Планита АТ ЕООД няма регистрирани собствени МПС; че липсват данни за платени наеми за складове, търговски обекти и МПС, стопанисвани от Планита АТ ЕООД; е прието, че не може да се установи реалност на доставките от Планита АТ ЕООД към ТСТ Строй ЕООД, за които е отказан данъчен кредит.

Така установеност е прието, че не може да следва от експертните изводи по допуснатата СТЕ, които са в насока, че в посочените по-горе обекти са вложени материали, които отговарят по количество и вид на тези, които се сочи Планита АТ ЕООД да е доставило на ТСТ Строй ЕООД.

По тези съображения е възприета материалната законосъобразност на РА в тази му част.

1. По отношение отказаното право на данъчен кредит в размер общо на 3 421 лева за данъчни периоди м. 12.2020 г., м. 01, м. 04 и м. 06.2021 г. по 5 броя фактури, издадени от Бетонстрой 7 ЕООД с ЕИК 204927462, с предмет на стопанската операция съответно аванс по договор и извършени СМР .

В хода на извършената насрещна проверка на този доставчик е представил документи, включващи: договор за СМР от 08.12.2020 г., съгласно който дружеството приема да изпълни СМР на обект: Изграждане и реконструкция на къща в [населено място], със срок на изпълнение 30 раб. дни от подписване на договора; ценова оферта; копия на издадените 5 бр. фактури с получател ТСТ Строй ЕООД; протокол за извършени СМР от 16.06.2021 г.; оборотна ведомост, хронологичен опис на сметки 302 и 503; дневник на сметка 401; аналитична оборотна ведомост на сметка 411.

Депозирани са и обяснения, че СМР са извършени лично от управителя на дружеството Т. К., като се изразяват в реконструкция на мазе, а именно: стоманена конструкция, боядисване, монтаж и заваряне, изкопът и извозването на материалите е сторени от местни момчета с каруци ; направа на бетон на пода, кофраж на стените до половината и обливането им с бетон помпа; отливка на няколко стъпала на входа; иззиждане на малка част с тухли итонг, шпакловал и боядисал.

Аналогични доказателства са ангажирани от ревизираното лице.

Установено е също така и че през периода на издаване на фактурите към ТСТ Строй ЕООД от 10.12.2020 г. до 16.06.2021 г. соченият за изпълнител на строителните услуги не е имал персонал със съответната квалификация, назначен по трудови правоотношения, както и не е декларирал наличие на ДМА, материална и техническа обезпеченост, с които да извърши фактурираните СМР услуги, видно и от представените от Бетонстрой 7 ЕООД оборотни ведомости, в които няма заведени сметки от група 20 - Дълготрайни активи (машини, съоръжения, инвентар и др.)

Обсъждайки така събраните доказателства, в съвкупност с приетите заключения на вещите лица, Съдът е приел, че по отношение на тези доставки, спорът е дали има реално осъществени СМР на обекта в [населено място] осъществени именно от този доставчик, като не е спорно от друга страна извършването на плащането.

С аргументи, че договорът установява само облигационни отношения; наличието на разминаване относно твърденията за съставен протокол обр.19 за извършени СМР, което поставя под сериозно съмнение кога и дали е прието за реално извършена дейността на Бетонстрой 7 ЕООД; че дадените обяснения от управителя на това дружество са неясни, страдат от пълна липса на конкретика по отношение на това кога и как са извършени тези дейности, колко хора са участвали в тях, няма каквато и да било информация, която да дава възможност за индивидуализиране на тези хора; че липсват каквито и да било доказателства кога и при какви обстоятелства са били предавани на доставчика строителните материали за извършването на тези СМР; че липсват приемо-предавателни протоколи за това, както и каквато и да било информация къде са били съхранявани тези строителни материали, какви по вид и обем са същите, как са транспортирани до обекта в случай, че не са съхранявани там; че липсват твърдения и доказателства доставчика Бетонстрой 7 ЕООД да е ползвал свои строителни материали, които не са му предоставени от ТСТ Строй ЕООД; то оспорващия не се е справил с доказателствената тежест да установи факта на осъществяване на спорните СМР именно от издателя на фактурата.

Такава установеност е прието, че не следва и от доказателствата за извършени разплащания плащания между страните, както и за налични между Ипосис ЕООД и ТСТ Строй ЕООД протоколи обр.19 за приемане на извършени СМР на обект в [населено място], за които посредством заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че отговарят по вид и обем на фактурираните такива от Бетонстрой 7 .

Съдът е приел, че от значение за извода дали са реализирани СМР услуги е наличието и на доказателства за обективната възможност на доставчика да осъществи услугите посредством персонал, съответстващ на вида и количеството СМР, а такива доказателства липсват.

С тези мотивите е прието, че не може да се приеме за безспорно доказано, че Бетонстрой 7 ЕООД е доставило на ТСТ Строй ЕООД услугите по извършване на описаните във фактурите СМР, и правилно е отказано правото на ползване на данъчен кредит по спорните първични счетоводни документи, част от тях издадени вкл. и в хипотезата на авансово плащане.

1. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер общо на 9 167,35 лева за данъчни периоди м.10 и м.12.2020 г., м.02, м.03, м.04, м.06, м.07, м.08, м.10 и м.12.2021 г. по 17 бр. фактури с вписан предмет авансово плащане по договор , съгласно договор за СМР , окончателно плащане по договор и др., издадени от Джан Бау ЕООД с ЕИК 205899749.

В хода на извършената насрещна проверка на този доставчик са ангажирани писмени доказателства, както следва: сключени договори с възложител ТСТ Строй ЕООД, за изпълнение на строителни услуги по обекти, придружени с количествено-стойностни сметки и приемно-предавателни протоколи; издадени фактури с получател ТСТ Строй ЕООД; справка за извършени разплащания и банкови извлечения; справки за счетоводното отразяване на стопанските операции по сметка 411 Клиенти /аналитично ниво ТСТ Строй ЕООД, за извършено разплащане по банков път и справка за движение на сметка 703 Приходи от услуги . Същите касаят както обекта в гр. Пловдив, така и този в [населено място].

Съгласно представено писмено обяснение от управителя на Джан Бау ЕООД, обектът - хотел Интелкооп се намира в гр. Пловдив и не е наеман транспорт за превоз на хора и оборудване, превозът на работниците е извършван с лични МПС, не са наемани лица по граждански договори и няма издавани заповеди за командировки, няма транспортни разходи и разходи за нощувки, дружеството няма заведени ДМА.

Аналогични доказателства са ангажирани и от ревизираното лице.

Съобразно същите, в съвкупната им преценка с експертните изводи на вещите лица по ССчЕ и СТЕ, съдът е приел следното:

Именно този доставчик се сочи като основен подизпълнител на РЛ касателно търговските отношения между ТСТ Строй ЕООД и Ипосис ЕООД (извършва СМР на обекта хотел Интелкооп в гр.Пловдив, всички СМР на хотела в к.к. Златни пясъци , както и значителна част от СМР в [населено място]), като взаимоотношенията между ревизираното лице и Джан Бау ЕООД са уредени в различни договори, като за всеки от тези договори са изготвяни и налични по делото образци Акт 19 за приета работа, установено е и разплащането между страните.

Въпреки наличието на тези доказателства, реалността на доставката според съда се разколебава от множество други обстоятелства, които са правилно отчетени от органите по приходите и въз основа, на които е отказано правото на данъчен кредит на ТСТ Строй ЕООД , а те са следните: 1. не е доказано по никакъв начин кога, как, от кого са предавани строителни материали от ТСТ Строй ЕООД; 2. предвид изградените вече изводи за липса на реалност на доставка на строителни материали на ТСТ Строй ЕООД от неговите доставчици Планита АТ ЕООД и ФФС ДЗЗД, то няма как да се приеме за реално осъществено предаването на строителни материали от РЛ на подизпълнителя, след като жалбоподателят не е разполагал с такива; 3. след като подизпълнителят не разполага със строителни материали, предоставени му от ТСТ Строй ЕООД, и не е доказано, че е разполагал със собствени такива, то няма как да се приеме че Джан Бау ЕООД реално е осъществил СМР, които се сочи да е осъществил; 4. Тези изводи се подкрепят от доказателствата за липса на заведени ДМА, както и за липса на достатъчно персонал, който да успее да изпълни тези СМР (две лица на длъжност общ работник поддържане на сгради, като в някои от месеците е имало само едно назначено по трудов договор лице и то на 4-часов работен ден), като от друга страна не е установено по делото и какъв брой работници са необходими за осъществяването на всички СМР; 5. не са представени доказателства за това какви транспортни разходи са направени за работниците, както и за тяхното командироване до [населено място], съответно к.к. Златни пясъци .

Или изведен е изводът за несправяне с доказателствената тежест от страна на ТСТ Строй ЕООД за установяване на реалността на доставките на услуги, което не следва нито от заключението на вещите лица, които не биха могли да изграждат правни изводи, нито от последваща реализация, която не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката, тъй като не доказва изпълнение на услугата от конкретен доставчик.

Наред с това съдът е възприел и хипотезата на данъчна измама, с аргументи, че за наличие на значителен брой клиенти на Джан Бау ЕООД, на които също са издавани фактури за извършени строителни услуги, през месеците, когато се твърди, че двамата общи работници са извършвали строителни дейности на обектите на РЛ - хотел Интелкооп и къща в [населено място].

С оглед на така изложеното в неговата съвкупност първоинстанционният съд е възприел материалната законосъобразност на РА в частта му по ЗДДС, вкл. и в частта му на акцесорното задължение за лихви за забава.

По ЗКПО.

1. Съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите за недоказани фактурираните на ревизираното лице през 2020 г. доставки от дружествата, описани по-горе в частта на облагането по ЗДДС. С оглед това правилно според АССГ е преобразуван декларираният от жалбоподателя счетоводен финансов резултат със сбора от данъчните основи по фактури, издадени от Планита АТ ЕООД и Джан Бау ЕООД, отчетени като разход през 2020 г. от ревизираното лице. Резултатът е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

1. Съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите за недоказани фактурираните на ревизираното лице през 2020 г. доставка по фактура 10000040/29.05.2020 г., издадена от Биотерм ЕООД, която е анулирана от контрагента, но е осчетоводена от ревизираното лице, като е отчетено не само липсата на доказателства за противното, но и липсата на съответни аргументи в жалбата. С тези аргументи е възприета документалната необоснованост на отразения разход по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съответно наличието на основанието по чл. 26, т.2 от ЗКПО за непризнаването му за данъчни цели.

1. По отношение преобразуването на СФО за 2020 г. в посока увеличението му за данъчни цели на основание чл. 54, ал.1 във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 456,89 лв., представляваща отчетени разходи за амортизация на машина за сладолед, от която не са отчетени приходи през ревизирания период, съдът също е възприел материалната законосъобразност на РА, отново при липсата на доказателства за противното, респ. аргументи в жалбата, сочени за неправилност на изводите от фактическа и правна страна, сторени от органите по приходите.

С тези мотиви Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо (обхвата на съдебния контрол е следвал изрично заявеният петитум в жалбата с която е бил сезиран Административен съд Пловдив), като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е частично неправилно при следните мотиви:

По отношение на изложените съображения относно пропуските в правораздавателната дейност на съда, следва да се посочи, че макар и твърде пестеливо действително е разпределена доказателствената тежест в процеса, а липсата на конкретни указания по смисъла на чл. 171, ал. 5 от АПК в изложения от касатора смисъл не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, аргументи за което ще бъдат изложени по-долу.

По ЗДДС:

Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките, респ. услугите/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 г. на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29). ", в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС.

Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС.

При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация.

Именно това са били обстоятелствата в главното производство при които е постановено Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-142/11 и С-80/11, а именно "че, първо, сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е извършена видно от съответната фактура и второ, тази фактура съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112, поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане" /т. 44 и т. 52/.

Но също така е вярно и че обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС, съгласно която липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C-329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя.

Всъщност съгласно мотивите на първостепенния съд се установява факта на получаване на стоките, респ. услугите от рода на процесните в патримониума на Рив Комерс ЕООД (в пунктове 1, 2-5 посочени по-горе) и последващото им влагане в икономическата му дейност (тава са и експертните изводи на вещите лица по ССчЕ и СТЕ, респ. се налага и от събраните по делото писмени доказателства), като правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по съображения, че не се установява тези стоки, респ. услуги да са получени именно от издателите на процесните фактури с мотиви, които могат да бъдат обобщени с констатации относно материалната, кадровата и техническа обезпеченост на преките доставчици; липсата на наети помещения за съхранение на стоките от страна на част от доставчиците; липсата на доказателства за транспорт на стоките, който е за тяхна сметка; с липсата на доказателства за транспорт, командироване и разходи за нощувка.

Тези обстоятелства обаче преди всичко не касаят главния факт на доказване фактическото предаване на стоките по фактурите, респ. извършването на услуги. Тези обстоятелства биха били от значение за спора при евентуално наличието на представени от страна на приходните органи обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице да участва, т. е. да му са му били известни обстоятелства за некоректно поведение на прекия му доставчик спрямо фиска, за неизпълнението на фискалните му задължения и за намерение за увреда на публичния фискален интерес. Само поради посочените по-горе съображения, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит, ползвани за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С-18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/. Материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка, което следва и от т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължено лице ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право.

В контекста на цитираната по-горе практика на СЕС, от значение е и поведението на ревизираното лице, а и на преките му доставчици, които в случая с факта на начисляване и деклариране на ДДС по тях, на влагане и използване на предмета на фактурите в независимата им икономическа дейност, обстоятелства, които се установяват още от доказателствата, събрани в хода на ревизията, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не само не доказва данъчна измама, но и не дава индиции за такава.

В крайна сметка, както е посочило и вещото лице по приетите по делото ССчЕ и СТЕ, които не са оспорено от страните, по делото са налични доказателства за сключен договор с възложител, с предмет идентичен на този на спорните фактури (самите те съдържащи всички нормативно установени реквизити и/или придружени с документи, съдържащи тази информация), доказателства за плащане, наличен е и договор с изпълнител, доказателства за приемане на работата, приемането на стоките, доказателства за редовното счетоводно отразяване на доставките, при редовно водена счетоводна отчетност, както и за използване предметът на доставките в независимата икономическа дейност на ТСТ Строй ЕООД.

Съвкупната им преценка налага изводът, за доказаност на всички материално и процесуално правни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, така както бяха очертани по-горе в това изложение.

Предвид именно така изложените съображения всъщност не може да се приеме наличието на допуснато съществено нарушения на съдопроизводствените правила от състава на съда.

С оглед изложеното, доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД, Планита АТ ЕООД. Като е достигнал до различен извод, съдът е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено, и вместо него постановено ново, с което да бъде уважена жалбата на "ТСТ Строй ООД в тази й част.

Що се касае до решението в частта на възприетата законосъобразност на РА, относно определените задължения по ЗДДС в резултат на отказан данъчен кредит в размер общо на 2 606 лева по 2 фактури, издадени от Прогресо Транс ЕООД (пункт 2), в касационната жалба липсват каквито и да било аргументи.

На първо място следва да се посочи, че посочените две фактури не отговарят на изискванията на чл. 226 от Директивата за ДДС, както е прието в съдебната практика от член 178, буква а) от Директивата за ДДС следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (решение от 15 септември 2016 г., Senatex, C-518/14, EU:C:2016:691, т. 29 и цитираната съдебна практика) .

Действително СЕС е постановил и че основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки. Следователно данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директивата за ДДС, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени (решение от 15 септември 2016 г., Barlis 06 Investimentos Imobiliários e Turísticos, C-516/14, EU:C:2016:690, т. 42 и 43) .

От своя страна касационната инстанция намира, че при правилно преценка на фактите по делото, съдът е приел, че в случая правото на данъчен кредит следва да бъде отказано, поради от една страна неизпълнението на посоченото формално изискване, което е довело и до невъзможността за установяване на материално правните предпоставки по същество а именно за извършена доставка на стоки (като вид, обем и прочие), а и такива за влагането им икономическата дейност на лицето (по делото не са представени каквито и да било доказателства по смисъла на цитираната съдебна практика, а такава установеност не следва вкл. и от заключението по СТЕ, предмет на което не са били тези стоки).

Аналогично правилен и обоснован е съдебният акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта му, с която са определени задължения за лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета всъщност на декларираните от самото лице резултати за данъчни периоди месец юни, юли, август и септември 2021 г.

В тази му част съдебният акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила.

По ЗКПО:

1. В конкретния случай, счетоводният финансов резултат на дружеството за 2020 г. е преобразуван в посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 77 100 лева, съставляваща сбора от данъчните основи по част от фактурите, издадени от Планита АТ ЕООД и Джан Бау ЕООД (така стр. 7 от РД). Цитираната правна норма предвижда, че за данъчни цели не се признават разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. Текстът на цитираната разпоредба ясно дефинира, че за да бъде третиран като документално обоснован един счетоводно отчетен разход, материалният данъчен закон изисква за целите на данъчното облагане да са налице две кумулативно изпълнени изисквания. Първо да е налице първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на приложимия счетоводен закон. Едновременно с това като второ условие законът изисква този документ да отразява вярно стопанската операция.

От изложените в частта по ЗДДС съображения се налага изводът, че в случая лицето е отчело разходи по фактури, които отразяват вярно стопанските операции, което означава, че е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В тази връзка следва да се приеме, че е налице документална обоснованост на стопанските операции, поради което и разходите са признати за данъчни цели.

Предвид изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 от ЗКПО, тези разходи не се признават за данъчни цели, решението и в тази му част като неправилно постановено следва да бъде отменено, с отмяна на РА в съответната му част.

1. Що се касае до възприетата от първоинстанционния съд законосъобразност на РА в частта на преобразуването на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 2 520 лева, съставляваща данъчната основа на фактурата, издадена от Биотерм ЕООД, осчетоводена по сметка 601 разходи за материали в касационната жалба (а междувпрочем и в жалбата до Административен съд Пловдив) не се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението и на ревизионния акт в тази му част. В тази връзка настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства така осчетоводеният разход да е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях.

1. Аналогично касателно преобразуването на СФР на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 59 от ЗКПО нито в жалбата до Административен съд Пловдив, нито в касационната, са изложени аргументи за неправилното приложение на посочените разпоредби на закона, поради което при служебната проверка в обхвата на чл. 218 от АПК не се установиха касационни основания водещи до отмята на съдебния акт в тази му част, като отново на основание чл. 2221, ал. 2, изр. последно от АПК, съдът препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част, които се споделят изцяло.

В обобщение не до тези изводи в тяхната цялост е достигнал първоинстанционният съд, поради което и решението на Административен съд Пловдив се явява незаконосъобразно, поради необосноваността му и неправилно приложение на материалния закон (касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК), в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частите му както следва: 1. Относно определените задължения по ЗДДС като резултати за съответните данъчни периоди, в следствие на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 71 743,16 лева, по фактурите, издадени от Джан Бау ЕООД, Бетонстрой 7 ЕООД, ФФС ДЗЗД, Планита АТ ЕООД, ведно със съответните лихви за забава, и 2. Определеното задължение за корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. за разликата от 297,69 лева до пълния допълнително установен размер на задължението от 8 007,69 лева, ведно със съответните на тази разлика лихви за забава, в следствие на незаконосъобразното увеличение на СФР за данъчни цели на основание чл. 26 т. 2 във вр. с чл. 10 от ЗКПО с разходи в размер общо на 77 100 лева. В тези му части решението следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочените му части като незаконосъобразен.

В останалата му част, с която е отхвърлена жалбата против РА, решението като правилно и нестрадащо от релевираните в касационната жалба породи, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното не се установи касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК, доколкото установяването на фактите, за които касаторът поддържа че не са му дадени конкретни указания от съда в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 5 от АПК, респ. в унисон с принципа, залегнал в чл. 9, ал. 3 от АПК, не е от значение за разрешаването на правния спор.

По въпроса за разноските:

При този изход на спор на касатора се дължат сторените по делото разноски (претенцията за това е своевременно заявена и пред първата, и пред касационната инстанции), съразмерно на уважената част на жалбата до съда. Като краен резултат НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на ТСТ Строй ЕООД сумата от 13 536 лева, разноски понесени пред първата и касационната съдебни инстанции, изчислени съразмерно на уважената част от жалбата.

Съответно дължимите на ответника разноски пред първата съдебна инстанция, съобразно крайният изход на правния спор, са в размер на 269 лева, което обосновава неправилността на решението, в частта му относно присъдените разноски в полза на Дирекция ОДОП гр. София до пълния присъден размер от 8 149,63 лева. За касационната инстанция в полза на НАП (приложимата норма е тази на § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, също размерно на отхвърлената част на жалбата, или сумата от 269 лева.

Водим от гореизложеното, на Върховния административен съд, състав на Осмо отделение