Решение № 9681 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2013 г.

Решение № 9681 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Атанас Момчилов Нучев, гр. София, ул. "Леге" № 10, ет. 4 срещу решение № 5231 от 25.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4226/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Нучев срещу заповед № АА-2114 от 20.09.2012 г. на началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и е осъден да заплати 150, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно ценил доводите на касатора досежно датата на издаване на оспорената заповед, както и неправилно приел, че точната дата е без значение за издаване на заповедта. Съдът не отчел, че посочената в оспорената заповед заповед № Iз-1741 от 28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи не съдържа правомощия за началника на група "Административно-наказателна дейност", а само за директора на Столичната дирекция на вътрешните работи. Съдът не отчел, че това прави оспорената заповед нищожна. Съдът не отчел, че в оспорената заповед не е посочено като правно основание заповед № з-11783 от 17.09.2012 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи. Позоваването от съда на тази заповед е без правно основание, а и тя е входирана в Столичната дирекция на 21.09.2012 г., т. е. един ден след датата на нарушението. Счита, че за изпълнение на вменените правомощия е важна не датата, на която са били формулирани, а датата на която са стигнали до адресата. В конкретния случай адресата на правомощията е уведомен на 24.09.2012 г. Изложеното счита, че прави оспорената заповед нищожна, факт, който съдът не отчел. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилен, с оглед на доказателствата по делото, е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Правилен и обоснован, с оглед на доказателствата по делото, е и изводът на съда, че с действията си касаторът осъществил предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради което наложената му принудителна административна мярка съдът правилно приел за законосъобразна.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 20.09.2012 г. на Нучев бил съставен акт за установяване на административно нарушение № АА2141, бланков № 561694, за това, че на 20.09.2012 г., около 22, 10 часа, на бул. "Ботевградско шосе" управлявал лек автомобил "Рено лагуна" с регистрационен № С 3816 НМ, след употреба на алкохол. Нучев отказал да бъде изпробван с техническо средство "Алкомер" 931 № 22434121. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0237018, с отбелязан час на връчване 23, 00 часа, но той отказал да му бъде взета кръвна проба.

2. На 20.09.2012 г. началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи - Иво Стефанов Момчев, издал заповед № АА2114, с която заради извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и отразеното в акт № АА2141, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП наложил на Нучев принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца, считано от 20.09.2012 г.

3. Със заповед № Iз-1393 от 09.08.2007 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП, оправомощил началника на група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция".

4. Със заповед № Iз-1741 от 28.08.2012 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП определил:

а) основните структури в Министерството на вътрешните работи, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата като в т. 1.3. посочил Столичната дирекция на вътрешните работи;

б) "ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, буква "а" и т. 6 ЗДвП, съобразно тяхната компетентност. "

5. Със заповед № з-11783 от 17.09.2012 г. директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи оправомощил длъжности лица да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, буква "а" и т. 6 ЗДвП, между които и началника на група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция".

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в искана от закона форма, съдържа фактически и правни основания. Приел за неоснователен довода на касатора, че издателят на заповедта не е надлежно оправомощен, тъй като е налице оправомощаване по силата на заповед № з-1173 от 17.09.2012 г. Приел, че факта на завеждане на заповедта в Столичната дирекция е ирелевантен, а компетентност органът има и по силата на заповед № Iз-1393 от 09.08.2007 г.

Приел, че материалноправните предпоставки за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени по делото - Нучев управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, отказал проверка с техническо средство и медицинско изследване на кръвта. Приел, че точната дата на издаване на заповедта е без значение, доколкото тя е издадена след акта за установяване на нарушение и на основата на установените в него факти.

Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на Нучев.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите, които сочи, са относими единствено до компетентността на органа, издал оспорената заповед, и се основават на правната квалификация на фактите и на техните правни последици. Следователно доводите, които касаторът сочи, са относими единствено до порока противоречие на решението с материалния закон. Доводи, досежно необосноваността и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи.

Основният довод на касатора за неправилност на съдебното решение е свързан с компетентността на органа, издал оспорената заповед. Касаторът твърди, че органът не бил надлежно оправомощен да издаде оспорената заповед. Ноторно е, че правомощията на даден орган могат да бъдат породени чрез акт на делегиране. За да е законосъобразно учредяването на компетентност чрез акт на делегиране е необходимо първо, възможността за това да е предвидена в закон, и второ, наличието на изричен писмен акт на компетентния орган, който да го установява.

В случая е безспорно, че законодателят в чл. 172, ал. 1 ЗДвП изрично е предвидил възможността ръководителите на службите за контрол, по смисъла на закона, да оправомощават определени от тях длъжностни лица да налагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, в т. ч. и процесната мярка. Следователно първата изискуема предпоставка е налице - законодателят е предвидил възможността за делегиране на правомощието за налагане на принудителната административна мярка.

От отношение на втората предпоставка - изричен писмен акт, с който се учредява компетентността, съдът приел, че е налице такъв и това е заповед № з-11783 от 17.09.2012 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи. Действително, със заповед № з-11783 от 17.09.2012 г. директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи оправомощил началника на група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" на дирекцията да налага принудителни административни мерки. Директорът на Столичната дирекция е ръководител на служба по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП видно от заповед № Iз-1741 от 28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Следователно той е именно надлежният орган, комуто законът предоставя компетентността да налага принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и правото да делегира на други длъжностни лица тази компетентност. Въпросът, който конкретният правен спор поражда е породила ли е правни последици тази заповед за делегиране по отношение на оспорената заповед № АА2114 с оглед на положената входяща дата на заповедта.

Видно от приложеното по делото копие на заповедта на него е поставен входящ регистрационен печат на отдел "Пътна полиция" с дата 21.09.2012 г. Нещо повече, на представения от органа екземпляр на заповедта са поставени две резолюции от неустановени длъжностни лица - първата "г-н Кирилов/21.09.2012 г. " и втората "г-н Момчев/24.09.2012 г. " Това обстоятелство, само по себе си не може да обоснове довода на касатора за липса на компетентност на издателя на акта към датата на издаване на оспорената заповед. В българското право не съществува изискване делегираната компетентност да бъде приета изрично с нарочен акт от органа, комуто е делегирана, за да породи правни последици. С оглед на това поставените входящи регистрационни печати, дати и резолюции нямат отношение към валидността на изразената от компетентния орган воля за делегиране на компетентност. За пораждането на правните последици от делегирането е важна датата, на която компетентният орган е материализирал волята си да делегира правомощия. От този момент органът, комуто правомощията са делегирани, е носител на делегираната власт. Как точно той е узнал за предоставената му компетентност - дали е уведомен устно или писмено, е ирелевантно. Важен е обективният факт на делегиране, който в случая безспорно е осъществен преди датата на издаване на оспорената заповед.

С оглед на горното доводът на касатора, свързан с поставената на представеното по делото копие на заповед № з-11783 входяща регистрационна дата на заповедта за оправомощаване, е неоснователен.

Вярно обаче е посоченото от касатора, че в оспорената заповед органът не се позовал на заповед № з-11783, а само на заповед № Iз-1141, с която министърът на вътрешните работи определил службите за контрол по Закона за движение по пътищата в рамките на Министерството на вътрешните работи. По принцип, би следвало органът, когато упражнява делегирана компетентност, да посочи и акта, с който тя му е делегирана. Това изисква принципа на добрата администрация. Но непосочването на акта не означава липса на компетентност. Правопораждащ компетентността юридически факт е не посочването на акта за оправомощаване в издадената заповед, а самия акт за оправомощаване. Следователно безспорно в случая доброто административно управление изисква органът да посочи заповедта за делегиране на правомощия, но непосочването й в оспорената заповед не прави последната издадена без компетентност. Нещо повече. Дори и в оспорената заповед да е посочена заповедта за оправомощаване органът е длъжен да представи на съда самата заповед, за да докаже правопораждащия юридически факт. В случая този факт е надлежно доказан с представената заповед № з-11783. Следователно макар и посоченият от касатора факт да е верен той не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед.

Неоснователен е и доводът на касатора досежно датата на издаване на оспорената заповед. Безспорно е, че административното нарушение е извършено от касатора и установено от контролните органи на 20.09.2012 г. в периода 22, 00 - 23, 00 часа, а оспорената заповед е с поставена дата 20.09.2012 г. Житейски логични са доводите на касатора, че в оставащия един час от 20.09.2012 г. органът едва ли е могъл фактически да издаде оспорената заповед. Очевидно е, че става въпрос за явна фактическа грешка, която органът би могъл да отстрани по реда на чл. 62 АПК. Но докато тази грешка не е отстранена съдът следва да преценява законосъобразността на акта с оглед на фактически поставената дата на издаване. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК датата на издаване на акта е един от задължителните му реквизити. В случая реквизита е налице. Въпросът е как поставената дата в конкретния случай се отразява на законосъобразността на заповедта.

Както обосновано сочи в мотивите си съдът за законосъобразността на оспорената заповед е важно да е издадена след издаването на акта за установяване на административно нарушение. Това безспорно е спазено, тъй като в заповедта, като нейно фактическо основание, е посочен именно издаденият на 20.09.2012 г. акт за установяване на нарушение бланков № 5616943. С оглед на това довода на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради датата, на която е издадена, съдът правилно приел за неоснователен.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд