Решение № 14642 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2012 г.

Решение № 14642 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Иван Колев Караиванов от гр. София и Теодосий Колев Караиванов от гр. Ловеч, за отмяна на съдебно решение № 92 от 31.05.2012 г. по адм. дело № 379 по описа за 2011 г. на Административния съд - Ловеч. В касационната жалба и в допълненията към нея се твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като направените изводи за липса на основание за присъждане на обезщетение по ЗПГРРЛ са формални. Съдът неправилно не е приел наличие на политическа репресия, въпреки че наследодателят им е осъден без доказателства с цел да бъдат наказани всички военнослужещи в Сърбия. Не е взета предвид извършената реабилитация на наследодателя им с определение № 92 от 30.04.2013 г. на Софийския военен съд. Освен това не е отчетено, че наследодателят им е бил осъден в набързо скалъпен процес за убийство на две неизвестни лица, което се явява политическа репресия заради неправомерното осъждане. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област Ловеч, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Николова, оспорва жалбата и моли да се остави в сила съдебното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от лица с правен интерес. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Ловеч, в производство по чл. 145 и следващите от АПК и чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е осъществил контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-9 от 24.11.2011 г. на областния управител на област Ловеч, с която не е уважено искането на наследниците на Колю Иванов Караиванов, починал на 23.08.1970 г., за признаване на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. В производството по обжалване на индивидуалния административен акт съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че обжалваният административен акт е законосъобразен и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, а жалбоподателите не са правоимащи лица по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ. Изключването им от обхвата на нормата на чл. 1 от закона като лица, имащи право на обезщетение, е поради това, че наследодателят им не е търпял репресия на посочените в чл. 1, т. 1 - 14 вкл. основания в закона. В чл. 1 от ЗПГРРЛ са поставени няколко кумулативни изисквания, за да е налице възможност да се обяви политическа или гражданска реабилитация на лицата, незаконно репресирани: това да е станало заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 09.09.1944 до 10.11.1989 г. и същевременно да са осъдени по наказателни дела. В конкретния случай е налице осъдителна присъда за деяние, извършено през месец декември 1942 г., изразяващо се в умишлено причиняване на смърт на друго лице, което не попада в обхвата на амнистираните със закон престъпления, и престоят в затвор не може да бъде квалифициран като политическа репресия. От друга страна областният управител е бил обвързан с решението на специализираната комисия по чл. 4, тъй като съгласно чл. 11 от наредбата за прилагане на чл. 4 от закона това решение е окончателно и той е следвало да го съобрази и въз основа на него да се произнесе. Представеният протокол от 25.02.2011 г. с искане за преразглеждане на въпроса не може да промени направения извод, тъй като липсват доказателства за повторно решение на комисията. При положение че са налице безспорни доказателства по делото, че наследодателят на жалбоподателите е осъден на основание чл. 127, т. 5 от Наказателния закон от 1951 г., който текст е извън изчерпателно посочените в чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 12 от 2004 г.), правилно е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу административния акт. Както пред административния орган, така и в съдебното производство не са установени доказателства за наличие на някоя от хипотезите по чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ по отношение на Колю Караиванов (реабилитация по съдебен ред, амнистия или отмяна на присъдата по реда на надзора), която да обуслови за жалбата право на обезщетение. Представеното определение № 92 от 30.04.2013 г. на Софийския военен съд е неотносимо в конкретния случай. Постановената реабилитация е на основание чл. 87 от НК, като е прието, че в периода от 1957 г., когато е помилван, до смъртта си наследодателят на молителите не е имал лошо поведение и е изминал значителен период от време, т. е. налице са били предпоставките на закона за постановяване на реабилитация. Както се посочи по-горе, осъждането на наследодателя на жалбоподателите е за деяние, което не попада в обхвата на амнистираните със закон престъпления, и престоят в затвора няма характер на репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. За основателността на искането по този закон от значение е не само видът на репресията, а и причините, поради които тя е осъществена. Репресията е незаконна, ако е извършена по причини, свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, каквито доказателства в конкретния случай не са представени. Административният съд е направил логични и съответстващи на фактическите обстоятелства изводи, правилно е приложил закона, поради което следва да се приеме, че касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Не са налице отменителни основания по чл. 209 АПК. Решението на първоинстанционния съд се явява правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. предложение първо на АПК, Върховният административен съд - трето отделение,