Решение № 9240 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2009 г.

Решение № 9240 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по жалба на "БГ Снакс" ООД със съдебен адрес в гр. София, подадена чрез адв. Б. Петров против решението от 10.06.2008 г. на Софийски градски съд (СГС), трети "б" състав, АО, постановено по адм. д. № 2866 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 756/29.11.2002 г. на ръководител екип в ДП "Възраждане" при ТДД - София, потвърден с решение № 506/19.03.2003 г. на РДД - София, в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчен период м. юни 2002 г. на "БГ Снакс" ООД по доставките на пшеница от ДА "ДР и ВВЗ", "В и Н" АД, "Таврос интернешънъл" ООД, "Елеганс" ООД и в полза на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 763, 76 лева. В касационната жалба се твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Писмото на началник отдел "ФСО" до ТДД "Големи данъкоплатци" представлява писмени обяснения, които са недопустими след като не съществува някоя от хипотезите на чл. 87 от ДПК (отм.). Установяването на предходност е изключително задължение на данъчните органи, за да се приложи чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Не били изискани от ДА "ДР и ВВЗ" нито счетоводни извлечения от съответните сметки, нито са анализирани дневниците за покупки на държавния резерв. Единствено председателят или зам. председателят могат да формират законно волята на агенцията. Ревизионният акт не доказва предходност по смисъла на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.), тъй като в този смисъл е направена произволна констатация. На съответната разпоредба от ЗДДС не е придадена обратна сила. По време на административното производство не е трябвало исканията да се връчват на ДА "ДР и ВВЗ". Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на съответната част от ДРА. Ответникът по жалбата - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени от ст. юрисконсулт В. Арнаудова в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) и са спазени указанията на ВАС. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 5855/31.05.2006 г. състав на ВАС, I А отделение, по адм. д. № 11157/2005 г. е отменил решението от 24.04.2005 г. на СГС, постановено по адм. д. № 1550/2003 г., в частта му, с която е отменен ДРА № 756/29.11.2002 г., издаден от данъчен орган при ДП "Възраждане", ТДД - гр. София, потвърден с решение № 506/19.03.2003 г. на РДД - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит на "БГ Снакс" ООД за данъчен период м. 06.2002 г. по доставките на пшеница от Държавна агенция "ДР и ВВЗ", "В и Н" АД, "Таврос Интернешънъл" ООД, "Елеганс" ООД. Касационната инстанция е върнала делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като в мотивите са дадени указания за представяне на приложения към ДРА и за обсъждане на доказателствата. При новото разглеждане съдът е трябвало да прецени законосъобразността и обосноваността на акта в оспорената част. С решението от 10.06.2008 г. СГС, трети "б" състав, АО, по адм. д. № 2866/2006 г. е отхвърлил жалбата на "БГ Снакс" ООД срещу ДРА № 756/29.11.2002 г. на ръководител екип в ДП "Възраждане" при ТДД - София в частта относно непризнатото право на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2002 г. по доставките на пшеница от горепосочените доставчици. При новото разглеждане съдът е приел допълнително представени доказателства, мотивирайки се че писмените доказателства не са оспорени от жалбоподателя по смисъла на чл. 154 от ГПК. Прието е за установено, че по доставката от ДА "ДР и ВВЗ, " предходен доставчик е ЕТ "Тодор Пепов", който е дерегистриран на 20.06.2000 г., тоест преди издаване на двете фактури. Собственикът на търговското предприятие е декларирал, че не е издавал процесните фактури и не е производител на пшеница. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм., но приложим за периода). На gd. (fmfodje. s е отказано на основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит в размер на 35 735, 90 лв. за доставена пшеница - 1203229 кг. от "В и Н" АД, чиито предходен доставчик е "Савимекс" ЕООД. Последният е издал фактура, но данъкът по нея не е намерил отражение в справката - декларация за периода. На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) на дружеството е отказано правото на данъчен кредит в размер на 37 125 лв. за доставена пшеница - 125 0000 кг. от "В и Н" АД. Предходен доставчик е ЕТ "Роял - Тодор Добрев", който не е начислил данъка в счетоводството си. На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано правото на данъчен кредит в размер на 13 466, 78 лв. за закупени 4031970 кг пшеница от "Таврос Интернешънъл" ООД. Предходен доставчик е "Карина 2000" ЕООД, който не е представил изисканите от него документи и писмени обяснения. На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) не е признато правото на данъчен кредит в размер на 6 684, 76 лв. за закупени 2250760 кг. пшеница от "Елеганс" ООД. Предходен доставчик е "Интерпак" ООД, който също не е представил изисканите от него документи и обяснения. На горепосоченото основание е отказано и правото на данъчен кредит в размер на 10180, 15 лв. за закупени 3427660 кг. пшеница от "Елеганс" ООД. Предходен доставчик е ЕТ "Агротитан - Пламен Панчев", който не е представил изисканите писмени обяснения и документи. На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) не е признато правото на данъчен кредит в размер на 16 466, 53 лв. за закупени 493010 кг. пшеница от "Елеганс" ООД. Предходен доставчик е "Сандеко" АД. Искането за представяне на документи и обяснения е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). Първоинстанционният съд е обсъдил понятието "предходна доставка", дефинирано в чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.). Според градският съд от една страна не са налице правопораждащи условия по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за правото на данъчен кредит, а от друга страна - налице са правопрепятстващи обстоятелства за упражняване на правото. Съдът не е възприел заключението по ССчЕ като годно доказателствено средство, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, а единствено в данъчните им досиета. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Неоснователен е довода на касатора за недопустимост на писмото на началника отдел "ФСО" до ТДД "Големи данъкоплатци". Съгласно Устройствения правилник на ДА "ДР и ВВЗ", Раздел III, Общата администрация на агенцията е организирана в дирекция "Финансови дейности и административно - правно обслужване". Във връзка с финансовото обслужване са организирани счетоводната отчетност и финансовата дейност, осигурено е счетоводството чрез финансово - счетоводната информация. В този смисъл е правилно възражението на ответника по касационната жалба, според което писмото е подписано от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност, (вкл. потвърдено от гл. счетоводител), по съответния рeд и форма. За да издаде писмото длъжностното лице е направило предшестваща проверка в счетоводството на агенцията, като то притежава квалификацията на счетоводител. Писмото не е недопустимо доказателство в хипотезите на чл. 87 от ДПК (отм.). Данъчният орган е установил "предходността", след образуването на данъчно - ревизионното производство, като са съставени протоколи от насрещни проверки. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) фактическите констатации се считат за верни до доказване на противното. Дружеството е могло да поиска събирането на доказателства и доказателствени средства относно счетоводните сметки и тяхното водене. В случая с издаването на уведомителното писмо не е ангажирана отговорността на ДА "ДР и ВВЗ" за да е необходимо подписване на писмото от председателят или от заместник председателят на агенцията. Както се посочи по - горе, писмото е издадено във връзка с осигуряването на съответната финансово - счетоводна информация. Наличието на многобройни предходни доставчици в друго данъчно - ревизионно производство, не е основание за отричане доказателствената сила на горепосоченото писмо в рамките на настоящото производство. Твърдението от касационната жалба за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове е неточно, защото самият касатор признава обстоятелството, че понятието "предходна доставка" е въведено с новата разпоредба на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (Д. В. бр. 45/02 година). Видно е, че цитираната норма е в действие по време на данъчен период м. 06.2002 г., за който е отказано правото на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). Последната норма регламентира, като основание за непризнаване правото на данъчен кредит непредставянето на доказателства за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател. Разпоредбата на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.) не предвижда различно основание за непризнаване правото на данъчен кредит от това по чл. 65, ал. 4, т. 4 от закона, а само дефинира понятието "предходна доставка", употребено в материалноправната норма. Не може да бъде споделено оплакването от касационната жалба, че изпълнителната власт е злепоставила интересите на дружеството. Това е така, защото в производството по административно обжалване и пред СГС страната е могла да проведе пълно насрещно доказване, което тя не е направила. Твърдението, че държавата ще се удовлетвори двукратно от един и същи субект за дължимия ДДС е в противоречие с регламентираното в чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.), а именно, че правото се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София следва да се присъди за касационното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 763, 76 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение