Решение № 1223 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2014 г.

Решение № 1223 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Юнифайт Дистилърс" ООД, със седалище в гр. София, представлявано от Хода Барамки Еп Исам Фрейдж, гражданка на Ливан, против решение № 481/28.01.2014 г. по адм. д. № 4520/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 5/37/11.01.2013 г. в частта по т. 5, издаден от началник отдел последващ контрол в Митница Столична, потвърден от директора на Агенция Митници с решение № 147/8.04.2013 г., за установено задължение за заплащане на акциз за периода 1.08.2011-31.08.2011 г. в размер на 48 510 лв., ведно със законната лихва за просрочие в размер на 7151,39 лв по е-АД № 11BGGKG2822A0006LWD50 и е осъдено дружеството да заплати на Агенция Митници сумата от 1450 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161 ДОПК. В касационната жалба са изложени съображения за изпълнение от страна на ревизираното дружество на изискванията по оформяне документите на осъществения ВОД на акцизни стоки и твърдения, че са налице безспорни доказателства за превозване на стоката до Берлин - Германия, където по твърдение на касатора е допусната нередовността на движението на стоката и задължението за заплащане на акциз е възникнало именно там, съобразно разпоредбата на чл. 74а от ЗАДС, както и чл. 10 Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО. Изложени са съображения за бездействие от страна на митническите органи, които са били задължени да извършат разследване и откриване на обективната истина по изпращането и получаването на процесната стока. Твърди се неправилно приложение на материалния закон - разпоредбата на чл. 75а, вместо тази на чл. 74а от ЗАДС. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от упълномощен адв. Денкова, която поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и претендира разноски, за които представя списък и приложени доказателства. Ответникът - директорът на Агенция Митници, чрез процесуалния представител юрк. Георгиева оспорва касационната жалба и желае решението да бъде обезсилено като недопустимо, постановено по жалба срещу недопустим за обжалване акт - решението на директора на Агенция Митници, вместо срещу РА, който може да е предмет на оспорване пред съда, съобразно относимите разпоредби от ДОПК. По същество, счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и изразява искане за оставянето му сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. За допустимостта на решението съдът следи служебно, но в случая не са налице основания за обезсилване на решението като постановено по недопустима жалба в какъвто смисъл са възраженията на ответника. Оспореният пред първоинстанционния съд акт е ревизионния акт, в потвърдената част с решение на директора на Агенция Митници и същият е предмет на оспорване, което е изведено от петитума на жалбата, независимо от титулната част, както правилно е приел съдът в протоколно определение от 2.07.2013 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбата с така определен предмет на оспорване и решението не е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Разгледана по същество, с твърдения за неправилност на решението - касационни основания по т. 3 от чл. 209 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА издаден от началник отдел при Митница Столична, потвърден с решение на директора на Агенция Митници за установено задължение на дружеството-касатор по ЗАДС за неприключил режим на ВОД към Германия на акцизна стока, при следното фактическо установяване: На 23.02.2011 г. "Юнифайт Дистилърс" ООД извършва вътреобщностна доставка под режим отложено плащане на акциз на акцизна стока, представляваща 1400 картона по 12 бутилки водка с код по КН 22086011 и с алкохолно съдържание 37,5 об. %, изпратена до Германия с електронен административен документ, е-АД № 11BGGKG2822A0006LWD50 с получател Mohamed Elsayd в гр. Берлин, с регистрация DЕ 00001641107. За въпросната доставка е уведомена писмено Митница Столична с писмо вх. № Ю-47-0019/21.02.2011 г. Движението на стоките, описани подробно в е-АД е отразено в системата, а документа за движение е регистриран под № 11BGGKGV822A0006LWD50. Поради липса на съобщение в електронната система за приключване на движението на стоката по описания е-АД, митническите органи, след извършен последващ контрол и обмен на информация с митническите органи на Германия, са приели, че от страна на ревизираното дружество не са изпълнени разпоредбите на чл. 73б, вр. чл. 73ж от Закона за акцизите и данъчните складови (ЗАДС). От писмо с индекс ЗАДС 150/06/11.08.2011 г. на заместник директор на Агенция Митници дружеството е уведомено, че по получена информация от немската митническа администрация, не е възможно установяване на местоположението на стоките, изпратени с е-АД № 11BGGKG2822A0006LWD50. Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се осъществява с електронен административен документ, посочен в Директива 2008/118/ЕО, за който следва да се използва компютърната система, установена с Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.06.2003 г. за компютъризиране на движението и контрола върху акцизните стоки (ЕMCS); като при ЕMCS движението на акцизните стоки се удостоверява посредством последователни състояния на електронния административен документ. Изпращачът е подал електронен административен документ по реда на чл. 73б, ал. 2 от ЗАДС, данните на електронния административен документ са валидирани от компютърната система и са регистрирани, като са определени уникални административни референтни кодове. Електронният административен документ (е-АД) е документ, който придружава стоките от момента на извеждането на стоките от данъчния склад, до момента на започване на режимите на отложено плащане в рамките на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно разпоредбата на чл. 73о, ал. 1 от ЗАДС, с Регламент (ЕО) № 684/2009 г. се определят структурата и съдържанието на съобщенията, които се обменят за целите на чл. 73б - 73з между съответните лица и компетентните органи във връзка с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз; 2. правилата и процедурите, свързани с обмена на съобщения по т. 1; и структурата на документите на хартиен носител, посочени в чл. 73й, 73л и 73м. Разпоредбата на чл. 73б, ал. 4 от ЗАДС от своя страна предвижда, че задължителните реквизити на документа по ал. 3 (електронният административен документ), се определят с Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютъризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (ОВ, L 197/24 от 29 юли 2009 г.) В случая изпращачът - жалбоподателят не е издал хартиеният носител, с което е нарушил изисквания на посочените нормативни разпоредби на ЗАДС и ППЗАДС и международни актове, чиито разпоредби са транспонирани в националния закон. Доколкото не са били спазени изискванията на чл. 73б, ал. 7 и 8 ЗАДС - жалбоподателят не е предоставил на превозвача хартиено копие на регистрирания е-АД или друг търговски документ, съдържащ цялата информация от е-АД, в който да е посочен уникалният административен референтен код, налице са предпоставките за установеното задължение за акциз с процесния РА. При липса на нормативно определените доказателства, че акцизните стоки са пристигнали на мястото на получаване и по време на движението не е установена някаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване от потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението. В хода на оспорване на РА са ангажирани доказателства за осъществения транспорт, организиран от дружеството-касатор, който е ползвал като превозвач българско дружество - "Стройкомплект " ООД, представени са декларация от дружеството-превозвач, копие на СМR товарителница с разпечатка от GPS на товарния автомобил. Представено е банково удостоверението, че по сметката на дружеството е постъпила сума в размер на 18 545 евро с наредител лицето-посочено за получател, преводи на е-мейл кореспонденция между дружеството и лицето, посочено за получател. От електронната кореспонденция се установява, че жалбоподателят, след като е бил уведомен от митническите органи, че получателя не е оформил пратката, е помолил същият да отиде до митническите власти и да оформи документите. От разменената кореспонденция между българските и немските митнически власти се установява, че към 18.03.2011 г. липсва доклад за получаване на акцизните стоки от немския получател, а неговият акцизен номер вече не е валиден в системата. От писмото от 28.04.2011 г. на германската митническа администрация се установява, че фактическият статус на стоките в момента не може да бъде изяснен. Проверките на митническите служители в Германия не са довели до повече информация за някаква връзка или местоположение на алкохола. Получателят - данъчно задължено лице в Германия е декларирал възражение, че не е поръчвал процесните стоки и не ги е получил. На посоченото място за доставка вече не държи заведение. С така получените възражения от лицето, посочено за получател на стоката в Германия се опровергава достоверността на СМR товарителницата с подпис и печат от 25.02.2011 г. в гарафа "подпис и печат на получател". Още от месец март 2011 г., след уведомяване от страна на митническите власти, дружеството-касатор се е опитало да накара немския търговец да посети немските митнически власти, за да се потвърди доставката на алкохола и да се приключи операцията с режим отложено плащане на акциз, но такива действия от страна на посоченото за получател лице, не са предприети. От отговора на немските власти по реда на обмена на информация става ясно, че проверките на митническите служители в Германия не са довели до каквато и да е информация за някаква връзка или местоположение на алкохола. Данъчно задълженото лице, посочено за получател в Германия е направило възражение, че не е поръчвало продуктите и не ги е получило. На посоченото място за доставка вече не държи заведение. Съгласно чл. 73б, ал. 7 и 8 от ЗАДС изпращачът предоставя на лицето, превозващо акцизните стоки, хартиено копие от регистрирания електронен административен документ или друг търговски документ, съдържащ цялата информация от електронния административен документ, в който ясно е посочен уникалният административен референтен код. Документът по ал. 7 придружава акцизните стоки при движение под режим отложено плащане на акциз и трябва да бъде представян на компетентните органи при всяко поискване от тяхна страна по време на движението под този режим. Безспорно установен факт е, че такъв документ не е предоставен на превозвача от възложителя на превоза - касатора. Като не е спазил тези разпоредби от закона, касаторът сам се е поставил в невъзможност да докаже изправността си по време на движението на акцизните стоки при режим отложено плащане на акциз и редовността на приключване на ВОД в Германия. Съгласно чл. 74а, ал. 4 от ЗАДС в случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в 4-месечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка - изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността. Още при започване на операцията по ВОД с режим отложено плащане на акциз дружеството-изпращач не е положило грижата на добрия търговец, както и не е спазило изискванията на чл. 73б, ал. 7 и 8 от ЗАДС - да предаде на превозвача хартиено копие от е-АД за заверка от компетентните митнически органи в Германия. Само по този начин биха били изпълнени изискването на разпоредбите свързани с приключване на режима. При така установените данни, задължението за плащане на акциз е възникнало за жалбоподателя в периода м. 08.2011 г. При безспорно установените в процеса факти правилно съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а на Агенция Митници с първоинстанционното решение е присъдена сумата от 1450 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161 ДОПК, което съобразно посочената разпоредба е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение