Решение № 247 от 10.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 199/2010 г.

Решение № 247 от 10.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 199/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 436/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от частния обвинител Е. Н. Д., с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник. Подсъдимата Ю. З. Г., чрез защитата си намира жалбата неоснователна, а въззивното решение законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита жалбата на частния обвинител и граждански ищец изцяло основателна, а постановеното решение в нарушение на чл. 14 НПК и при съществени пропуски при оценката на доказателствата. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.01.2010 г. постановено по внохд. № 436/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. № 106/2009 г. на Окръжен съд гр. Т. С посочената присъда подсъдимата Ю. З. Г. е призната за невиновна на 22.11.2008 г. в близост до разклона на с. Л., Омуртагска община, при управление на МПС да е нарушила правилата за движение и по непредпазливост да е причинила смъртта на К. Е. Н., поради което е оправдана по обвинението по чл. 343, ал. 1б. В НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С присъдата е отхвърлен и граждански иск за неимуществени вреди, претендирани от Е. Д., баща на пострадалия, като неоснователен. ПО жалбата на частния обвинител и граждански ищец Е. Д.: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата, изграждане на изводи на предположения, превратно тълкуване на доказателства, вътрешна противоречивост, както и нарушени права на частното обвинение с отказа за назначаване на комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, въпреки липсата на категоричност в заключението на назначената от първостепенния съд. Доводите са основателни. Въззивния съд е отхвърлил доказателствено искане на частното обвинение, в изрично произнасяне на 23.12.2009 г. с неясни мотиви. Без коментар в тази връзка, че "отказа за назначаване на експертизата" е мотивиран с "въпросът за наказателната отговорност на подсъдимата следва да се реши на база заключение на назначената от Окръжния съд тройна АТЕ ", без да се отчетат мотивираните възражения на държавното и частното обвинение по заключенията на същата експертиза. По фактите въззивния съд е приел, установеното от първоинстанционния съд с някои уточнения, например, че автомобила на пострадалия се движил в посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимата, което установявало "механизма на ПТП ". Това уточнение не държи сметка за категорично установеното, че движението на двата автомобила, този на пострадалия и този на подсъдимата, са се движили в този участък със сериозна разлика във времето и няма как това да се отрази на механизма на станалото ПТП, в което пострадалия е бил пешеходец. Въззивния съд е "констатирал" противоречие между заключенията на експертизата от досъдебното производство, с тази назначена от първоинстанционния съд и първата е отхвърлена изцяло като "абсолютно некомпетентна" и не съответна на чл. 144, ал. 1 НПК /нормата сочи кои са случаите, в които се назначава експертиза / и на чл. 152, ал. 1 НПК/ сочеща формата на експертното заключение/. Оценката на компетентността на вещите лица по експертизата от досъдебното производство е съпоставена с това уличавали, ли са подсъдимата или не, изложени са и сериозни съмнения в "безкритичното възприемане " на тази експертиза от страна на Държавното обвинение, "вероятно " защото уличава Г. в извършване на престъплението. Изводите по фактите въззивния, както и първоинстанционния съд е направил единствено и само на обясненията на подсъдимата и спътничката й, на които е стъпила и "компетентната експертиза ", като са игнорирани всички останали гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Няма как да бъде споделен в тази връзка извода, че не следва да се взема предвид метеорологичната справка, тъй като "метеорологичната станция не е в този участък". Споделени са изцяло "вероятните изводи " на тройната АТЕ назначена в съдебно заседание, като изготвена на обясненията на подсъдимата, на която "следва да се даде вяра", и всички неизяснени обстоятелства "следва да се преценяват в полза на подсъдимата ". Липсва обаче, произнасяне по обстоятелства от съществено значение за отговорността на подсъдимата, очертани в чл. 102, т. 3 НПК. Така вън от вниманието на съда е останал въпроса, в кой момент пострадалия е могъл да бъде видян, на местото на което се е намирал, с оглед възникване на опасност за движението на управлявания от подсъдимата автомобил. В тази връзка липсва и установяване на разстоянието, от което подсъдимата е видяла снегорина в насрещното платно/в далечината по обясненията й/. който също е следвало да бъде отчетен като опасност, както и като автомобил със специален режим на движение. Не без значение е и обстоятелството къде точно се е намирал автомобила на пострадалия, който е бил на аварийни светлини и който фигурира в огледния протокол. Изключително тежката пътна обстановка е установена безпротиворечиво от събраните по делото доказателства, които обаче не са анализирани, някои от тях са тълкувани превратно, някои са игнорирани, като не е съобразено дори обстоятелството, че линейката натоварила пострадалия е катастрофирала само на двеста метра от мястото на ПТП. От заключението на експертизата е прието за установено разстоянието, от което подсъдимата е забелязала /по нейни обяснения-десет метра/опасността за движение, а не разстоянието от което е могла и е била длъжна да види. Незащитим е и извода, че при "съобразена скорост " от 40,8 км./ч. пострадалия отново е в опасната зона. В тази връзка превратно са тълкувани показанията на св. Г, който твърди че е карал с 40 км./ч. и трудно е спрял, като автомобила му поднесъл, а управлявания от него автомобил е с други характеристики/Лада Нива/ и други технически възможности, т. е. ако за него скоростта от 40 км./ч. е "съобразена"по смисъла на закона, то за управлявания от подсъдимата автомобил това не е така. Вътрешната противоречивост на приетото по фактите личи и от: От една страна се приема, че при снежна виелица и отрицателни температури/т. е. изключително влошена пътна обстановка /подсъдимата не е могла да предвиди, че на пътното платно ще се появи пешеходец и в същата изключително влошена пътна обстановка подсъдимата управлява спортен автомобил със скорост от 50 км./ч. която е съобразена по смисъла на закона. Горните констатации дават основание на извода за допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които са съществени, защото са попречили правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимата са такива по установяване на факти и обстоятелства от значение /чл. 102 НПК /, а не само съображения по приложението на материалния закон. По отношение на оплакването за нарушение на закона и присъдата и решението са в пълно противоречие с ТР № 28/84 г. на ОСНК на ВС, където по отношение на приложението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е прието, че "примерното но неизчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение сочат, че величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, колкото повече /като бройка/и по неблагоприятни са те в пътната обстановка/в случая тъмната част на денонощието, силен снеговалеж, намалена видимост, силен страничен вятър, заледен път/ толкова по малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената". Скорост от 50 км./ч. приета от инстанционните съдилища очевидно е несъобразена с тежката пътна обстановка в района на станалото ПТП, а само това обстоятелство изключва приложението на чл. 15 НК. Подсъдимата не е изпълнила задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП да избере съобразена скорост за движение/която според многобройните показания на разпитаните по делото свидетели е била между 2 км./ч./, поради което няма как да бъде прието, че не е била длъжна или не е могла да предвиди настъпването на обществено опасните последици на деянието. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, а жалбата на частния обвинител основателна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 вр. с ал. 1т. 4 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение