Решение № 11037 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. Г. против решение 666 от 25.04.2024 г., постановено по адм.д. 125/2024 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Видин, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин отхвърля жалбата на С. А. Г. против заповед РД-02-11-1577/08.12.2023 г. на кмета на община Видин, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Пристройка- покрита тераса обслужваща жилище, находящ се в гр. Видин с административен адрес, посочен в заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Констатира, че е извършено вътрешно преустройство, без да се засяга конструкцията на сграда. Прави извод, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е изграден с монолитна железобетонна конструкция, като върху две бетонови колони, стъпващи върху терена е изградена бетонова плоча. Терасата е затворена с газобетонни блокчета, стените са измазани, монтиран е прозорец, а таванът е от дървена конструкция. Строежът служи за тераса към ап. 43, разположен на първия етаж в сградата с идентификатор 10971.504.28.1. Подходът към него е осигурен с монтирана пистолетна врата от стаята на апартамент 43. Констатира, че строежът е извършен през 2006 г. без строителни книжа и предвид годината на построяването му не е търпим. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, както и за съответствието й с целта на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината. Правилно съдът приема, че строежът е четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д ЗУТ, тъй като същият е свързан с вътрешно преустройство на жилището, изградената тераса е приобщена към жилищната площ, без засягане на конструкцията на сградата. Покритата тераса няма самостоятелно предназначение и е прилежащо към жилището помещение. Ето защо изводът на съда, че процесният строеж е четвърта категория, е законосъобразен и обоснован, а доводите на касатора в тази връзка за некомпетентност на орган, издал заповедта, са неоснователни. Освен това самият касатор във възражението, депозирано в административното производство, сочи че терасата не излиза извън общите очертания на блока, което обосновава наличието на вътрешно преустройство без промяна в конструкцията на сградата и определя строежа като такъв от четвърта категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148, ал.1 ЗУТ. Касаторът е уведомен за съставения констативен акт и депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съставеният констативен протокол в който е отбелязано, че категорията на строежа е четвърта не е връчен на С. Г., не обосновава съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като правото на защита на касатора не е нарушено. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, като в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. Процесния строеж е индивидуализиран. По делото не е спорно, че извършител на строежа е С. А. Г.. Установено е, че незаконния строеж е построен през 2006 г., поради което не е търпим, като с оглед годината на извършване на строителството нито административният орган, нито съдът могат да преценят търпимост. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, е правилен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди С. А. Г. да заплати на община Видин сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,