Решение № 12676 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ченчев 2021 ЕООД, гр.Стрелча, [улица], представлявано от управителя Ченчев и процесуален представител адвокат Манев срещу решение 3265 от 14.07.2025г., постановено по административно дело 1416 по описа за 2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 59/19/1/4.1/2/00068/4/01/04/01 от 27.11.2024 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 5206,17 (пет хиляди двеста и шест лева и седемнадесет стотинки) лева за установено нарушение относимо за четвърта група, предложение първо от приложението към чл. 2, ал. 2 към Правилата за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год., съгласно таблица 1. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развити са подробни съображения, които се поддържат и в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на правените разноски. Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба, счита, че решението на съда е правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Производството пред Върховния административен съд е проведено с участието на прокурор от Върховна касационна прокуратура, който дава зключение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 59/19/1/4.1/2/00068/4/01/04/01 от 27.11.2024 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 5206,17 (пет хиляди двеста и шест лева и седемнадесет стотинки) лева за установено нарушение относимо за четвърта група, предложение първо от приложението към чл. 2, ал. 2 към Правилата за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год., съгласно таблица 1. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, при надлежно изложени фактически основания и относими правни изводи. Приел е, че е безспорно установено, че при предвидени по бизнес плана заетост от 4 лица, са били заети в различни периоди едно или две лица. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е надлежно обоснован в съответствие с разпоредбите на чл.172а ал.2 от АПК. Не е налице и противоречие с материалния закон по смисъла на чл.209 т.3 пр.1 от АПК. Оплакванията в касационната жалба не излагат други различни твърдения от тези вече направени пред първата инстанция. Твърдят се данни от заключението на вещото лице, което не е било оспорено по надлежен ред. От фактическа страна е установено по безспорен начин размера на заетостта на броя лица в съответната единица - бенефициент с наименование на проекта Създаване на трайни насаждения от синя слива 133 дка.. Самият бенефициент е поел ангажимент да поддържа средносписъчен състав брой заети лица 4 четири, поне три години след датата на окончателното плащане 22.7.2022 година. Което не е било направено и окончателно са събрани всички данни в съдебното производство за заетост средно 1,22 лица за годините 2016, 2017 и 2018. Приложена е и формула за калкулиране на подлежащата на възстановяване сума и е определена пропорционално в размер на 5206,17 лв. за посочения период от време. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника Държавен фонд Земеделие, предвид процесуалното поведение следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение -100 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение