Решение № 4806 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3046/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от КОНСИС БЪЛГАРИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, [улица], вписано в ТР с [ЕИК], представлявано от управителя М. Шаварска, чрез пълномощник адв. Димитров, против решение 7867 от 20.12.2022 г. постановено по адм. дело 6017/2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/1407#7 от 30.05.2021г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта в която на жалбоподателя е отказано подпомагане и са извършени намаления и редукции по мярка СЕПП, СПП, подмярка 13.1, мярка 12/Натура 2000, съответно отразени в таблица 13, таблица 14 и таблица 15. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/1407#7 от 30.05.20212., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта в която на жалбоподателя е отказано подпомагане и са извършени намаления и редукции по мярка СЕПП, СПП, подмярка 13.1, мярка 12/Натура 2000, съответно отразени в таблица 13, таблица 14 и таблица 15 За да се произнесе по спора, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК за съдържание на акта, който съдържа конкретни фактически и правни основания. Спазени са административнопроизводствени правила, като актът е издаден при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В случая са налице конкретните фактически основания за издаване на оспорвания отказ, които са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства и установеното от административните проверки, с което не е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е и извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, обсъдени са събраните данни след проведена проверка по заявените от молителя обстоятелства и относно тяхната достоверност, каквато е и съдебната практика по този вид спорове на ВАС. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно извършеното прихващане на оторизираните суми по отделните мерки, той като Акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/362 от 02.12.2015 година на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. за кампания 2013 г. в размер на 44 093.58 лв. е влязъл в сила, след обжалването му по съдебен ред от жалбоподателя, следователно когато административният съд установи, че ИАА е законосъобразен и отхвърли оспорването срещу акта като неоснователно, той формира СПН по отношение на въпроса, предмет на административното дело. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение