Решение № 5404 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Силенум“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против решение № 4661/05.02.2026г., постановено по адм. дело № 10938/2025г. на Административен съд София -град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221024000668-091-001/29.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 869/15.07.2025г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който на дружеството е отказано право на ДК в общ размер на 39 563.80лв. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 1 894.25лв. и за 2022г. в размер на 8 127.46лв. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че са налице предпоставките за ползване право на ДК по издадените от доставчиците фактури – и РЛ и доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица; процесните стоки и услуги са фактически извършени като са представени доказателства за това – сключени договори и приемо-предавателни протоколи; налице са издадени счетоводни записвания по отношение процесните фактури; извършени са плащания между страните; процесните стоки и услуги впоследствие са използвани от РЛ за облагаеми доставки. За неправилни се считат и изводите на съда за увеличението на финансовия резултат на дружеството, тъй като издадените фактури документират реални стопански операции и извършените по тях разходи са действителни. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и за отмяна на процесния РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на АССГ като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представител на Върховна касационна прокуратура не участва в делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22221024000668-091-001/29.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 869/15.07.2025г. на директора на Дирекция "ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на ДК в общ размер на 39 563.80лв. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 1 894.25лв. и за 2022г. в размер на 8 127.46лв. Фактическите установявания в решението следват процесуалните действия в хода на ревизията, проведена въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221024000668-020-001/02.02.2024г. Предложенията и мотивите на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221024000668-092-001/27.06.2024г. С оглед на констатираните обстоятелства с РА на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 9 ЗДДС по фактури, издадени от „Павлекс 2002“ ЕООД, „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, „Амекс Интерлогистика“ ЕООД, „Скайлинк Травъл“ ЕООД, „Д-Текс Европа“ ЕООД, „Поли Рай 54“ ЕООД, „Ви Ем Ес Би Груп“ ЕООД, „ФХ Инвест“ ЕООД, „Експорт Импорт 2021“ ЕООД и „Ник Билдинг 07“ ЕООД. С оглед горните констатации за 2021г. и 2022г. е преобразуван и финансовия резултат с данъчната основа по фактурите и е установен допълнителен корпоративен данък за посочените два периода, като е възприето, че липсва реалност на фактурираните стоки и услуги. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е формирал извод за издаването на акта от компетентните органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Посочил е, че към административната преписка са налице доказателства за квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, издали ЗВР, РД и РА. В хода на административното производство не е намерил допуснати съществени процесуални нарушения. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение за правилно приложение на относимите материални разпоредби с обжалвания РА и е отхвърлил оспорването. По същество съдът е възприел изцяло изложените в РА доводи за непризнаване правото на ДК по издадените фактури от посочените по-горе доставчици с оглед на липсата на доказателства за начина и лицата извършили фактурираните доставяния на стоки и услуги, по отношение СМР не е ясно и къде точно са извършени, липсват подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, по отношение комисионните услуги липсва яснота относно предмета им; липсват доказателства за извършени транспортни услуги; доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси; по отношение СМР услуги не са представени доказателства за персонал при доставчиците, който да е в състояние да извърши тези услуги. По отношение РА в частта по ЗКПО АССГ е приел тезата, че поради липса на реалност на фактурираните стоки и услуги, то не следва да се признаят и извършените разходи за тях, поради което и правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството с тези разходи за 2021г. и 2022г. и е начислен допълнителен корпоративен данък. Така постановеното решение от Административен съд София – град е неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС са определени правилно от съда, но релевантните факти и събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка. Вярно е, че получателят по доставката – „Силенум“ ЕООД е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по фактурите с издатели „Павлекс 2002“ ЕООД, „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, „Амекс Интерлогистика“ ЕООД, „Скайлинк Травъл“ ЕООД, „Д-Текс Европа“ ЕООД, „Поли Рай 54“ ЕООД, „Ви Ем Ес Би Груп“ ЕООД, „ФХ Инвест“ ЕООД, „Експорт Импорт 2021“ ЕООД и „Ник Билдинг 07“ ЕООД, но за разлика от приетото от решаващия съд в това отношение, от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Елементи извън състава на данъчното предимство в случая подлежат на доказване от страната, която основава възражения върху тях - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Между страните по делото не е спорно, че за процесните доставки са налице фактури издадени от посочените по-горе доставчици, в които е начислен данък по реда на чл. 86 ЗДДС. Не е спорно, че към момента на издаване на фактурите дружествата са били регистрирани по ЗДДС като данъчните документи са отразени в отчетните регистри на доставчика и получателя по чл. 124 ЗДДС и СД за ДДС за съответните данъчни периоди. В хода на ревизионното производство е посочено, че към фактурите касаещи извършване на СМР са приложени двустранно-подписани протоколи за тяхното реализиране, с посочване на съответната дейност, количество, цена и обща стойност. По отношение на останалите фактури касаещи комисионни респек. консултативни услуги са приложени сключени договори с посочен предмет, цена и начин на изпълнение. При тези събрани доказателства настоящата съдебна инстанция споделя аргументите на касатора за реалност на стопанските операции по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на изяснените факти и приетите писмени документи. Не се оспорва и факта, че по фактурите е налично разплащане и, че фактурите са били осчетоводени при РЛ – индиция за реалност на договорените стоки и услуги. Вярно е, че представената първична документация е съставена от частни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при неоспорването им от страна на данъчния орган, следва да се приеме, че тези частни документи удостоверяват факти от действителността т.е. удостоверяват получаване на стоките и извършване на договорените услуги. В практиката си както ВАС, така и СЕС приемат, че получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната кадрова обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решения на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, както и натрупаната след този период преюдициална практика по въпроса - по дело С-18/13, по дело C-281/20 и много други. Съгласно т. 50 и т. 51 от решението по дело С-277/14, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това (вж. решенията по дело C 285/11, т. 45 и по дело C 643/11, т. 64). Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение по дела C 80/11 и C 142/11, т. 59, както и определението по дело C 33/13, т. 37). По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измамна схема. До липсата на реалност на фактурираните стоки и услуги не води и извода на съда за неустановяване на кадрова обезпеченост у доставчиците, предвид константната практика на ВАС в тази насока, както и решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11. С оглед изводите на настоящата съдебна инстанция за реалност на фактурираните стоки и услуги към РЛ и неоспорването от страна на данъчния орган за осчетоводяването на разходи при извършената покупка на стоки и услуги, РА е незаконосъобразен респек. решението на АССГ е неправилно и в частта на установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021г. и 2021г. Разходи на РЛ не са били признати на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО – тъй като не са документално обосновани по реда на ЗКПО. В чл. 10 от с.з. е посочено, че документално обоснован разход е този за който е издаден първичен счетоводен документ отразяващ вярно извършената стопанска операция т.е. документалната обоснованост се свързва с реалното изпълнение на фактурираните стоки и услуги. В конкретния случай, както се посочи в частта по ЗДДС, РЛ е представило необходимите доказателства водещи до извод, че доставчиците му реално, действително са изпълнили договорените доставки на стоки и извършването на услуги, като е налице плащане на данъчната основа т.е. извършени са реално осчетоводени разходи, поради които и нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО в случая е неприложима. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА. При този изход от делото решение № 4661/05.02.2026г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на предявената изрична претенция на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 7 554.50 евро, от които 273.20 евро внесена д.т. за касационната инстанция и 3 681.30 евро адвокатско възнаграждение първата инстанция и 3 600 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,