Решение № 7248 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2021 г.
ВАСПетчленен състав15.06.2021 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искане от "Агромилк Протеин" ООД, ЕИК [ЕИК] чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 15442/14.12.2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 8391/2020 г., в частта му, в която е оставено в сила Решение № 132/24.06.2020 г., по адм. дело № 73/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. ОСЪЖДА "Агромилк Протеин" ООД, ЕИК [ЕИК], да заплати в полза на Националната агенция за приходите съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7248 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от "Агромилк Протеин" ООД, ЕИК[ЕИК] чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 15442/14.12.2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 8391/2020 г., в частта му, в която е оставено в сила Решение № 132/24.06.2020 г., по адм. дело № 73/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на "Агромилк Протеин" ООД, ЕИК [ЕИК]/ предишно наименование "БИ. СИ. СИ. 1997" ООД / срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит и дължим ДДС за внасяне в размер на 40 500, 57 лв. главница, ведно със следващата се върху нея лихва за забава. В искането за отмяна са заявени конкретни основания с позоваване на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за правния спор, което се установява с представянето на нови писмени доказателства – уведомление от "Импорт – 2014" ЕООД и констативен протокол от 20.03.2021 г. Според искателя, новото обстоятелство се изразява в извършен преглед от издателя на фактура № 1000000021/19.01.2015 г "Импорт – 2014" ЕООД на първичните счетоводни документи за 2014 г. с цел предстоящото им архивиране, при който същия е установил, че доставената стока - кашкавал "Калиата" - 42 857 кг., по фактура № 1000000018/18.12.2014 г., въпреки, че е била рекламирана и е издадено кредитно известие към фактурата, не е върната до настоящия момент. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, според искателя, се състои във факта, че с уведомлението си доставчикът по фактурата и е придал качеството на данъчен документ за доставка на стоки, които са доставени и въпреки направената рекламация не са му върнати, а собствеността им е останала в патримониума на получателя по доставката "Агромилк Протеин" ООД. Последното, от своя страна, според искателя водело до възникване на данъчно събитие и до право на данъчен кредит. Ответникът по искането за отмяна – Директорът на Дирекция "ОДОП" Велико Търново чрез процесуален представител юрк. В., оспорва искането. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение № 15442/14.12.2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 8391/2020 г., е оставено в сила Решение № 132/24.06.2020 г., по адм. дело № 73/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта му, с което е отхвърлена жалбата на "Агромилк Протеин" ООД, ЕИК [ЕИК]/ предишно наименование "БИ. СИ. СИ. 1997" ООД / срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит и дължим ДДС за внасяне в размер на 40 500, 57 лв. главница, ведно със следващата се върху нея лихва за забава. За да остави решението в сила в тази му част, ВАС е приел, че независимо от извършеното частично плащане и прихващане на насрещни парични задължения между продавача и купувача по договора от 05.12.2014 г., определящо е, че доставките, по повод които е издадена фактура № 1000000021/19.01.2015 г за авансово плащане не са извършени. В решението си ВАС е посочил, че плащането не представлява данъчно събитие, но ЗДДС регламентира изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на данъчен кредит при наличие на плащане в случай, че са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че след това плащане е налице и реално предаване на стоката. Прието е, че след като самия ревизиран изрично е заявил, че доставката, за която е платен частично аванс по процесната фактура не е извършена дори и към момента на депозиране на писмените му обяснения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за авансово плащане, издадена от "Импорт 2014" ЕООД в размер на 48 178. 75 лв. за д. п. м. 01.2015 г. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иначе казано - непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. В конкретния случай искателят поддържа наличието на ново обстоятелство и нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, позовавайки се на приложени писмени документи: уведомление от "Импорт – 2014" ЕООД и констативен протокол от 20.03.2021 г. По принцип основание за отмяна биха били новооткрити, респ. новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В случая приложеното към молбата за отмяна уведомление е новосъздадено, доколкото от текста му следва, че е съставено на 31.12.2020 г. или след тази дата, но при всички случаи след влизане в законна сила на решение № 15442/14.12.2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 8391/2020 г. В съдебното производство обаче никога не е твърдяно, че кашкавалът по фактура № 1000000018/18.12.2014 г., за който е направена рекламация поради несъответствието му с изискуемия вид и качество, е получен и задържан от ревизираното лице, а също така не е върнат на доставчика. Още повече че по тази фактура № 1000000018/18.12.2014 г. е издадено кредитно известие № 1000000020/19.01.2015 г. на основание Споразумение № 1/19.01.2015 г. към Договор от 5.12.2014 г. поради неосъществена сделка. В този смисъл процесното уведомление не доказва факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В същото време не е налице и ново обстоятелство, доколкото твърдяното задържане на стоката – кашкавал от молителя – ревизирано лице и получател на стоката в патримониума му, след 18.12.2014 г. няма как да не му е било известно както в периода на извършване на ревизията, така и по време на съдебното производство. На последно място недопустимо е след приключване на ревизионно и съдебно производство данъчното събитие по една фактура да се променя по споразумение между двете страни от "аванс по договор" на "получена стока по друга фактура". По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането на "Агромилк Протеин" ООД, ЕИК [ЕИК] чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 15442/14.12.2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 8391/2020 г., в частта му, в която е оставено в сила Решение № 132/24.06.2020 г., по адм. дело № 73/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на НАП следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Първа колегия,