Решение № 11870 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2012 г.

Решение № 11870 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 213 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 169/2011 г. на Административния съд - Кюстендил. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът оспорва същата като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Иван Димитров Станикин от гр V Сапарева баня е обявил нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22238 от 10.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 1372.94 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от материално некомпетентен орган, тъй като независимо от решението на управителния съвет за делегиране на правомощия, ред лимитативно изброените правомощия в УПДФЗ липсва правна възможност изпълнителният директор да може да делегира едно или друго свое правомощие на заместник изпълнителния директор. Решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно съдът извлича кръга от правомощията на изпълнителния директор единствено от посочени в Устройствения правилник на ДФЗ. В производството по издаване на акта за събиране на публични държавни вземания, административният орган действа в рамките на правомощия да събира недължимо платени суми по директните плащания, които са регламентирани в Регламент /ЕО/ № 796/2004. За осъществяване на това свое материално правомощие, административният орган прилага процедура, намираща се в националното право и по-точно в чл. 166 от ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Регламент № 796/2004 г., като материален акт на правото на ЕС, не съдържа процедура за връщане на недължимо платени средства по директните плащания. Производствата за това се регламентират в националните законодателства на държавите членки. Прилагайки ДОПК за осъществяване на правомощията си, изпълнителният директор на ДФЗ черпи правото да издаде актовете за събиране на публични държавни вземания от ДОПК, от който нормативен акт черпи и правото и да възложи на своя заместник да издаде такива. Правото да възложи издаването на тези актове на своя заместник не може да бъде ограничено от нормативно определените му с устройствения правилник правомощия, тъй като в случая делегирането е допуснато с нормативен акт от по-висока степен. като приел, че заместник изпълнителния директор е действал без наличие на материална компетентност, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. по делото обаче са събрани достатъчно доказателства, а в мотивите на решението се съдържат правните изводи на съда и относно останалите основания за отмяна на административния акт, визирани в чл. 168 от АПК. По тази причина, независимо от констатираната неправилност на решението, след отмяна на същото делото не следва да се връща на административния съд, а следва да се реши по същество от настоящата инстанция. От доказателствата по делото е видно, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт. 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; за представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени "административни проверки" на заявленията, в резултат на които е "намалена годната за подпомагане площ", а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 816. 68 лв. - се явява "недължимо изплатена", тъй като "е била платена за недопустими за подпомагане площи". Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орното изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,