Решение № 13149 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, срещу Решение 3095/13.05.2021 г., постановено по адм. дело 4734/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на ЕЙЛЮЛ ЕООД е отменено Решение 1040-21-283/25.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РЖ-5-21-00718683/11.02.2020 г. за събиране на суми по ревизионен акт за начет РА-5-21-00711742/29.01.2020 г. и е осъдено ТП на НОИ - София град да заплати на ЕЙЛЮЛ ЕООД сума в размер на 400 лв., представляваща сторени по делото разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването на осигурителя срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодни разноски, включително за платена държавна такса за касационното оспорване в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Във връзка с претендираните от ответника разноски, при евентуално присъждане на такива, се прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като прави такова възражение и за присъденото пред първата инстанция адвокатско възнаграждение. Ответникът - ЕЙЛЮЛ ЕООД гр. София, чрез пълномощника адв. Ковачев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 430 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира за обоснован извода на съда, че оспореният административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е налице подаване на грешни данни от страна на осигурителя, които да са довели до неправомерно изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-283 от 25.03.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град и потвърденото с него разпореждане РЖ-5-21-00718683 от 11.02.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет РА-5-21-00711742/29.01.2020 г. относно неправомерно изплатени от дружеството - осигурител обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 1 744,59 лева (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), от които 1 660,49 лева - главница и 84,10 лева - лихва. На основание чл. 107 КСО и Заповед ЗР-5-21-00696473/23.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град е била извършена частична ревизия на разходите на Държавното обществено осигуряване на ЕЙЛЮЛ ЕООД. Ревизията е приключила със съставяне на частичен ревизионен акт за начет РА-5-21-00711742/29.01.2020 г. за причинени вреди на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения в нарушение на чл. 40, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 КСО и чл. 1, ал. 2, и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/. Прието е, че към момента на настъпване на временната неработоспособност лицето С. Соколова не е осигурено за съответния риск. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че С. Соколова има сключен трудов договор с осигурителя ЕЙЛЮЛ ЕООД, на основание чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, на длъжност чистач, хигиенист, с основна месечна заплата в размер на 560 лв., с 8 - часово работно време. Договорът е сключен на 07.05.2019 г., а изпълнението му е започнало на 08.05.2019 г. Преди възникване на трудовото правоотношение лицето е имало сключен трудов договор с НИСАН 23-04 ЕООД, който е бил прекратен, считано от 02.05.2019 г., като в тази връзка лицето не е било осигурявано за периода от 02.05.2019 г. до 07.05.2019 г. включително три работни дни С удостоверение приложение 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят ЕЙЛЮЛ ЕООД е удостоверил, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено за съответния риск. Посочено е, че същото се издава по болничен лист Е20196892990, с дата на издаване 08.05.2019 г. за периода от 02.05.2019 г. до 31.05.2019 г. За месец май са отбелязани 17 работни дни при 8-часов работен ден. От дружеството са подадени удостоверения и за периодите: 01.06.2019 г. 30.06.2019 г., по б.л. Е20196893144 за 20 работни дни; 01.07.2019 г. до 30.07.2019 г., по б.л. Е20196893304 за 22 работни дни; за периода 31.07.2019 г. до 29.08.2019 г., по б.л. 20196893489, за общо 22 работни дни; за периода 30.08.2019 г. до 06.09.2019 г. по б.л. Е20196893645, за 5 работни дни. Във всички удостоверения е посочено, че осигурителят удостоверява, че лицето е осигурено за съответния риск. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че решението е материално незаконосъобразно, тъй като не е налице подаване на грешни данни от страна на осигурителя, които да са довели до неправомерно изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на С. Соколова. Съдът е приел, че дори да се приеме, че е налице някакво нарушение и подаване на некоректни данни, то в случая не е извършено от страна на ЕЙЛЮЛ ЕООД, тъй като подаването на коректни данни от предишни осигурители не може да се вмени в отговорност на дружеството жалбоподател в първоинстанционното производство. Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Спорен от правна страна е въпроса относно наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 40, ал. 1 КСО досежно възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност на С. Соколова, обусловен от преценката била ли е осигурено лице към датата на настъпване на осигурения риск временна неработоспособност и съответно правилно ли са подадени данни от осигурителя ЕЙЛЮЛ ЕООД в приложение 9 от НПОПДОО. От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства е установено, че С. Соколова е била в трудови правоотношения с дружество "НИСАН 23-04" ЕООД за периода от 31.07.2017 г. до 02.05.2019 г. От датата 02.05.2019 г., когато е прекратено трудовото ѝ правоотношение, Соколова не е подлежала на осигуряване по разпоредбите на КСО. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. Извършването на трудова дейност е кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение. В случая е установено, че от 02.05.2019 г. лицето е било с прекратено осигуряване. Видно от доказателствата по делото трудовото правооотношение на Соколова с предишния ѝ работодател, респ. осигурител НИСАН 23-04 ЕООД е прекратено, считано от 02.05.2019 г., т.е. към тази дата лицето не е било в трудови правоотношения с дружеството или с друг работодател. Същевременно от представения по делото болничен лист Е 20196892990 от 08.05.2019 г. се установява, че това е деня на настъпване на временната неработоспособност. Към датата на настъпване на осигурения социален риск, както и към деня на издаване на болничния лист С. Соколова няма отработен ден при осигурителя ЕЙЛЮЛ ЕООД, поради което не попада в кръга на осигурените лица по чл. 10, ал. 1 КСО. Представеният от ответницата по касация трудов договор от 07.05.2019 г. свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче, той не може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение. Още повече, че от данните по делото за наличието на 5 бр. болнични листове се установява, че Соколова не е извършвала трудова дейност в полза на ЕЙЛЮЛ ЕООД през целия период на действие на сключения между тях трудов договор от 08.05.2019г. до 09.09.2019 г., като не е полагала труд за дружеството в нито един момент, включително към деня на започване на действието на трудовия договор. Предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ, в която изрично е посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на лицето е да докаже, че фактически е започнало да изпълнява задълженията си по договора. Ако трудовият договор не е обявен за недействителен по предвидения за това ред в чл. 74 от Кодекса на труда, същият обвързва валидно страните по създалата се облигационна връзка, но не и съда досежно недоказания факт, който се явява последица от сключването му, а именно страната реално да постъпи на работа /виж решение 1003 от 24.01.2019 г. по адм. д. 3306/2018 г., решение 6628 от 07.05.2019 г. по адм. д. 10203/2018 г.; решение 8129 от 13.06.2014 г. по адм. д. 3577/2014 г. и др./ В процесния случай от представения болничен лист (лист 115) се установява, че Соколова е във временна неработоспособност от 02.05.2019 г. при 30-дневен режим на лечение домашен-амбулаторен, т.е. включително към датата на сключване на трудовия договор 07.05.2019 г. и към датата на започване на изпълнението на задълженията на Соколова по договора за нея е налице невъзможност за явяване на работното място, за сключване на трудов договор и за получаването и подписването на посочената в съдебното решение трудова документация длъжностна характеристика, инструктаж по безопасност и здраве при работа, протокол за встъпване в длъжност, както и за осъществяване на трудовите функции по договора. Тази невъзможност е предхождаща сключването на договора, поради което неоснователни са възраженията на ответника по касация досежно наличието на относима съдебна практика, обективирана в решения, постановени по казуси, при които неработоспособността възниква в същия ден, но последващо сключването на договора. В конкретната хипотеза не може да се приеме, че за лицето е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, тъй като тя касае случаите, при които осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 КСО, продължава и през тези периоди. С оглед гореизложеното се налага изводът, че въпреки наличието на изискуемите 6 (шест) месеца осигурителен стаж, С. Соколова не е отговаряла на втората кумулативно изискуема предпоставка - лицето да е осигурено към датата на настъпване на съответния риск, обуславяща възникването на право на парично обезщетение за временна неработоспособност по смисъла на чл. 40, ал. 1 КСО. Предвид изложеното, подадените от осигурителя ЕЙЛЮЛ ЕООД данни в удостоверение - приложение 9 към болничните листове относно осигурителния статус на лицето, попълнени в т. 1.1. са некоректно посочени. Разпорежданията по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се издават за събиране на сумите по съставени ревизионни актове за начет в хипотезите на ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат, която не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В случая тази причинна връзка е безспорно установена. Налице са неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя. По тези съображения настоящият съдебен състав намира подложеният на касация съдебен акт за постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. С оглед на изложеното, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателна е своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. По делото е налице писмено доказателство (бюджетно платежно нареждане) за заплащане от страна на касатора на дължимата в случая за касационно обжалване държавна такса в размер на 200 (двеста) лева. В производството пред първата съдебна инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да бъде уважена, като "ЕЙЛЮЛ" ЕООД гр. София бъде осъдено да заплати на ТП на НОИ София град сума в размер на 100 (сто) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. За настоящата инстанция касаторът не е бил представляван от юрисконсулт, касационната жалба е подадена от директора на ТП на НОИ София град и в съдебно заседание органът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което неоснователна е претенцията му за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,