Решение № 12357 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7858/2021 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Ж. Юсева с постоянен адрес: гр. София,[жк], бл.[номер], вх.[номер], ет.[номер], ап.[номер] за отмяна на влязло в сила Решение 884/24.06.2020 г. по адм. д. 1071/2019 г. на Административен съд- Благоевград, потвърдено с Решение 2013/16.02.2021 г. по адм.д.9307/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Л. Юсев от гр. София срещу Заповед 01-19-77/19.09.2019 г. на кмета на община Банско, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към съществуваща жилищна сграда и постройка за съхранение на материали V категория с местоположение ПИ с ид.39614.501.266 по КК на [населено място], Община Банско. В молбата си молителката твърди, че като съпруга на извършителя на Л. Юсев е собственик на 1/2 идеална част от застроено дворно място, представляващо поземлен имот с пл.266 по неутвърден кадастрален план на [населено място], Община Банско, целият с площ от 284 кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и стопанска сграда, поради което е пряко засегната от съдебните решения и за нея е налице правен интерес. Прилага нотариален акт и удостоверение за граждански брак. Ответникът по молбата за отмяна- кметът на община Банско, чрез своя процесуален представител намира молбата за неоснователна и излага подробни съображения. Ответникът Л. Юсев, при редовно призоваване, не се явява и не ангажира становище по молбата. Върховният административен съд установи, че искането за отмяна е постъпило в срока по чл.247 от АПК, във вр. с чл.240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки- решението да има сила спрямо него, т. е правните му последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие да важат и за него; то да е неблагоприятно за него и да е имало качеството на заинтересовано лице. В случая те не са налице спрямо молителката, тъй като тя не е имала обезпечено право да участва в процеса като страна след като не е обжалвала заповедта за премахване на строежа. В производството по оспорване на акта пред административния орган участва лицето, чиито права са засегнати- извършителят на строежа. В съдебното производство по обжалване на заповедта, издадена по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, с която е отхвърлена жалбата на Л. Юсев, страни са жалбоподателят- изпълнителят на строежа и органът, издал оспорения акт. Видно от доказателствата по делото, извършител на строежа е именно Л. Юсев. По отношение на молителката, която не е конституирана в производството по оспорване законосъобразността на административния акт, не е установено извършено незаконно строителство и тя не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Обстоятелството, че строежът е съпружеска имуществена общност не прави съпругата заинтересована страна. Право на участие в съдебното производство по оспорване заповеди за премахване на незаконни строежи имат единствено адресатите на административния акт, а този спор пред съда няма вещноправен храктер. Предвид това, с обжалване на заповедта от единия съпруг- адресат на административния акт, се реализира защита и по отношение на правата и на другия съпруг върху процесния незаконен строеж, като е реализирано обикновено управление на съсобствената вещ от единия съпруг съгласно нормата на чл.24 от Семейния кодекс. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд отбелязва, че решението, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за заинтересованите от акта лица. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Горецитираното решение за отхвърляне на жалбата спрямо оспорената заповед няма сила по отношение на молителката и тя не може да търси защита по реда на отмяната, а по реда на обжалването. Поради това молбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане от процесуалния представител на кмета на община Банско, молителката следва да бъде осъдена да заплати сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 900 лева и посочени в приложения списък по чл.80 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл.244, ал.1, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав