Решение № 4876 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2019 г.

Решение № 4876 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Стефанов от [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 4729 от 08.07.2019 г. по административно дело № 9212/2018 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 229 зз-2228/07.08.2018 г., издадена от инспектор в Пето Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – Полицейски орган при Пето Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. След извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. За да постанови обжалваното решение АССГ приема за установено, че на 07.08.2018 г. по подаден сигнал е извършена от служители на 05-и сектор в Отдел "Икономическа полиция" проверка в питейно заведение "Флаш" в гр. София, стопанисвано от "Криси - 2001" ЕООД, като в търговската и складовата част на питейното заведение са били намерени акцизни стоки (нарязан ароматизиран тютюн за наргиле) без бандерол. По време на проверка - към 11: 30 ч. в питейното заведение бил и управителят на дружеството Д. Стефанов. Във връзка с наличието на акцизни стоки без бандерол в заведението стопанисвано от "Криси - 2001" ЕООД, което управлява и представлява касатора, била издадена от полицейския служител процесната заповед за задържането му, за срок до 24 часа. След извършената проверка за законосъобразността АССГ правилно приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и процесната заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АССГ мотиви. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на административния съд относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Налице са данни по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК - деяние представляващо фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Независимо, че в същата не е изложено подробно фактическия състав на извършеното престъпление, с посочване на законовия текст и предвид факта, че Стефанов още същия ден е дал подробни обяснение се установява, че на същия е била ясна причината за задържане. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наложената със заповедта принудителна административна мярка съответства на целта на закона - а именно да попречи на лицето да се укрие, да осигури възможността за извършване на разследване по образуваното производство, цитирано в заповедта. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР допуска възможност полицейските органи да задържат лице, при наличие на някое от основанията, посочени в т. 1 - т. 7 от цитираната разпоредба. Като правно основание в оспорената заповед освен разпоредбите от ЗМВР е посочена нормата на чл. 234, ал. 1 НК, регламентираща състав на престъпление – разпространяване или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква в немаловажни случаи. Въпреки, че не е изрично указано, правно основание за процесно задържане е това по т. 1 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР – по отношение на лицето са налични данни за извършено престъпление. Доказателствата установяващи престъпление по чл. 234, ал. 1 НК и необходимостта от установяване на извършителя на деянието, следва да се приеме като фактическо основание за задържането. От така установените факти - сочещи на съпричастност за евентуално извършено деяние по чл. 234, ал. 1 НК (изрично написано в заповедта за задържане), правилно и обосновано е прието от административния съд, че от правна страна е налице хипотезата на т. 1 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Съответно мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на образувано наказателно производство. За налагането й е достатъчно да са налице данни, от които да може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към конкретно извършено престъпление. В случая са установени фактическите предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за налагане на процесната принудителна административна мярка - наличие на данни за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК в обекта, стопанисван от дружеството на касатора. Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че при осъществената на 07.08.2018 г. проверка са били налице данни за извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Задържането на Стефанов е наложено именно за установяване на съпричастността му към престъплението, предвид факта, че е управител и едноличен собственик на капитала на "Криси-2001" ЕООД – дружеството, стопанисващо питейното заведение, в което е била извършена проверката, както и че "Криси-2001" ЕООД е собственик и на друго помещение, в което са намерени акцизни стоки без бандерол. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение