Решение № 12392 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град срещу Решение 2179/02.04.2021г. по адм. дело 13392/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение 2153-21-319/ 28.10.2019г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН]/200 от 15.06.2015г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град, с което на В. Петров от гр. София е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.1-2 от КСО и §4 ал.1 от ПЗР на КСО, като преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ София град за ново произнасяне по заявлението на Петров по същество, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт като постановен при неправилно прилагане на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необоснован. Претендират се разноски. Ответникът В. Петров, чрез процесуалния си представител, изразява становище в отговора на касационната жалба за неоснователност на последната и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а преценена по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София град е отменил Решение 2153-21-319/ 28.10.2019г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН]/200 от 15.06.2015г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град, с което на В. Петров от гр. София е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.1-2 от КСО и §4 ал.1 от ПЗР на КСО, а преписката - изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ София град за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд е постановил визирания съдебен акт след като е извършил преценка и анализ на съдържащите се в административната преписка и събраните по делото доказателства, и въз основа на тях е достигнал до правния извод, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилна преценка на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. В мотивите си съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички релевантни за конкретния случай факти и обстоятелствата като е нарушил и задължението си по чл. 36, ал. 1 и ал.3 от АПК да събере служебно, провери и прецени всички относими и необходими за правилното произнасяне по заявлението на Петров доказателства. Нарушавайки основни свои задължения и основни принципи в административното производство /чл.9, ал.2 от АПК/, решаващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, при неустановени по категоричен начин факти и обстоятелства, значими за признаването/ непризнаването на спорния осигурителен стаж. АССГ е преценил, че неизвършването на изискуемата служебна проверка от административния орган, вменена му в задължение от законодателя, е довело до неоснователно непризнаване на осигурителен стаж за периодите: 01.11.1972г. 04.09.1973г; 15.11.1975г. 19.09.1978г., 11.07.1980г. - 26.07.1983г. и 01.01.1983г. 30.10.1986г., положен на длъжност ел.монтьор по ремонт на машини в леярен цех съответно в Железопътен завод Г. Димитров София и ДФ Транстехника - СО Вагоностроене, София, за който стаж Петров е представил трудова книжка 969 от 01.11.1976г. и удостоверения: УП-30 135/03.02.1987г., издадено от ЖПЗ Г.Димитров и УП-3 295-3/29.04.2003г., издадено от ДФ Строймашинженеринг. Посочил е, че органът не е събрал данни за съхранявани изходящи дневници на съответните работодатели и за вписване в тях на издадените на Петров удостоверения, респективно за наличието на правоприемство между обединенията и различните нови подразделения, а също и за органите на управление и представителство на фирмата - работодател към 10.01.1996г. и след това. Констатирал е, че вместо да извърши пълна и обективна проверка на всички налични доказателства, да изиска изплащателните ведомости от упълномощеното лице Щ. Щерев, да прецени доказателствената сила на представената трудова книжка на Петров, административният орган незаконосъобразно е преценил тежестта от лошото управление и хаоса в документацията на държавните предприятия да се понесе от работещите в тях лица като е приел, че при оформяне на документацията е извършено престъпление, негативите от което са изцяло в ущърб на правоимащите лица. Съдът е приел също, че отбелязванията в представената от жалбоподателя трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ не е оборена по надлежния ред, са годно и достатъчно убедително доказателство за установяване на спорния стаж. Решението е правилно. Противно на твърдените от касатора оплаквания, обжалваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и съобразно изискванията за обоснованост. Първоинстанционният съд е изяснил прецизно фактическата обстановка по делото вследствие на извършения анализ на относимите и годни писмени доказателства, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Правилни и обосновани са изводите му, че при постановяване на оспорения административен акт административният орган е нарушил правилото на чл. 35 от АПК, изискващо предварително служебно изясняване на значимите за конкретния случай факти и обстоятелства. За да откаже да признае стажа на Петров, директорът на ТП на НОИ София-град се е позовал на несъответствия в спорните удостоверения от ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймашинженеринг, без обаче да изследва наличието на съхранявани от работодателите изходящи дневници и съответно на извършено в тях вписване на посочените като издадени от тях удостоверения, респективно да изясни и други относими въпроси. Вярно е, че в хода на административното производство по издаване на оспорения административен акт са предприети определени действия за установяване достоверността на данните в посочените удостоверения, но те не са достатъчни, за да обосноват прецизно изпълнение на задължението на органа по чл.35 и чл.36 от АПК. Решаващият орган е приел, че не следва да се зачетат на Петров осигурителен стаж и осигурителен доход за горепосочените периоди, с доводи за антидатиране и нередовности от външна страна на представените от него трудова книжка и удостоверения несъответствия между датата на издаване и съдържанието, несъществуване на издателя на документа като правен субект, липса на качество на ръководител на подписало пенсионните документи лице, липса на правоприемство между ДФ Строймашинженеринг- гр. София, ДФ Транстехника и СО Вагоностроене, и т.н. Преценил е, че отбелязаният в трудовата книжка стаж на Петров за периода 01.11.1972г. 04.09.1973г. в ЖПЗ Г. Димитров е недействителен, т.к. касае период преди навършването на пълнолетие от лицето и с оглед законова забрана по чл.112 от КТ от 1951г. за работа на непълнолетни лица в тежки и вредни условия на труд. Отразил е, че през периода 1979 1984г. лицето е било редовен студент във ВИФ Г. Димитров, което опровергава доказателствената сила на удостоверителните документи от ЖПЗ Г. Димитров и ДФ Строймашинженеринг относно упражнявана от него трудова дейност, поради което и не му е зачел осигурителен стаж за времето 15.11.1975г. 19.09.1978г. и 11.07.1980г. - 26.07.1983г. За последния спорен период от време 01.01.1983г. 30.10.1986г. пенсионните органи са приели, че посочените като осигурители лица не са съществували в правния мир към релевантния момент и по отношение на тях не се установява правоприемство във времето. За да се произнесат по заявлението на Петров пенсионните органи е следвало служебно да съберат цялата необходима за правилното разглеждане и решаване на случая информация по относимите въпроси. От събраните пред АССГ множество писмени доказателства се установява, че пенсионните органи не са изискали в хода на административното производство всички относими и необходими за решаване на случая доказателства, поради което и са останали неизяснени значими факти, което е довело до извеждането на необосновани и неправилни изводи за неоснователност на заявения от Петров осигурителен стаж. По отношение на част от наличната документация, въпреки съответствието й с вписаните в трудовата книжка данни, административният орган я е преценил неправилно и в ущърб на заявителя, като необосновано и незаконосъобразно е отказал признаване на осигурителен стаж. Противно на изведените от органа по чл.117 от КСО фактически констатации и правни изводи, от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че част от разплащателната документация в архива на ЖПЗ Г. Димитров е била унищожена вследствие на пожар през 1999г., включително и за цех Леярен. Установява се също, че със Заповед 02/08.01.1997г. временният синдик на Строймашинженеринг е упълномощил последния директор Щ. Щерев да събира и съхранява всички разплащателни ведомости, досиета и документи, касаещи дейността на Строймашинженеринг, да издава обр. 30, УП-2 и оформя трудовите книжки и др. документи, необходими за пенсиониране. Видно от данните по делото, част от ведомостите на ДФ Строймашинженеринг са предадени в НОИ именно от Щ. Щерев като по отношение на друга част от тях неправомерно е отказано приемането им от страна на НОИ. Тъй като в издаденото от фирмата удостоверение не е било отразено къде се намират изплащателните документи, решаващият орган е следвало служебно да изясни в хода на производството пред него всички тези обстоятелства, както и ако е необходимо да укаже на заявителя да предостави допълнителна информация за установяването им. Административният орган не е сторил това, въпреки правомощията си по чл. 5, ал. 10 от КСО, действаща към датата на подаване на заявлението на Петров на 08.12.2014г. и на чл.3 - 6 от Инструкция 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, и приемайки липсата на правоприемство между СО Вагоностроене и ДФ Строймашинженеринг.. От събраните пред АССГ доказателства се установява, че с Разпореждане 5 на Бюрото на МС от 27.01.1087г. /ДВ бр.11/10.02.1987г./ Железопътен завод Г. Димитров София преминава от СО Български държавни железници в създаденото СО Вагоностроене, а с Решение 50/30.03.1989г. на МС на НРБ се образува ДФ Транстехника, която поема активите и пасивите, и другите права и задължения на СО Вагоностроене, ЖЗ Г. Димитров и др., които се прекратяват като ЮЛ. Видно от заповед 54/14.06.1990г. на МИП, от имуществото на фирма Транстехника се предоставят 829 000лв. за образуване на ДФ Строймашинженеринг като последната поема съответна част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма Транстехника по баланса й към 31.05.1990г. Установено е също, че поделенията на СО Вагоностроене са продължили да съществуват като такива и след 1989г. както в ДФ Транстехника /периода 1989г-1990г./, така и в ДФ Строймашинженеринг след 1991г. като са осъществявали дейност. В първоинстанционното производство е установено също, че през 1982г. приетият за студент през 1979г. във ВИФ Г. Димитров Петров е преминал в задочна форма на обучение. Всички тези факти и обстоятелства решаващият орган е можело да изясни и установи, в случай, че бе изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 ал.1 и ал.3 от АПК да събере служебно, провери и прецени всички относими и необходими за правилното произнасяне по заявлението на Петров доказателства. В нарушение на горепосочените задължения и основни принципи в административното производство /чл.9, ал.2 от АПК/, органът по чл.117 от КСО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до постановяване на необоснован и незаконосъобразен административен акт. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че въпреки нередовностите и несъответствията от външна страна на УП-30 135/03.02.1987г., издадено от ЖПЗ Г.Димитров и УП-3 295-3/29.04.2003г., издадено от ДФ Строймашинженеринг, тяхната истинност не е дискредитирана с оглед неизясняването от страна на административния орган на въпросите: съхраняват ли се изходящи дневници на предприятието и вписани ли са в тях сочените документи, каква е била правно- организационната форма на предприятието през 1996г./ с оглед откритото производство по несъстоятелност/ и чие е било правомощието за издава и подписва документите. Правилно АССГ е приел също, че отбелязванията в представената от Петров трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ не е оборена по надлежния ред, са годно и достатъчно убедително доказателство за установяване на спорния стаж. Съгласно нормата на чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. В нея се вписва съдържанието по чл. 349 КТ, което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорването му по предвидения за това ред. Видно от данните по делото пред АССГ, оспорването по реда на чл. 193 ГПК от представителя на административния орган не е довело до оборване на доказателствената сила на трудовата книжка като официален удостоверителен документ. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В представеното по делото заверено копие, работодателят е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжност ел. монтьор в леярен цех за посочените по-горе периоди и съответните трудови възнаграждения, които са съответно променяни във времето. При тези данни оспореният стаж неоснователно не е бил приет от пенсионния орган, както правилно е приел и съдът. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4,т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Като официални документи, те се ползват с материална доказателствена сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в тях осигурителен стаж, още повече, че в случая спорният стаж на Петров е отразен в надлежно съставена и заверена трудова книжка. При наличието на горните данни, вместо да игнорира доказателствената сила на трудовата книжка, административният орган е следвало да провери, обсъди и съобрази отразените в нея факти при решаването на въпроса, с който е сезиран. Като не е сторил това, в нарушение на чл.35 и чл.36 ал.1 и ал.3 от АПК, органът по чл.117 от КСО е отказал да признае и вписания в ТК стаж за периода 01.11.1972г. 04.09.1973г. в ЖПЗ Г. Димитров единствено с аргумента за съществуваща законова забрана по чл.112 от КТ от 1951г. за работа на непълнолетни лица в тежки и вредни условия на труд. Органът не му е зачел осигурителен стаж и за времето 11.07.1980г. - 26.07.1983г., с мотива, че Петров е бил по това време студент редовно обучение, но при изискване на допълнителни доказателства би констатирал, че през 1982г. Петров е преминал в задочна форма на обучение. Всички тези значими за случая факти административният орган е следвало служебно да изясни и като не е сторил това е постановил незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на производствените правила административен акт. Достигайки до същия извод, АССГ правилно го е отменил и върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, след служебно събиране на относимите и значими доказателства, съобразно дадените указания. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.