Решение № 492 от 4.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 549/2009 г.

Решение № 492 от 4.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 549/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Л. М. срещу решение № 116 от 06.07.2009 г. по внохд № 11/09 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена гражданско-осъдителната част на присъда № 17 от 03.07.2008 г. по нохд № 170/08 г. на Разградския окръжен съд. В жалбата, поддържана от подсъдимия в съдебно заседание, се прави оплакване за нарушение на закона. Доводът е, че неправилно е приет и уважен гражданския иск на д. за вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Исканията са алтернативни- да се отмени решението и се прекрати производството по граждански иск като процесуално недопустимо или да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Гражданският ищец, Министърът на финансите представя писмено възражение, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 17/03.07.2008 г., постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК Разградският окръжен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че за времето от 01.03.2004 г. до 30.11.2006 г. при продължавано престъпление, като управител на "С" ООД избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери- общо 12 156.89 лв., като затаил истина в подадени декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки и продажби и в годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2005 г. и на основание чл. 257, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1 от НК /стар/ и чл. 55 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на д. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 12 156.89 лв. С решение № 148/9.10.2008 г. Варненският апелативен съд обезсилил гражданско-осъдителната част на присъдата и прекратил производството в тази му част. С решение № 548/9.01.2009 г. по к. д. № 594/08 г. ВКС, III н. о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане. С атакувания по настоящото производство съдебен акт Варненският апелативен съд потвърдил присъдата в гражданско-осъдителната й част. Жалбата е неоснователна. Варненският апелативен съд правилно е потвърдил атакуваната присъда в гражданско-осъдителната й част, като е изпълнил задължителните указания, дадени в предходното касационно решение. Подсъдимият е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт за укриване на данъци в особено големи размери. Освен, че деянието по чл. 257 вр. чл. 255 НК /стар/ е престъпление, то представлява и деликт по смисъла на облигационното право. По силата на чл. 45 от ЗЗД подсъдимият носи отговорност за виновно причинените вреди, които е длъжен да поправи. Неоснователно е възражението, че неплатените данъци не са данъчни задължения на физическото лице Г. М., а на управляваното от него юридическо лице, за чието плащане той не може и не следва да нови отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Вредите за д. от невнесени данъци в инкриминирания размер са настъпили като резултат от поведението на М., който в справките-декларации по ЗДДС и в годишната данъчна декларация по ЗКПО е вписал неверни данни за търговския оборот от стоковите разписки и квитанциите към приходните касови ордери. Декларациите с невярно съдържание са подписани от него и представени на данъчните органи. Тези факти, установени с влязлата в сила присъда сочат, че вредите са виновно причинени от подс. М. и за него възниква деликтната отговорност. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение