Решение № 6383 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2016 г.

Решение № 6383 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, срещу Решение № 119/07.01.2016 г. по адм. д. № 4933/2013 г. по описа на Административен съд С. - град - 12-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът е подходил формално при преценката на документите, въз основа на които е установена принадлежност на Б. С. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Представените в преписката документи отговарят на реда за съставянето и класирането им, а от страна на Комисията не може да се изследва доказателствената стойност на документите. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество, като се отхвърли жалбата на С.. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът - Б. С. С., не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отменено по жалба на Б. С. С., Решение № 2-166/10.04.2013 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че макар решението да е издадено от компетентен колективен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при изискуемите кворум и мнозинство, същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалния закон. Според АССГ административният орган е обявил принадлежността Б. С., след извършена проверка, в качеството му на заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебен Министерски съвет - 2013 г., въпреки че представения картон обр. 4 липсва дата на вербовка, кой го ръководи, както и същия не е подписан. При това положение е следвало от страна на Комисията да изложи мотиви, дали вследствие на посочените непълноти в документа, може да се приеме за доказано установената принадлежност. Не били изложени съображения относно доказателствената стойност на преценяваните документи. Съдът е заключил, че атакуваният акт поради горното е лишен от относими мотиви, а немотивираността на същия е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Решението на Административен съд С. - град, е неправилно. На основание чл. 25, т. 3 от закона, принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Посочените документи не са изчерпателно изброени и освен това в закона няма изискване всичките документи да са кумулативно налице. В случая, безспорно е установено от Комисията, че по отношение на Б. С. са налице данни в справочните масиви - предложение за вербовка, рапорт за вербовка, регистрационна бланка, биографичен лист, опис на документите, извлечение от регистрационен дневник, както и картон обр. 4. Действително, в картон обр. 4, липсват дата на вербовка, кой го ръководи и подпис на лицето, което го е съставило, но от приложените други документи, тези данни могат да се установят. Видно е, че С. е вербуван от лейтенант Ч. А. на 08.06.1988 г., като това е станало в присъствието на зам. началника на РУ МВР "В. Л." - майор Г. .. В тази връзка съдът счита за неоснователни, изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд, че имало непълноти в единия документ, което налагало допълнително произнасяне от страна на административния орган. В същото време, по искане на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд, е откритата процедура по оспорване на документи, в съдебното заседание на 28. 10. 2013 г., като му е указано от страна на съда, че е негова доказателствената тежест по оспорването. Допуснати са двама свидетели при режим на довеждане от страна на жалбоподателя, като същия е поискал и съдебно - графологическа експертиза, от която впоследствие се е отказал. В две поредни съдебни заседания не са доведени допуснатите свидетели, поради което с протоколно определение на съда от 23. 03. 2015 г., същите са заличени. Видно е, че направеното оспорване на документи е останало недоказано от страна на жалбоподателя, поради което неправилно тези документи не са ценени от административния съд, а същия се е позовал на непълнота само в единия от тях. Настоящата касационна инстанция счита, че на базата на така представените документи, безспорно е доказано обстоятелството, че С. се явява секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, където изрично е посочено, че "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. В същото време решението на Комисията, съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона, поради което съдът счита за неоснователни изложените от първостепенния съд доводи за допуснати нарушения на чл. 59 от АПК. По волята на законодателя тази принадлежност се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, като при наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност относно лицата. В тази връзка, специалния закон не изиска установяването на някакви конкретни действия от страна на регистрираното лице, за да се обяви неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност, а е достатъчно за лицето да се открият конкретно посочени документи. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация, на базата на наличните документи от личното дело на лицето. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Б. С. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,