Решение № 3734 от 6.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Венков инженеринг ООД със седалище в гр. София, чрез адв. Иванова, срещу Решение 5859 от 14.10.2022 г., постановено по адм. дело 4855/2022 г. по описа на Административен съд София град, 32 състав. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отменят, дадените с Протокол за извършена проверка ПР2209501 от 28.03.2022г. предписания от служители на Дирекция инспекция по труда София, потвърдени с Решение от 21.04.2022г. на Изпълнителен Директор на Инспекция по труда. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Дирекция инспекция по труда(ДИТ) София, чрез юриск. Тодоров, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на ООД-то, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Инспекцията, чрез даденото предписание, е упражнила правомощията си по чл.404 ал.1, т.1 КТ, указвайки на работодателя да приведе действащата при него Инструкция 4 за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности с автомобили и ремаркета, чрез включването на изрично правило, уреждащо забрана за водачите да потеглят с вдигнат кош на камиона. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. Следва да се посочи, че необосновано в касационната жалба се сочи, че атакуваните предписания се свързват с констатирано нарушение. В тази насока първостепенният съд изрично е отбелязал в мотивите си, че липсата на изричен тест, в посочения смисъл в приложимата вътрешна уредба в предприятието, не съставлява нарушение на правилото на чл.166 ал.3, т.1 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В тази насока следва да се отбележи, че оспорената ПАМ е била приложена на основание чл.404 ал.1,т.1 КТ, според която разпоредба органите на Инспекцията могат да дават предписания както за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство в най-общо смисъл, но и за отстраняване на недостатъците по осигуряване на здравословни и безопасни условията на труда. (in fine). Или именно в тази връзка(в каквато насока е и регламентацията на самата Наредба 7 чрез цитираното правило на чл.166 ал.3, т.1, касателно условията за използване на работното оборудване) е и предприето задължаването на работодателя да предвиди конкретен текст, по причина в трудова злополука с летален край на работник на търговеца, станала на дата 27.02.2022г. в гр. София. Не може да се сподели тезата, че предписаното правило е вече покрито от наличието на сходни, вкл. и по-общо уредени хипотези в действащите в предприятието на търговеца Инструкции 4 и 9, тъй като нямало как да се изчерпят всички възможни хипотези на рискове при боравене с работното оборудване. Действително такова изчерпване(на всички мислими рискове при работа с това оборудване) е трудно постижимо, но в казуса конкретно настъпилия резултат(смъртен случай на работник) има важно значение с оглед превенцията от настъпване на други инциденти в резултат на несъобразяване с точно описаното за имплементиране правило за поведение при използване на товарните автомобили. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на сторените за тази инстанция е неоснователно, поради което ООД-то следва да се осъди да заплати на ИА ГИТ , гр. София сумата от 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,