Решение № 2081 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2011 г.

Решение № 2081 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, и началника на отдел "ПСМП" на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Плевен, подадена чрез пълномощник юриск. Павлина Георгиева против решение № 313 от 13.06.2011 г. по адм. д. № 378/2011 г. на Административен съд - Плевен, VI състав, с което е обявено за нищожно уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-152-2822 от 17.08.2009 г. на ДФ "Земеделие" - ОРА - Плевен, в частта по т. 5, с което на ЕТ "Елвекс - Цветан Миков", гр. Плевен, представляван от Цветан Георгиев Миков, са наложени санкции за бъдещ период в размер на 41627,44 лева по Общо заявление за плащания на площ 2008 с вх. № 15863573 и УИН № 1519040810120, като е изпратена преписката на ДФ "Земеделие" - София, Разплащателна агенция, по компетентност за произнасяне и е осъден ДФЗ да заплати на ЕТ "Елвекс - Цветан Миков" разноски по делото в размер на 450 лв. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Смята, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и са развити доводи по съществото на отказа по уведомителното писмо. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Елвекс - Цветан Миков", гр. Плевен, представляван от Цветан Георгиев Миков, чрез пълномощника си адв. Георгиев с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила и бъдат присъдени разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че е обоснован изводът на решаващия съд за липсата на материална компетентност на издателя на процесното уведомително писмо - № 01-152-2822/17.08.2009 г. - да налага санкции и редукции на субсидиите, поради наддекларирани площи от страна на ЕТ, при съобразяване на чл. 11а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и действащия към този период Устройствен правилник на ДФЗ (отм., ДВ, бр. 87/3.11.2009 г.), като правилно е прието, че правомощието на РА да извършва плащания по подадените заявления, да намалява или отказва същите, принадлежи на изпълнителния директор. Излага, че в закона не е предвидена възможност тези права да бъдат делегирани, с оглед на което и приложената заповед за оправомощаване на експерта от ОРА - Плевен не може да породи правни последици и след като е налице ненадлежно упълномощаване, както и е законосъобразно становището на съда, че обжалваният административен акт страда от порок, обуславящ неговата нищожност, както и при липса на предпоставките по чл. 11, ал. 1 от УП на ДФЗ (отм.). Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 313 от 13.06.2011 г. по адм. д. № 378/2011 г. на Административен съд - Плевен, VI състав, е обявено за нищожно уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-152-2822 от 17.08.2009 г. на ДФ "Земеделие" - ОРА - Плевен, в частта по т. 5, с което на ЕТ "Елвекс - Цветан Миков", гр. Плевен, представляван от Цветан Георгиев Миков, са наложени санкции за бъдещ период в размер на 41627,44 лева по Общо заявление за плащания на площ 2008 с вх. № 15863573 и УИН № ххххххххххххх, като е изпратена преписката на ДФ "Земеделие" - София, Разплащателна агенция, по компетентност за произнасяне и е ДФЗ да заплати на ЕТ "Елвекс - Цветан Миков" разноски по делото в размер на 450 лв. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалбата на ЕТ "Елвекс - Цветан Миков", гр. Плевен срещу уведомително писмо изх. № 01-152-2822 от 17.08.2009 г. на ДФ "Земеделие" - ОРА - Плевен, за извършено плащане по подадено общо заявление за плащане на площ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейският фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България, за кампания 2008 г. С уведомителното писмо на ЕТ "Елвекс - Цветан Миков" са наложени санкции за бъдещ период в размер на 48957,04 лв., в която част е искано прогласяване на нищожност на оспорения акт. Съдът въз основа на Служебна бележка изх. № 01-6500/26668/2.05.2011 г. и Заповед № 01-РД/1104/15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е установил, че уведомителното писмо е подписано от Зорница Николаева Дечева на длъжност "експерт" в ОРА - Плевен. Решението на Административен съд Плевен е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че обжалваното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като в него не е посочено кое длъжностно лице и в какво качество го издава. По представено заверено копие от Заповед № 01-РД-1104/15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", изпълнителният директор е оправомощил всички експерти от 28-те Областни разплащателни агенции да подписват уведомителни писма за извършено плащане за кампания за директни плащания 2008 г., както и служебна бележка изх. № 01-6500/26668/2.05.2011 г., съдът е установил, че органът, издал на оспореното писмо, е "експерт" в Областна разплащателна агенция, гр. Плевен към ДФ "Земеделие", действал съгласно правата, дадени му от изпълнителния директор на Фонда по горепосочената заповед за оправомощаване. Според съда експертите в Областните разплащателни агенции към ДФ "Земеделие", съгласно чл. 43 от Устройствения правилник на Фонда, действал към момента на издаване на спорния акт, не разполагат с компетентност да извършват директни плащания по заявления за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ от Европейският фонд за гарантиране на земеделието, още по-малко да налагат санкции и редукции във връзка с общо дължимото плащане по заявлението. Правилникът има предоставя единствено правото да - приемат заявки за директни плащания по схемите за директни плащания на площ; да извършват първична обработка на приетите заявки; да изпращат обработените заявки в отдел "Директни плащания на площ" на Централното управление на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Изводите на съда са правилни и обосновани. При вземане на решенията си решаващите органи на фонда упражняват властническа дейност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и издадените в нейното изпълнение актове са административни, въздействащи неблагоприятно върху правната сфера на субектите към които са насочени. С тях кандидатите за подпомагане се лишават от правото да получат директни плащания по схемите и мерките за подпомагане, намалява се размера на поисканите субсидии или им се налагат финансови санкции за бъдещ период. Обжалваното уведомително писмо в атакуваната му част е властническо волеизявление, с което се засягат законни права и интереси на заявителя, след като с него на земеделския стопанин се налага финансова санкция. За жалбоподателя в първоинстанционното производство в качеството му на кандидат за подпомагане, писмото представлява приключващ процедурата акт и за него е налице правен интерес да го оспори, тъй като то слага край на участието му в схемите и мерките за подпомагане на площ за 2008 г., като освен това го обвързва и в бъдещите му взаимоотношения с фонда при евентуално ново кандидатстване по схемите и мерките за подпомагане на площ за следващи годишни кампании с наложената санкция. Правилно административният съд е приел, че органът оторизиран да прилага мерките и схемите включени в Общата селскостопанска политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните, изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Анализирайки структурата на фонда при изпълнение на функцията му като Разплащателна агенция и компетенциите на органите на същия и на неговите териториални структурни звена и позовавайки се на разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, чл. 22а и чл. 43, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и на чл. 35 и чл. 43, ал. 1 и 2 на действащия към момента на издаването на обжалвания акт Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм., ДВ, бр. 87/3.11.2009 г.), съдът е стигнал до правилния извод, че единствено оправомощения орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане на жалбоподателя е изпълнителния директор на Разплащателната агенция. Организационните структури на фонда и служителите в тях, независимо от принципа на организация - функционален или териториален, имат изпълнителски и административно-технически функции и не разполагат с правомощията да вземат решения по смисъла на чл. 11а, ал. 1 от ЗПЗП. Изпълнителния директор в съответствие с чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.), но приложим към конкретния случай, може да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделските производители единствено на заместник-изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структури на фонда, след предварително решение на управителния съвет. В случая уведомителното писмо, предмет на жалбата, не е подписано от изпълнителния директор на фонда, изпълняващ и функцията на изпълнителен директор на Разплащателна агенция, а от експерт в областната разплащателна агенция - Зорница Н. Дачева, който не е от кръгът на органите по чл. 11 от Устройствения правилник (отм.), оторизирани да издават административни актове. Такъв не го прави и издадената Заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. от изпълнителния директор на фонда, с която са оправомощени всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти в 28-те ОРА на ДФ "Земеделие" - РА да подписват уведомителните писма за извършено пращане за кампанията за директни плащания 2008 г. Поради това съдът е приел, че уведомителното писмо предмет на жалбата е нищожен административен акт и е върнал делото като преписка на компетентния орган - ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за произнасяне по компетентност. Законосъобразни са изводите на съда, че не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, след като издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. В тази връзка е обоснован извода му, изведен от анализа на разпоредбите на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 от ЗПЗП. В настоящия случай уведомителното писмо, не е подписано от ръководителя на ОРА, а от експерт в него, каквато възможност Устройственият правилник не предвижда. При тези обстоятелства, при липсата на компетентност за лицето посочено като издател на акта правилно административния съд с решението предмет на касационната жалба е прогласил нищожността на уведомителното писмо за извършено плащане и е изпратена преписката на ДФ "Земеделие" София за ново произнасяне, като изпълнителният директор изпълни указанията на съда във връзка с компетентността при издаване на уведомителните писма. По отношение възраженията на касаторите свързани със законосъобразността на наложената санкция, са неотносими в настоящето производство при прогласен за нищожен административен акт. По направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за настоящата инстанция, не са представени доказателства за реално направени разходи, след като в приложения по делото договор за правна защита и съдействие е указано плащане "по банков път", но не е представен платежен документ в тази връзка, поради и което искането за заплащане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,