Решение № 4849 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15091/2018 г.

Решение № 4849 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15091/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Л. от [населено място] срещу Решение № 429/25.10.2018 г. по адм. дело № 568/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-040-6500/3611#4 от 01.06.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не отчел обстоятелството, че заявените за подпомагане площи, с които е поет съответният многогодишен ангажимент, са ползвани на основание договор за наем с Община Елена за стопанската 2012/2013 г., а поради настъпила законодателна промяна на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 38 от 07.05.2014 г.), която въвежда нови изисквания по отношение на наемането на площите от общинския поземлен фонд, била поставена в обективна невъзможност да поднови договора за наем с Община Елена или да наеме други площи от общинския или държавния фонд, за да изпълни изискванията на Наредба № 11/03.04.2008 г. Моли се за отмяна на решението с всички произтичащи последици. Ответната по жалбата страна – Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Ц., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение на Административен съд – Велико Търново, както и да присъди в полза на ДФ "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Велико Търново. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Велико Търново (АСВТ) е образувано по жалба на В. Л. от [населено място] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 02-040-6500/3611#4 от 01.06.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено публично държавно вземане общо в размер на 6 513, 76 лева, представляващо 100 % от получената субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". С оспореното пред настоящата инстанция решение, АСВТ е отхвърлил жалбата на В. Л. като неоснователна и я осъдил да плати разноски на ДФ "Земеделие" в размер на 100 лева за първоинстанционното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. АСВТ е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателката В. Л. е поела петгодишен ангажимент със заявление с УИН 04.31.0513/56682 за кампания 2013 г. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г., който е прекратен с Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-040-6500/3611 от 29.11.2016 г. Не е било спорно, че ДФ "Земеделие" е прекратил многогодишния ангажимент на Л., тъй като същата не е подала заявление за подпомагане през втората година от поетия ангажимент, а именно за кампания 2014 г. Не е бил спорен също размерът на изплатената сума през първата година от поетия ангажимент в размер на 6 513. 76 лв., както и че с писмо изх. № 02-040-6500/3611#2 от 09.11.2017 г., Л. е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция открива производство по издаване на АУПДВ. При така установените факти АСВТ е приел, че в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., кандидатите за подпомагане не извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане през 2013 г., тъй като за кампания 2014 г. не е подала заявление за участие по мярка 211, поради което и на основание чл. 14, ал. 1 от посочената Наредба, поетия от нея многогодишен ангажимент е прекратен с изричен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-040-6500/3611 от 29.11.2016 г. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че акт за прекратяване на многогодишен ангажимент не й бил връчен, поради което не бил влязъл в сила, като се е позовал на приложеното по делото известие за доставяне от 29.11.2016 г., подписано лично от адресата му. Приел е за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че същата не е поемала петгодишен ангажимент, като се е позовал на подаденото от нея заявление за подпомагане за кампания 2013 г. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателката, че не й били разяснени последиците от предсрочното прекратяване на ангажимента, поради липса на законово изискване за подобно разясняване. По отношение на твърденията в жалбата за наличие на обективни причини, обусловили невъзможността й да подаде заявление за подпомагане за кампания 2014 г., каквито били обстоятелствата, че заявените за подпомагане площи през 2013 г. били стопанисвани въз основа на договор за наем от 19.04.2013 г. с Община Елена за стопанската 2012-2013 г., която през 2014 г. ги отдала под наем на други лица, съдът е приел същите за неоснователни по съображения, че неизпълнението на поетите задължения не се дължи на форсмажорни или изключителни обстоятелства, а на небрежност от страна на жалбоподателката. Посочил е, че редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и тези обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент, тъй като след влизането му в сила, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването на получените суми по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Крайният извод на съда е, че след като в случая не са изпълнени условията на чл. 15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., жалбоподателката не може успешно да претендира освобождаване от задължението й да възстанови полученото компенсаторно плащане. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налични всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. По делото е безспорно установено, че с акт изх. № 02-040-6500/3611 от 29.11.2016 г. е прекратен многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., поради неподадено заявление за подпомагане за втората година от поетия петгодишен ангажимент, а именно за 2014 г. Правилно съдът е установил, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е съобщен на адресата му с известие за доставяне и, тъй като в законния срок не е бил обжалван, е влязъл в сила. Съответно въпросът относно прекратяването на този ангажимент е решен с влязъл законна сила акт. Правилно съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. № 02-040-6500/3611#2 от 09.11.2017 г., Л. е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2014 г. не е подала заявление за подпомагане, с което не е спазила изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което е издаден и акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-040-6500/3611 от 29.11.2016 г. В писмото е посочено, че изплатената сума за първата година от ангажимента е в размер на 6 513. 76 лв., и е дадено е указание, че следва да се възстановят 100% от тази сума. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, това е видно от съдържанието на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-260-6500/8234 от 01.04.2014 г. по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., поради неспазване на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., "Първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от това е и предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В настоящия случай не е подадено заявление за подпомагане за 2014 г. (след първата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, възстановяването е в размер на 100 % от получените компенсаторни плащания. При наличието на влязло в сила уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателката за административния орган е оставало задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорения АУПДВ. Налице са били предпоставките на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като правилно е определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 6 513. 76 лв., представляваща 100 % от полученото компенсаторно плащане. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката за наличие на обективни причини, обусловили невъзможността и да подаде заявление за подпомагане за кампания 2014 г., каквито били обстоятелствата, че заявените за подпомагане площи през 2013 г. били стопанисвани от нея въз основа на договор за наем от 19.04.2013 г., сключен с Община Елена за стопанската 2012-2013 г., а поради настъпила промяна на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 38 от 07.05.2014 г.), която въвеждала нови изисквания по отношение на наемането на площите от общинския поземлен фонд, жалбоподателката не е имала право да ползва под наем същите земеделски земи. Съдът обосновано е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 15 от Наредбата № 11 от 03.04.2008 г., тъй като не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 НЗПрП, чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК – в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение