Решение № 33 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 2838/2011 г.

Решение № 33 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 2838/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. З. Д., ЧРЕЗ ЗАЩИТАТА му, адвокат Г. Б. от САК, срещу нова въззивна присъда № 236/14.07.2011 г. по внохд № 245/11 г. на Софийски градски съд, н. о., 12 състав, с която е отменена оправдателната присъда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК от 10.04.2009 г. по внход № 16812/06 г. на Софийски районен съд и вместо нея подсъдимият М. З. Д. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец февруари 2006 г. в гр. София, пред ресторант "Кзабланка ", находящ се в жк Красно село, ул. "Хубча" № 7А, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил "Опел" модел "О. " с ДК № С6150 ВР, на стойност 2 750 лева, собственост на А. П. Т., даден му от лицето В. петров П. за ползване, поради което и на основание чл. 206, ал. 1, предл. 1 НК и на основание чл. 54 НК и чл. 2, ал. 2 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода и по чл. 66 НК наказанието е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Присъдени са 120 лева разноски по делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК - нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на оплакванията се изтъква неправилна интерпретация на показанията на свид. П. и свид. М., първият от които заинтересован от изхода на делото, а вторият - неубедителен. Не е ценен фактът на доброволното връщане на автомобила от подсъдимия. Не е посочена датата на деянието. Нарушението на закона се състои неотчитане липсата на умисъл за присвояване на чужда вещ. Деянието е несъставомерно, защото подсъдимият е закупил автомобила и е станал негов собственик. Иска се оправдаване по обвинението. В съдебно заседание подсъдимият Д. се явява лично и със защитата -адвокат Б.. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата и заявява алтернативно искане за намаляване на наказанието с налагане глоба. В своя защита Д. поддържа изразеното от защитата. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен, доказателствено обоснован и справедлив в санкционната част. В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в рамките на правомощията си и в обсега на проверка, прие следното: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати нарушения, свързани с проверката и оценката на доказателствените източници. В обвинителния акт, както и в новата въззивна присъда е посочен периодът на извършване на деянието. За предмета на доказване не е задължително посочването на точната дата на инкриминираното деяние, а времето на неговото извършване, поради което не е ограничено правото на защита на подсъдимия, да узнае и да се защитава по релевантните за инкриминирания състав факти. В новата присъда са изложени убедителни съображения от въззивният съдебен състав относно приетите за установени фактически обстоятелства по делото и основаването им на доказателствените източници, които съдът е приел за достоверни. Аргументирано е отхвърлена недостоверността на показанията на свидетелите М. Д. - син на подсъдимия, П. и Х., които са твърдяли опровергани от втората група незаинтересовани от изхода на делото свидетели. Дадената вяра на свидетелите П., У., С. и М. не е голословна и не почива на нелогични или неправилно интерпретирани данни, изведени от тези източници. Свидетелят П. е установил, че е предоставил процесното МПС за ползване от подсъдимия Д. с уговорката вещта да се намира във владението на подсъдимия само за няколко дни, след което да я върне на П.. Този свидетел е установил липсата на сключен договор за покупко-продажба на автомобила, за каквато сделка подсъдимият твърди в обясненията си. Тези показания са потвърдени и от свидетелите У. и С., които са категорични, че вещта е дадена на подсъдимия за ползване и не е прехвърляна собствеността й, нито той е заплащал цена за тази вещ. Показанията на свид. П. са проверени внимателно с данните от всички останали доказателствени източници. Тезата за покупко-продажба на автомобила, поддържана от обясненията на подсъдимия и от показанията на неговия син - свид. М. Д., е оборена като несъстоятелна, не само поради липсата на каквито и да било писмени доказателства за такава продажба, както и на престиране на парични средства като цена на вещта при такава сделка, но и поради факта, че свид. П., който е предоставил вещта за ползване на подсъдимия, не би могъл да продаде вещ, която не е негова собственост, а на свид. А. Т.. От показанията на свид. П. е установено, че не е участвал в такава сделка с подсъдимия, нито е могъл да участва, тъй като не е собственик на вещта. Отказът на подсъдимият на върне автомобила е установен по категоричен начин от данните, обективиращи поведението му на укриване след изтичане на срока за връщането на вещта. Установено е от показанията на свидетелите П. и М., че подсъдимият е отказал да върне автомобила. Невярно се интерпретират от касатора данните от протокола за предаването на автомобила, приложен на л. 60 от досъдебното производство, приобщен като писмено доказателствено средство. Вещта не е предадена доброволно от подсъдимият, а е била открита от органите на полицията, поради което той не може да черпи права от акт, в който липсва доброволно изразена воля за връщане на вещта. Правилно е приложен закона. Изпълнителното деяние на престъпното посегателство е обективирано в отказа на подсъдимия да върне вещта. Обсебването по чл. 206, ал. 1 НК е "противозаконно" присвояване на чужда вещ. В случая, подсъдимият е задържал за себе си един чужд за него автомобил и е завладял вещта за ползване като своя. Доказани са и субективните параметри на престъпното посегателство за съзнателна, волево мотивирана дейност на своене на чуждата вещ. С след прекратяване на законното основание да я ползва и изтичането на срока за ползването й, той е започнал да владее вещта като своя, без да има правно основание да я задържа. Невръщането на чуждата вещ, независимо дали деецът е дължал връщането й на прекия собственик на вещта, или на лицето, на което тя е била предоставена от прекия собственик, също е форма на изпълнение на деянието обсебване. Наказанието е справедливо. Съдът е отчел, че предметът на престъплението е с немалка стойност и поради това обществената опасност на деянието и дееца са от такава степен, която не обуславя приложението на чл. 55 НК. Липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Отчетени в тази насока са всички елементи на начина на извършване на деянието, сравнително кратният срок на своене на вещта. Правилно наказанието е в пределите на минимума на предвиденото в закона за това престъпление. Липсват касационни основания за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, поради което и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, настоящият съдебен състав