Решение № 16001 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14712/2011 г.

Решение № 16001 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14712/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Борис Пеев Малинов от гр. Брацигово, против решение № 568 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 834/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 155 от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр. Брацигово, с което е обявен за избран за кмет на Община - Брацигово Васил Михайлов Гюлеметов. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че са допуснати нарушения на изборния процес по чл. 204 от ИК при гласуването в СИК № 09 и № 10 в с. Бяга, като са допуснати да гласуват лица с придружител без решения на ТЕЛК. Излага, че е допуснатО нарушение при преброяване на гласовете като бюлетини обявени за недействителни са действителни, а обявени за действителни са недействителни, като по този начин се променя изборния резултат. Излага, че не са събрани относими към спра доказателства, както и не са допуснати свидетелски показания.. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество бъде обявен избора за недействителен или алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Брацигово, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Васил Михайлов Гюлеметов, чрез пълномощника си адв. Младен Червеняков, оспорва жалбата като недопустима, поради просрочие и алтернативно като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага, че при установените факти и оценката на доказателствата законосъобразно съдът е приел, че липсват доказателства за възникване на спорове в секционните избирателни комисии по повод гласуването на лица с придружител, както и няма данни за наложени санкции от ОИК за нарушаване на забраната за придружител от длъжностно лице или злоупотреба с това право. Смята, че сочените нарушения за гласуването с придружител дори и да бяха извършени не могат да доведат до промяна на изборния резултат. Смята доводите, че част от действителните бюлетини са обявени за действителни, а недействителните са приети за действителни за неоснователни, след като протоколите като официални документи не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК и същите следва да се кредитират като доказателство от съда с оглед разпоредбата на 179 ГПК. Смята, че съдът законосъобразно е отхвърлил искането за ново "преброяване" на бюлетините, при съобразяване на съдебната практика, че ново "преброяване" на действителните и недействителните бюлетини в определена секция се допуска ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, в който смисъл е Решение № 9 от 26.11.2009 г. КС на Р. Б. Също така излага, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от съда с отказа да бъдат разпитани свидетели. Излага, че не е допуснато нарушение предвид наличието на "особено мнение", при подписване на протокола на СИК, което не е в съответствие с Решение № 1/11.05.2011 г. на ЦИК. Излага, че обжалваното решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на заинтересованата страна за просрочие на жалбата. Видно от приложеното по делото съобщение /л. 119/ решение № 568 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 834/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, е съобщено на жалбоподателя на 10.11.2011 г. в съответствие с чл. 138 от АПК, като е връчен препис от него. По същият начин е съобщено решението на заинтересованата страна на 10.11.2011 г. /л. 121/. Предвиденият ред за обжалване по чл. 267, ал. 8 от ИК определя 7-дневен срок от обявяване на решението на първоинстанционния съд. Неоснователно и недоказано е твърдението на заинтересованата страна, че решението е обявено на 08.11.2011 г., поради и което срокът за обжалване изтича на 15.11.2011 г., след като не е доказано, решението да е обявено по друг начин различен от нормативно предвидения по чл. 138 от АПК и при липса на отбелязване в протокола от съдебно заседание от 08.11.2011 г., решението да е обявено на страните. Предвид на изложеното съдът приема възражението за недопустимост на касационната жалба за неоснователно. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 568 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 834/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, е потвърдено решение № 155 от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр. Брацигово, с което на основание чл. 243, ал. 2 и чл. 246 от ИК е обявен за избран за кмет на Община - Брацигово - Васил Михайлов Гюлеметов, независим кандидат. С обжалваното решение съдът, след като е отговорил на всчки възражения по жалбата, е приел, че при провеждане на избора за кмет на Община - Брацигово не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят опорочаване на изборния процес и да влияят на изборния резултат, поради което е потвърдил решението за обявяване на избора за кмет. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Производството на основание чл. 267, ал. 1 от ИК е образувано пред административния съд по жалба на Борис Пеев Малинов кандидат за кмет на Община - Брацигово издигнат от ПП "ГЕРБ" против решение № 155 от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия - гр. Брацигово, с което е обявен резултата от избор на кмет на Община - Брацигово. Установена е процесуалната легитимация на жалбоподателя и допустимостта на жалбата. По съществото на административноправния спор е установено, че по протокол от 30.10.2011 г. на ОИК - Брацигово, въз основа на протоколите на СИК, са отразени резултатите от гласуването, като от общо гласувалите 5704 избиратели, за действителни гласове /бюлетини/ са определени - 5411, а за недействителни - 293. От действителните гласове за жалбоподателя Борис Малинов са гласували 2700, а за Васил Гюлеметов - 2711. В протокола на ОИК са отразени възражения на членове на ОИК по т. 12., т. 13, т. 14., т. 15, т. 16 и т. 17, както и решение за връщане на СИК № 130600010 за повторно преброяване на бюлетините и изготвяне на нов протокол за избора на кмет на община. Също така са отразени постъпили жалби във връзка с откриване на изборния ден и отчитане на резултатите. Въз основа на протокола с решение № 155 от 31.10.2011 г. на ОИК е обявен резултата от избора. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при приложение на чл. 204 от ИК. Обективно съдът е съобразил, че по протоколите на СИК № 09 и № 10 не се съдържат жалби и възражения относно гласуването на избиратели с придружител. Съобразено е, че по протокола на СИК № 09 е отбелязано възражение, но не е отразено неговото съдържание, както и в протокола на СИК № 10 е отбелязано особено мнение, което също не е конкретизирано. В тази връзка съдът е приел, че СИК са допуснали до гласуване на лица с увреждания с придружител, по което не се е спорило в хода на изборния процес. Към делото са представени избирателни списъци на СИК № 09 и № 10, като са отбелязани данните на придружителите в графа "Забележки" в приложен списък. Съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение, след като нарушаването на изискванията по чл. 204 от ИК се санкционира по реда на чл. 292 и чл. 293 от ИК. Действително по представените по делото доказателства в СИК е допуснато гласуване на избиратели с придружители по реда на чл. 204, ал. 2 от ИК, без да са представени документи на ТЕЛК относно "увреждане на опорно - двигателния апарат или на зрението", както и не са представени писмени решения на СИК за допускане до гласуване на тези избиратели. С Раздел IX от ИК са уредени правилата за гласуване на избиратели с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, като е дадена възможност на тази категория лица да гласуват след представяне на документ на ТЕЛК (НЕЛК), удостоверяващ увреждането, като председателят на СИК може да разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя, а копие от документа на ТЕЛК (НЕЛК) се прилага към допълнителния избирателен списък и е неразделна част от него. Съгласно чл. 204, ал. 2 от ИК когато избирателят не притежава документ на ТЕЛК (НЕЛК), по изключение с решение на комисията може да бъде допуснат да гласува с придружител, като имената и единният граждански номер на придружителя се вписват в графа "Забележки" на избирателния списък срещу името на избирателя от чл. на комисията, както и данните на придружителя се вписват в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва, а списъкът се подписва и от председателя и секретаря - чл. 204, ал. 3 от ИК. Освен предвидения ред за гласуване по Раздел IX от ИК с Решение № 958-ПВР/МИ от 28.09.2011 г. на ЦИК са дадени разяснения относно реда за гласуване на избиратели с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението. С т. 5 от Решение № 958-ПВР/МИ е предвидена възможност, когато избирателят с увреждане не притежава документ на ТЕЛК (НЕЛК), по изключение с решение на комисията може да бъде допуснат да гласува с придружител. В случая за СИК № 09 в избирателните списъци са допуснати до гласуване 25 избиратели с увреждане с придружител, като в графа "Забележки" е отбелязан придружителят и отделно е съставен списък на придружителите, подписан от всеки от тях, както и от председателя и секретаря на СИК. В протокола на СИК № 09 т . 10 е отбелязан точно броя -25 на придружителите по чл. 204, ал. 3 от ИК, който е подписан от всички членове без особено мнение, а е отбелязано "възражение - ръчно преброяване", без да е конкретизирано от кой чл. на комисията и за какво се отнася. В СИК № 10 в избирателните списъци са допуснати до гласуване 25 избиратели с увреждане с придружител, като в графа "Забележки" е отбелязан придружителят и отделно е съставен списък на придружителите, подписан от всеки от тях, както и от председателя и секретаря на СИК. В протокола на СИК № 10 т . 10 е отбелязан точно броя - 25 на придружителите по чл. 204, ал. 3 от ИК, както и в т. 11 са посочени - 25, но е извършена поправка от членовете на комисията. Протоколът е подписан от всички членове, а от зам. председателя с "особено мнение", без обаче да е приложено особено мнение към протокола и да се конкретизира за какво се отнася. Към протоколите на СИК № 09 и № 10 не са приложени документи на ТЕЛК (НЕЛК) удостоверяващи увреждането на избирателите, както и не са приложени изрични писмени решения на СИК, от които да се установява, допускането до гласуване по изключение без документ на ТЕЛК (НЕЛК). В съответствие с чл. 20, ал. 2 от ИК избирателните комисии се произнасят с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря, а съгласно ал. 3 за заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ИК членовете на избирателните комисии могат да подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, като изрично отбелязват дали гласуват "за" или "против" конкретното решение и в какво се изразява особеното мнение. В случая за СИК № 09 и № 10 липсват данни да са приели изрично решение по изключение, да се допуснат да гласуват избиратели с придружител, без документ на ТЕЛК (НЕЛК). Допускането обаче на тази категория лица и по изключение по предвидените в закона случаи не е оспорено от никой чл. на СИК и впоследствие при съставяне на протокола за определяне на резултатите, всички членове са подписали протоколите, включително и т. 10 относно допуснатите до гласуване с придружител, без да е отразено гласуване "против" и "особено мнение" по протоколите по отношение допускането до гласуване на избиратели с придружител. Настоящият съдебен състав приема за законосъобразен извода на административния съд, че не е допуснато съществено нарушение. Действително допускането до гласуване по изключение следва да бъде направено с изрично решение на СИК при спазване правилата на чл. 204, ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 - 4 от ИК. В случая обаче СИК са извършили всички действия по отбелязване на гласуването на тази категория лица в избирателните списъци, съставили са списъци на придружителите подписани от последните, съответно от председателите и секретарите, както и са отразили резултата в протокола на СИК, които са подписани от всички членове, като по отношение допускането до гласуване на избиратели няма "особени мнения" и гласували "против". Извършените последващи действия обуславят извода, че липсата на изрично решение по чл. 204, ал. 2 от ИК не е съществено нарушение, което е от степен да се отрази на изборния резултат. Не може да се установи при отчитане на изборния резултат от гласувалите общо избиратели с придружител, по отношение на кой от избирателите са гласували и дали съответно техния вот е действителен или не. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд не всички нарушения на избирателния процес водят до недействителност на избора, а само съществените такива. Съществени са тези нарушения, при които, ако не са били допуснати, констатираният изборен резултат би бил различен. В случая след като не е взето формално решение от СИК /чл. 204, ал. 2/ са извършени действия, с които е допуснато гласуване на тази категория лица по изключение и е отчетен резултата от гласуването. Установеното нарушение не се е отразило на валидността на вота и не е обусловило незаконосъобразност на решението на ОИК при отчитането на действителния избор от гласуването в СИК № 09 и № 10. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя свързани с изводи на съда относно отчитане на действителни и недействителни бюлетини в СИК № 09 и № 10. Административният съд правилно е приел, че в СИК № 09 и № 10 не е налице спор относно действителните бюлетини и не е осъществявана процедурата по чл. 226, ал. 4 от ИК. В протоколите на СИК няма отбелязване за бюлетини с отбелязани на гърба номер на решение във връзка със спор за нейната действителност. Обявените изборни резултати по протоколите на СИК и ОИК не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и не е установено от доказателствата по делото по несъмнен начин, че е налице неистинност на отразеното в протоколите. При открито производство по предвидения ред, в съответствие с чл. 154 от ГПК доказването е пълно, като жалбоподателят е следвало да докаже, че данните изложени в протоколите по отношение действителните и недействителните бюлетини, не са верни. След като в първоинстанционното производство жалбоподателят не е оспорил по надлежния ред протоколите на СИК, а и на ОИК, които са официални документи с материална доказателствена сила за фактите, които са отразени в тях, следва да се приемат за установени /чл. 179 от ГПК/. Опровергаването им следва бъде направено от жалбоподателя, който оспорва административния акт и той носи доказателствената тежест да установи несъответствието с действителните фактически обстоятелства. В случая обаче това не е направено. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с несъбиране на доказателства и отказани доказателствени искания. Административният съд е спазил изискванията на чл. 171 от АПК и е допуснал и събрал относимите към административноправния спор доказателства. Изборният процес е законово регламентиран с Изборния кодекс, като основните задължения по провеждането му са възложени на секционните избирателни комисии. Правилно съдът не е допуснал повторно преброяване в производството по чл. 267, ал. 1 от ИК, съобразявайки, че съдебното производство не следва да повтори отчитането на изборния резултат възложен по закон на СИК и ОИК, а само да извърши проверка за законосъобразност въз основа на твърдените от жалбоподателя нарушения на изборния процес, които биха обусловили изборен резултат различен от обявения. Освен това, както се изложи по-горе протоколите на СИК и ОИК не са оспорени по надлежния ред по чл. 193 от ГПК, поради и което обявените с тях резултати, правилно са приети за достоверни и е липсвала предпоставка за проверка на вота на избирателите по изборните бюлетини. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 267, ал. 9 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвър то отделение