Решение № 3384 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2019 г.

Решение № 3384 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от инж. Ц. Китов, в качеството му на председател на Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО), чрез пълномощниците му, срещу Решение № 1159 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5945/2018 г. от Административен съд София-град в осъдителните му части с подробно развити доводи за недопустимост и неправилност. Иска се обезсилване на съдебния акт в частта, с която ДАТО е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лв., представляващи разноски по адм. дело № С-12/2014 г. по описа на АССГ и в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати лихви върху обезщетенията за понесени имуществени и неимуществени вреди за периода от 13.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба; отмяната му в останалата осъдителна част и решаване на спора по същество с намаляване на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди поради съпричиняване. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Х. Димитров, чрез пълномощника си, депозира становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Х. Димитров срещу Държавната агенция "Технически операции", с която е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени, в периода от 26.02.2014 г. до 13.10.2015 г., вследствие на отменена, като незаконосъобразна, Заповед № 30-485 от 21.02.2014 г., издадена от председателя на ДАТО, имуществени вреди в общ размер от 11 811. 92 лв., както и обезщетение за претърпени, в същия период, вследствие отменената, като незаконосъобразна, Заповед № 30-485 от 21.02.2014 г., на председателя на ДАТО, неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба е уточнено, че имуществените вреди включват: 1. Извършени разходи пред съда при оспорването на увреждащия административен акт – 800 лв.; 2. Разходи за наем на жилище в гр. Силистра в периода от 01.04.2014 г. до 30.10.2015 г. – 2 850 лв.; 3. Разходи за битови сметки за същото жилище в същия период (ток – 604. 96 лв. и вода – 120. 96 лв.) - общо 725. 92 лв.; 4. Разлика в трудовите възнаграждения в периода от м. март 2014 г. до м. ноември 2015 г. – 7 434 лв. (увеличението за разликата над първоначално предявените 3 600 лв. е допуснато с протоколно определение на съда от 27.10.2016 г., постановено по АД № 6214/2016 г.), или общо 11 811. 92 лв. С обжалваното решение съдът е приел иска за основателен и частично доказан, като е присъдил обезщетение за понесени имуществени вреди в размер общо на 11 632. 42 лв., от които 3 575. 42 лв., в периода от 01.04.2014 г. до м. септември 2015 г., представляващи разходи за наем ( 2 850 лв.), ел. енергия (604. 96 лв.); вода (120. 96 лв.); 800 лв. - разходи по АД № С-12/2014 г.; 7 257 лв. – разлика в изплатеното трудово възнаграждение в периода от м. март. 2014 г. до 15.11.2015 г., като за разликата до предявения в тази част размер от 7434 лв. (177 лв.) искът е отхвърлен, като недоказан. В частта за неимуществени вреди съдът е приел иска за основателен и доказан в пълен размер и го е уважил за 5 000 лв. По отношение на акцесорния иск съдът е приел, че претенцията следва да бъде уважена, като се присъди законната лихва, считано от влизане в сила на решението за отмяна на Заповед № 30-485 от 21.02.2014 г., на председателя на ДАТО – 13.10.2015 г. – до окончателното изплащане на главниците, позовавайки се на ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. на ОССГК на ВКС. Решението е недопустимо в частта, с която искът за присъждане на обезщетение в размер на 800 лв., представляващи направените от ищеца разноски по АД № С-12/2014 г. по описа на АССГ е бил уважен изцяло, както и в частта, с която съдът е осъдил ответника по иска да заплати на ищеца лихви върху присъдените обезщетения, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на Заповед № 30-485 от 21.02.2014 г., издадена от председателя на ДАТО – 13.10.2015 г., до окончателното изплащане на сумите за обезщетение по следните съображения: Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от него, като фактическия състав, от който се поражда, включва: - неоснователно предизвикан правен спор; - разноски, причинени от водене на делото по повод този спор и – съдебно решение в полза на претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно предизвикания правен спор (вж. Ж. Сталев; Българско гражданско процесуално право; Отговорност за разноските по делото). В административния процес отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Съгласно текста на ал. 1 "Когато съдът отмени обжалвания административен акт..., държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид казаното ищецът е следвало да предяви, и е предявил, искането си за присъждане на понесените разноски в производството по адм. дело № С-12/2014 г. и такива са му били присъдени съобразно изхода на правния спор. Непълнотата на съдебния акт по отношение на разноските страната е следвало да преодолее по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на осн. чл. 144 АПК, а не с отделен иск. Неправилно съдът от първата инстанция се е позовал на ТР № 1/15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. на ОС на съдиите от ВАС, с което е преодоляна законова празнота по отношение на изплатените, в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления, адвокатски възнаграждения. Това Тълкувателно решение не засяга въпроса за разноските въобще, а само и конкретно искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, настъпили при оспорването на (незаконосъобразни) наказателни постановления. По изложените съображения и на осн. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ решението в тази част следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено. Решението е недопустимо и в частта, с която съдът е осъдил ответника по иска да заплати на ищеца лихви върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на Заповед № 30-485 от 21.02.2014 г., на председателя на ДАТО – 13.10.2015 г. – до окончателното изплащане на главниците. Съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в петитума на исковата молба ищецът ясно е посочил, че претендира присъждане на законната лихва "... от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумите... " (л. 5, АД № 6214/2016 г.). Така той е очертал претенцията си, а съдът недопустимо е разширил предмета на делото, поради което и в тази част решението следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено. Решението на съда в останалата част, с която е уважена претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за понесени от него имуществени вреди в периода от м. март 2014 г. до м. ноември 2015 г. е частично правилно. Обосновано е прието, че са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и искът е частично основателен и доказан. В частта, с която съдът от първата инстанция е признал право на обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от него суми за битови разходи – ел. енергия и вода в периода от 01.04.2014 г. до м. септември 2015 г., вкл. Решаващият съд не е изложил мотиви в тази част, но настоящата инстанция приема, че режийните разноски – ел. енергия и вода - съпътстват субекта, където и да се намира и тези разходи не представляват "вреди" по смисъла на специалния закон. Ако ищецът е заплащал суми за консумираната от него ел. енергия и вода в гр. Силистра, то неговото семейство е направило по-малък битов разход в гр. София, заради неговото отсъствие, поради което тезата, че битовите разходи на семейството са се увеличили и заплатените суми за консумативи са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт не се споделя от настоящата инстанция. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка, поради което искът в тази част е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен. В тази част решението следва да бъде отменено. Обжалваното решение е обосновано и правилно в частта, с която е признато право на обезщетение за понесени от ищеца, в периода от 01.04.2014 г. до 30.10.2015 г., имуществени вреди, представляващи заплатения от него наем за жилище в гр. Силистра, където е бил насочен за работа с отменената, като незаконосъобразна, заповед на председателя на ДАТО, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 21.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът, анализирайки доказателствата по делото, обосновано е приел, че са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставки за реализиране на отговорността на държавата – отменен, като незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган при изпълнение на административната му дейност, имуществена вреда и пряка причинна връзка между отменения административен акт и имуществената вреда. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че Агенцията е осигурила ведомствено жилище на г-н Димитров за срока на пребиваването му в гр. Силистра, от една страна. От друга, ищецът е представил, а ответника - не е оспорил, писмени доказателства – договори за наем и разписки за платени суми, от съдържанието на които е установено, че в процесния период ищецът е заплатил, за ползваното от него жилище в гр. Силистра, сумата от 2 850 лева. Тази сума представлява имуществена вреда, по смисъла на приложимия материален закон, и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Ето защо съдът правилно е приел, че ответникът следва да обезщети ищеца, като му я заплати, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Претенцията за понесени имуществени вреди, представляващи разликата в трудовото му възнаграждение, ищецът е предявил за периода от м. март 2014 г. до м. ноември 2015 г., или общо за 20 (двадесет) месеца (л. 5, АД № 6214/2016 г. – т. 3) с твърдението, че средно месечно разликата възлиза на 180 лева, поради което претенцията е за сумата от 3 600 лв. за целия период. В проведеното открито съдебно заседание на 27.10.2016 г. процесуалният представител на ищеца е направил изменение на иска, като е увеличил претенцията от 3 600 на 7 434 лева, представляващи разликата в брутното трудово възнаграждение на Х. Димитров в процесния период и съдът е допуснал изменението. Във връзка с указанията на съда ответната страна е представила удостоверение изх. № 31-12855 от 05.10.2016 г., от съдържанието на което е видно, че ЗА м. януари 2014 г. ищецът е получавал, като служител в ДАТО, основно възнаграждение от 1 215 лв. и брутно – от 1 831 лв., а ЗА м. септември 2015 г. – съответно 1 055 лв. и 1 477 лв. От съдържанието на това удостоверение не става ясно какъв е размерът на трудовото възнаграждение на ищеца в останалите месеци. Пропускът не е би отчетен от ВАС в отменителното му решение (АД № 3118/2017 г. по описа на трето отделение). Въпреки това, с Определение № 5073 от 13.08.2018 г. решаващият съд е дал указания на ищеца, че (носи – б. м.)"... доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, на които основава исковата си претенция – за имуществените вреди – писмени доказателства и/или СЕ за общия сбор на търсената вреда... ". С т. 1 на молба, приложена на л. 15 от АД № 5945/2018 г., пълномощникът на ищеца – адв. Р. Дучева заявява на съда, че: "... За претендираните имуществени вреди сме ангажирали писмени доказателства, а именно финансови и други документи, удостоверяващи извършените плащания от ищеца, които са вложени в адм. д. № 6214/2016 г. по описа на АССГ, 5 състав. С настоящото заявяваме, че ще се възползваме от всички събрани и приети по делото писмени и гласни доказателства и в настоящото производство... ". С т. 2 на същата страната е направила искане за допускане и изслушване на ССчЕ, "... като вещото лице да отговори на въпроса – Какъв е точният размер на претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на издадената Заповед, с рег. № 30-С-485/21.02.2014 г. на председателя на ДАТО... ". С протоколно определение от 04.12.2018 г. съдът е допуснал изслушването на ССчЕ без да формулира неговата задача. В мотивите към определението си е посочил, че "... задачата е обвързана с обстоятелствената част на иска, поради което съдът намира задачата за конкретизирана." Определението не е срещнало съпротива от страните, като ищецът е депозирал допълнително молба само и единствено с приложени писмени доказателства за заплатената от ищеца ел. енергия (л. 31-32). Експертът по делото на 21.01.2019 г. е депозирал заключение, в което е формулирал задачата, по която е работил (л. ЗЗ), като е изчислил размерът на извършените от г-н Димитров разходи за наем на жилище за периода от 01.04.2014 г. до 30.10.2015 г.; размерът на разходите за ел. енергия и вода в същия период и е дал заключение, че "... общо претърпените имуществени вреди от Х. Димитров в размер на 3 575. 42 лв. ". Вещото лице изобщо не се е занимало с въпроса за останалите имуществени вреди, описани в обстоятелствената част на иска, както съдът е разпоредил в определението си. В проведеното на 05.02.2019 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Дучева, е изразила становище за приемане на заключението на вещото лице, без да му постави въпроси и без да направи допълнителни доказателствени искания и съдът го е приел като "... обективно и компетентно изготвено.... ". Тъй като в заключението на експерта липсват изводи за понесената от ищеца имуществена вреда в периода от м. март 2014 г. до м. ноември 2015 г., представляваща разликата в (брутното) трудово възнаграждение, получавано от него в ДАТО – гр. София и в гр. Силистра, каквато задача му е била поставена с протоколното определение от 04.12.2018 г. (с израза "... задачата е обвързана с обстоятелствената част на иска), съдът е счел, че е достатъчно компетентен и сам е направил изчисления въз основа на писмено доказателство, установяващо размер на брутно трудово възнаграждение на Х. Димитров само за месеците януари 2014 г. и септември 2015 г., въпреки че ответната страна, в писмените си бележки е оспорвала размера, претендиран от ищеца. По този начин съдът от първата инстанция е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 171, ал. 2, предл последно АПК, което опорочава съдебния акт и води до неговата отмяна. От друга страна ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, претенцията си като е пропуснал да изпълни указанието на съда да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за присъждане на обезщетение за понесените от него имуществени вреди, представляващи разликата в брутното му трудово възнаграждение, получавано от него в ДАТО – гр. София и в гр. Силистра в периода от м. март 2014 г. до м. ноември 2015 г. - за 20 месеца, въпреки че своевременно е направил искане за допускане на ССчЕ, но без да уточни и конкретизира задачата му и без да оспори заключението, което е непълно. Въз основа на казаното настоящата инстанция намира, че искът на Х. Димитров за присъждане на обезщетение за понесени от него имуществени вреди, представляващи разликата в брутното му трудово възнаграждение, получавано от него в ДАТО – гр. София и в гр. Силистра в периода от м. март 2014 г. до м. ноември 2015 г. - за 20 месеца, не е доказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Решението в обжалваната част, с която искът за обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди в процесния период е бил уважен изцяло е валидно, допустимо и правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, към които препраща, без да е необходимо да ги повтаря. Неоснователно е възражението на касатора за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Ищецът не е допринесъл за вредите, които претендира, тъй като не е изразявал воля да промени местоработата си. Съгласие за това е дал след издаване на процесната заповед на председателя на ДАТО, отменена от съда като незаконосъобразна. Съпричиняване би било налице ако той сам, без чужда намеса, бе пожелал да смени работното си място и бе изразил тази своя воля пред работодателя си и той я бе уважил. Вярно е, че при структурни или организационно-щатни промени, при действието на отменения вече ЗМВР, (чл. 191) държавните служители от МВР могат да бъдат назначавани на друга длъжност стига да е в същото населено място и по възможност в същата структура. Само при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР. Съгласно ал 6 на текста при назначаване на длъжност в рамките на по-ниска категория държавният служител запазва притежаваната от него категория и възнаграждението за нея. Обосновано съдът е приел, че валидна воля за промяна в местоработата си ищецът не е изразил. Претенцията на страните за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена. Процесуалните представители на ДАТО не са доказали юридическата си правоспособност и не са представили удостоверение за това, съгласно изискването на чл. 212, ал. 2 АПК. Х. Димитров не е представил доказателства за заплащане на сумите от по 1 150 лв. по договор № 0548435 от 20.06.2016 г. (л. 105, АД № 6214/2016 г.), по договор № 827976 от 08.04.2019 г. (л. 30, АД № 4855/2019) и по договор № 584122 от 13.03.2017 г. за сумата от 950 лв. (л. 44, АД № 3118/2017 г.), представляващи договореното адвокатско възнаграждение. В представените по делата договори за правна защита и съдействие са посочени суми за договорени възнаграждения, но няма отбелязване и доказателства същите да са били заплатени в брой или по друг допустим от закона начин. Затова на страната следва да бъдат присъдени, на осн. чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, разноските в производствата пред съда и внесената държавна такса, а именно: по адм. дело № 6214/2016 г. по описа на АССГ в размер на 10 лв. - държавна такса от (л. 83); по адм. дело № 3118/2017 г. по описа на ВАС в размер на 25 лв. - държавна такса (л. 40); по адм. дело № 5945/2018 г. по описа на АССГ в размер на 150 лв. - депозит за изготвяне на експертиза (л. 27), или общо сумата от 185 лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение