Решение № 12762 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Транстурист ООД и Казино Бийч Ризорт Груп ООД, подадена чрез адвокат Д. Стойков, против Решение 3349/29.04.2024 г., постановено по административно дело 539/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 1153/29.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на процесната заповед. Транстурист ООД и Казино Бийч Ризорт Груп ООД се представляват от законните им представители и от упълнощени такива адвокат Д. Стойков и адвокат Е. Димитрова, които поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена. Ответните страни - Кмет на Община Несебър и Слънчев бряг АД, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед 1153/29.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър, с която е одобрено частично изменение на ПУП план за регулация на УПИ I, кв. 23 по плана на к.к. Слънчев бряг изток, касаещо разширяване на уличното пространство на север от о.т. 514, като се изравнява ширината на уличното платно и се заличава тупиковото влизане от югозападната страна, като площта на УПИ I и отреждането му се запазват. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по две съдебно-технически експертизи, след което съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Основният спор е свързан с компетентността на органа, издал оспорената заповед. Съдът е приел, че заповедта е постановена от компетентен орган Кмета на Община Несебър, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ в приложимата й редакция. Този извод се споделя от касационния съд, тъй като процесното изменение попада единствено в обхвата на един имот и в границите на един квартал, не се обособява нова улица, а само се променя уличната регулация спрямо конкретния УПИ. Неоснователни са възраженията на оспорващите за некомпетентност на административния орган, които считат, че компетентността за това е принадлежала на общинския съвет на основание чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗОС предвижда възможност за принудително отчуждаване на имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, на основание влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на обекти - публична общинска собственост или на ПУП, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение-публична общинска собственост, като в ал. 7 е посочено, че тези планове се одобряват от общинския съвет, независимо от техния обхват. Следователно разпоредбата на чл. 21, ал. 7, във връзка с ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в изрично посочените случаи на принудително отчуждаване. Прилагането на изключението е свързано с конкретна цел - за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, като конкретния случай не е такъв. Оспореният план е процедиран по искане на собственик на процесния имот, целящо урегулирането му по такъв начин, че да се осигури по-свободен достъп до него чрез заличаване на тупиковото влизане от югозападната му страна. Касае се за задоволяване нужди от частен интерес, поради което не е налице условието на чл. 21, ал. 1 ЗОС за приложение на изключението по ал. 7. След като липсват елементи от фактическия състав на специалната разпоредба от Закона за общинската собственост, е приложима общата норма на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и компетентен да одобри процесното изменение на планът за регулация е бил Кметът на Община Несебър. Оспорената заповед се явява валиден административен акт и на останалите основания по чл. 146 АПК. Спазена е законоустановената форма, като в заповедта и в предхождащите и подготвящи я документи са посочени правните и фактически основания за издаването й. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение, което да обуславя нищожност на заповедта поради нарушение на материалния закон. Предвид изложените мотиви, се налага изводът, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установяват допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение - релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,