Решение № 352 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2015 г.

Решение № 352 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Т. Р., против решение № 1894/19.11.2014 г. по адм. д. № 133/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което са отхвърлени предявените от нея обективно и субективно съединени искове против Министерски съвет и неговата администрация, Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на здравеопазването (МЗ) и Областния управител на област с административен център Благоевград за присъждане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на административни органи с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. АПК, както и е осъдена ищцата да заплати на Министерство на здравеопазването сумата 190 лв. - разноски. Жалбоподателката счита решението за неправилно, отправя искане да бъде отменено и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Твърди, че са налице и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за възникване на отговорността на ответниците. В подробни мотиви обосновава тезата, че въпреки правилно установената фактическа обстановка, административният съд е постановил необосновано решение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателката, в нарушение на материалния закон решаващият съд в мотивите си е възприел, че изискването за поставяне на сигнални табели, регламентирани с Глава V, раздел I от Наредба № 3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, е било изпълнено от ответника МОСВ поради наличието на табела, даваща указание за температура на водата, тъй като табелата не е отговаряла на множество съществени технически изисквания. В касационната жалба са изложени подробни доводи досежно материалната незаконосъобразност на извода на съда за липсата на бездействие от страна на Областния управител на област Благоевград за изпълнение на задължение по чл. 41, ал. 2 от Закона за водите. Възразява се и срещу извода на съда относно липсата на бездействие на МОСВ за изпълнение на нормата на чл. 42 от Закона за водите, поради липса на предписано от закона пряко и косвено фактическо действие на административния орган. Според жалбоподателката, правните изводи на съда, които сочат, че нормативната уредба не предвижда задължение за конкретно действие от страна на ответниците, не само противоречат на духа и смисъла на закона (Конституцията на РБ, Закона за водите и Закона за здравето), но по същество представляват недопустим, съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 АПК, отказ от правосъдие. И. Т. Р. е подала и касационна жалба срещу Решение № 82/21.01.2015 г. по адм. д. № 133/14 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена молбата на Ирина Тодорова Грозева (Русинова) за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1894/19.11.2014 г. по горецитираното дело, в който да бъде посочена като Р. Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет и неговата администрация, чрез юрисконсулт Д. И. и юрисконсулт Е. К., в депозираното писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде остави в сила решението. Не изразява становище по касационната жалба срещу Решение № 82/21.01.15 г. по адм. д. № 133/14 г. Ответникът, Министерство на околната среда и водите, чрез пълномощника юрк. Станимирова, в две писмени възражения, респективно и в съдебно заседание, излага мотивирани доводи за правилността на обжалваните съдебни актове и моли същите да бъдат оставени в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Л., оспорва касационните жалби и моли същите да бъдат отхвърлени. Ответникът - Областен управител на област с административен център Благоевград, чрез юрк. В., по подробно развити съображения във възражение, постъпило по делото на 1.02.2015 г., поддържа тезата за законосъобразност на обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. По делото не е имало спор досежно установената фактическа обстановка, същата правилно е съобразена от първостепенния съд и накратко се свежда до следното: На 3.06.2007 г. при посещение в м. "Рупите", ищцата заедно с П. Р., впоследствие неин съпруг, са посетили топлите минерални извори, находящи се извън района на храм паметника "Света Петка" и комплекса, поддържан в памет на Баба Ванга, като виждайки влезли във водата хора, решили да влязат и те в един от изворите. Имали знание, че водата е минерална и помага за лечение на различни заболявания. Съгласно показанията на свид. Р., избрали да влязат в най-близкото до басейна "езерце", в което нямало хора, тъй като същите правели бани в други, по-отдалечени "езерца". При потапянето във водата с единия си крак, ищцата се подхлъзнала и влязла с двата крака, в резултат на което получила силни изгаряния на кожата на краката. След оказаната й първа помощ в МБАЛ гр. Петрич, била транспортирана и настанена за лечение в УМБАЛСМП "Пирогов", откъдето била изписана на 12.07.2007 г. В мотивите на решението административният съд е обсъдил приложените медицински документи, приобщени като доказателства, както и заключението на съдебно- медицинската експертиза, приемайки, че ищцата е получила изгаряне от гореща вода I-II, до III степен на стъпалата, подбедриците идолната трета на бедрата и I степен изгаряне на двете китки. Подробно са възпроизведени неоспорените констатации на вещото лице д-р Аврамов. По-нататък съдът е обсъдил заключението на съдебната хидротехническа експертиза, според което находище на минерални води "Рупите", м. "Кожух", е разкрито с три сондажа, като температурата на водата е 75 градуса по Целзий, за което в момента на проверката има табела в "очукан" вид с предупредителен знак "Внимание - пази се от горещата вода!". Съдът е релевирал констатациите на съдебния експерт, че около сондажите има изградени зони за охрана, състоянието на които е установено и с представените по делото констативни протоколи на БДЗБР за времето 2007 - 2011 г. Подробно съдът е обсъдил как и къде според вещото лице се подава минералната вода, установеното обстоятелство, че сондажът на инцидента е каптиран с изградена ограда около самата бетонна постройка на минералната баня, като една част от водата се отвежда към минералната баня, а друга част има свободен разлив, от който се оформят гьолове, до които достъп имат желаещите да я ползват, без заплащането на такса. Според експертните констатации, изпаренията от високата температура се виждат от разстояние, а при приближаване се усеща и топъл полъх в резултат на високата температура на водата, като специални знания за това не са необходим. В горепосочения контекст административният съд е обсъдил и показанията на свид. Ангушев- служител в РПУ - Петрич от 2005 г., отговарящ за района на Рупите, според който табела, указваща високата температура на водата е имало още през 2005 г. и същата продължава да съществува и понастоящем. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, при формиране на правните си изводи относно отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, законосъобразно административният съд е приел за неоснователна претенцията на ищцата, настояща касаторка, за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от твърдяното неоснователно бездействие на МС и неговата администрация по отношение на задълженията, разписани в чл. 105, ал. 2 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията на РБ. Конституцията на РБ (в Глава пета) определя МС като орган с обща компетентност и му възлага функцията да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, както и да осигурява обществения ред и националната сигурност и да осъществява общото ръководство на държавната администрация. Правилно първостепенният съд е установил, че МС е изпълнил възложените му от Конституцията и законите правомощия и е упражнил правото си на законодателна инициатива, инициирал е конституирането на компетентни административни органи и е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база с оглед гарантиране извършването на конкретни действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората. Настоящият състав споделя тезата на ответника Министерски съвет за правилност на изводите на административния съд, че позоваването на Конституцията би могло да е правно основание само доколкото тези обществени отношения не са уредени в българското законодателство или е налице уредба, която им противоречи. Разпоредбата на чл. 52, ал. 3 КРБ регламентира задължение на държавата да закриля здравето на гражданите и да насърчава развитието на спорта и туризма, но не определя конкретни задължения за МС. Обществените отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората са уредени в позитивното право - ЗЗ, ЗФВС, ЗТ и др., а в закона за водите, споменатата по-горе Наредба № 3/16.10.2000 г., Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане, са уредени условията и реда за водоползване и водовземане, то настоящият състав намира, че правилно административният съд е счел, че не е налице твърдяното бездействие на МС, което да доведе до ангажиране на отговорността му в процесния случай. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по отношение на останалите ответници. Това е така, защото основният спорен по делото въпрос е бил дали са били налице незаконосъобразни бездействия от страна на служители от администрацията на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Областния управител на област с административен център Благоевград. За да отхвърли претенциите срещу горепосочените ответници, съдът е приел, че липсва твърдяното от ищцата бездействие. Този извод следва да бъде споделен от настоящата инстанция. Съображенията за това са, че ищцата не е установила наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последица от което е и отхвърлянето на предявените искове. По делото са събрани писмени доказателства, както и са обсъдени дадените от разпитаните свидетели обяснения, от които е бил направен правилен извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган по повод изпълнение на административната му дейност. В тази насока следва да се посочат обстоятелствата, че по безспорен начин е установено, че до изворите на минерална вода в м. "Рупите" е била поставена табелка с посочена опасност от гореща вода, както и че е била създадена охранителна зона - аргумент от представените констативни протоколи за периода 2007-2011 г. От представената и приета по делото техническа експертиза (неоспорена от страните) е било установено, че на мястото, където ищцата е претърпяла увреждания, минералната вода е била каптирана, с изградена ограда около бетонната постройка, т.е. налице са изградени охранителни зони съобразно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Въз основа на изложеното, обосновано ответникът МОСВ поддържа тезата за правилност на изводите на съда, че в разглеждания случай са изпълнени нормативно установените му задължения по отношение поставянето на сигнални табели, съгласно Глава пета, раздел Първи от Наредба № 3. Те са изградени на данните от Констативни протоколи № № 131/1.03.2007 г. и 357/14.06.2007 г. и са допълнително потвърдени от свид. инж. Б. В този контекст следва да се посочи, че настоящият състав намира за правилен извода на съда, че не е налице бездействие на административен орган по смисъла на чл. 42 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, собственикът на воден обект, водата в който е публична собственост, както и собственикът на частен воден обект, е длъжен да обяви ограниченията за общото водовземане или ползване, съответно забрана за това, чрез публикация или по друг начин, а ограниченията и забраните могат да се налагат от технологични и хигиенно-епидемиологични съображения. С оглед установеното в хода на съдебното производство място на произшествието, същото няма статут на воден обект по смисъла на § 1, ал. 1, т. 34 от ДР на ЗВ. В този смисъл следва да бъдат споделени възраженията на ответника по касация МОСВ, поддържани както в първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че претърпяната вреда не е настъпила при водовземното съоръжение. Използване на минералната вода не от водовземни съоръжения (сондажи или каптажи или чешми за общо водовземане от гражданите), а в място, за което няма издадено разрешение за използване като басейн, няма предназначение на такъв, е извършено на собствен риск на увреденото лице. Правилно, при обсъждането на съвкупния доказателствен материал, административният съд е приел, че към юни 2007 г. на мястото на инцидента е имало табела, съдържаща указание за високата температура на водата; че последното обстоятелство е установено от свидетелските показания на В. А. и В. Б.; че видно от твърденията на самата ищца, същата е била наясно, че минералните извори са топли; че произшествието е вследствие на нейната небрежност и е в причинно-следствена връзка с нейните невнимателни действия. Свидетелските показания на съпруга на ищцата - П. Р., кореспондират с останалия доказателствен материал, доколкото и според тях ищцата умишлено е влязла във водата, такава е била нейната предварителна цел. Обосновани са изводите на съда, изградени въз основа на данните от съдебната хидротехническа експертиза, според чието заключение човек дори и без да притежава специални знания може да прецени и усети, че температурата на минералната вода е много висока и при полагането на минимална грижа от страна на ищцата, същата е била в състояние да избегне, да предотврати случването на инцидента. От изложеното може да се направи обоснован извод, че увреждането на ищцата, касатор в настоящото производство, е изцяло по нейна вина. С други думи, непосредствената, пряката причина за вредата е поведението на ищцата, която сама се е поставила в това условие и съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Правилно решаващият съд е счел за неоснователни твърденията на ищцата, че е налице фактическо бездействие на задълженията, уредени в чл. 2, ал. 1 вр. чл. 2а, ал. 1, т. 7 вр. чл. 199, ал. 1, т. 2, чл. 199а, ал. 1, т. 1 и чл. 42 от Закона за водите и непредприемане на действия за ограничаване на вредното въздействие на минералните води в Рупите, м. "Кожух" върху здравето на гражданите. Бездействието е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма активно такова. По мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, в случая визираните норми не регламентират пряко и конкретно фактическо действие, вменено като задължение на административен орган, което последният да не е изпълнил. Правилно административният съд се е позовал на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което под незаконосъобразни действия и бездействия следва да се имат предвид само незаконосъобразни фактически действия на администрацията. Правилен е и изводът на съда, че не е налице бездействие от страна на Областния управител на Област Благоевград за неизпълнение на задължение по чл. 41, ал. 2 ЗВ, съгласно която следва да определи условията и реда за използване на водите и водните обекти в съответствие с издадените разрешителни за водовземане и водоползване и по начин да гарантира живота и здравето на населението и околната среда. Обосновано съдът е съобразил, че за процесния разлив на минерална вода, в който е настъпил инцидентът, разрешително не е издадено, поради което и не е налице административен акт, който органът следва да съобрази с оглед опазване здравето на населението и околната среда. Противно на развитите в касационната жалба доводи, настоящият състав намира за законосъобразен извода на първостепенния съд, че визираната норма не съдържа конкретно дължимо фактическо действие, което не е изпълнено, доколкото водният обект не попада в обхвата на Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане, за да бъде приложено изискването по чл. 41, ал. 3 ЗВ. Неоснователно в разглеждания случай жалбоподателката твърди, че правните изводи на съда, съгласно които разгледаната нормативна уредба не предвижда задължение за конкретно действие от страна на ответниците, противоречат на духа и смисъла на закона и съставляват отказ от правосъдие. Вярно е, че в правната норма не е насочена към това да предвиди изчерпателно всички възможни хипотези на фактически действия, които даден административен орган е задължен да изпълни, за да постигне целта на закона. Липсата на изискване за изчерпателно предвиждане не е еднозначно на неналичие на нормативно установено задължение за действие. Тезата на жалбоподателката не държи сметка за това, че в случай като процесния, за да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който ида е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице, като законосъобразната преценка за тази липса не съставлява отказ от правосъдие, както твърди жалбоподателката. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното решение № 1894 от 19.11.2014 г. по адм. д. № 133/2014 г. не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Касационната жалба срещу решение № 82/21.01.2015 г. също е неоснователна. При констатирано противоречие между формираната воля на съда в мотивите на решението и постановения диспозитив, съдът следва да отстрани същото с решение за поправка на очевидна фактическа грешка. В случая правилна е преценката на решаващия съдебен състав, че не е налице такова противоречие. Исковата молба е подадена от И. Т. Г., като в цялото съдебното производство лицето е било страна - участник в процеса с тези си имена. Искания за допускане на поправка в титулната част на исковата молба досежно имената на ищцата в рамките на съдебното производство пред първата инстанция до приключване на устните състезания не са правени от ищцовата страна. Едва с писмената защита на пълномощника адв. Г. е направено искане със съдебното решение да бъде отразена промяна в името на И. Т. Г., което да се счита И. Т. Р., вследствие сключен граждански брак, довел до промяна във фамилното име на ищцата. Към писмената защита, за удостоверяване на последното обстоятелство, е приложено и заверено копие от лична карта на ищцата. Както бе посочено по-горе, очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Правилна е преценката на административния съд, че в случая такова несъответствие не е налице, тъй като от страна на ищцата не е предприето искане за допускане на промяна в имената й като страна в производството до релевантния за това краен момент- а именно края на съдебното дирене. Аналогично искане дори не е релевирано в хода по съществото на спора пред първата инстанция, а едва с писмената защита, поради което не е налице процесуално установен способ за съда да съобрази настъпилата промяна в постановения съдебен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в полза на МОСВ, съобразно направеното искане. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,