Решение № 4841 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2017 г.

ВАСVI отделение16.04.2018 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2819 от 25.04.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 4906/2016 г. ОСЪЖДА "ГЕОСТРОЙ" АД ЕИК ********* да заплати в полза на М. Ц. К. с ЕГН ********** сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща разноски-възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 4841 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ГЕОСТРОЙ" АД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителен директор, чрез процесуален представител директор на дирекция "Правна" против решение № 2819 от 25.04.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 4906/2016 г. С него се отменя решение № РО -1040-21-90/5.04.2016г-. на директора на ТП на НОИ С. град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "ГЕОСТРОЙ" АД в частта, срещу протокол № 5103-22-2/10.02.2016 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "ГЕОСТРОЙ" АД срещу решение № РО-1040-21-90/5.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ в останалата част. В тази част решението е предмет на касационната жалба. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до нарушения в административното производство по спазване сроковете за извършване на действията по разследване на злополуката и издаване на актовете във вразка с нея и по същество изводите от фактическа и правна страна, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55 и сл. КСО. Ответникът, М. Ц. К., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. град взема становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ С. град, което по т. 1 оставя без разглеждане жалба срещу протокол № 5103-22-2/10.02.2016 г., в която част съдът се е произнесъл с решение което не подлежи на инстанционен контрол и е влязло в сила. В частта по т. 2 е оставена без уважение жалбата на "Геострой" АД срещу разпореждане № 18882/22.02.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. С това разпореждане № 18882 от 22.02.2016 г. на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука вх. № 36 от 13.01.2016 г. на ТП на НОИ С. град от пострадалия М. Ц. К., станала на 16.10.2015 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Мотивите са, че видно от протокол № 1/5.11.2015 г. за разследване на злополуката от осигурителя, протокол № 5103-22-2/10.02.2016 г. за резултатите от извършеното разследване злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа - подготовка на товарен автомобил за ремонт /почистване на двигател с пароструйка/. При качването по стълбите/степенките на ТА "Белаз", пострадалият се подхлъзва и пада, при което получава контузия на гръден кош вдясно, контузия на бедро вдясно, навяхване и разтягане на ставите на ниво китка вдясно, вътречерепна травма неуточнена, мозъчно сътресение. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ С. град се потвърждават фактическите констатации като от правна страна е прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. От съдържащите се в досието документи е прието, че се установяват всички елементи на трудовата злополука, които са от обективен характер. За да достигне до този извод административният орган е приел, че от всички писмени доказателства се установява, че е налице внезапно увреждане на лицето М. Ц. К., че има функционална зависимост между настъпилото увреждане и извършваната от М. К. работа - шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона и ежедневно обслужване на автомобила, проверка на техническото му състояние преди работа, участие с помощни действия при извършването на текущи ремонти и техническо обслужване, както и при аварийни ремонти на автомобила, които са част от основните отговорности и задължения за длъжността, на която е назначен пострадалия. Констатиран е неблагоприятен резултат от увреждането, съставляващо трудова злополука станала на 16.10.2015 г. на ремонтната площадка, находяща се в гр. Е., Дирекция "Минна дейност" "Елаците" към Геострой" АД с осигуреното лице М. Ц. К., изразяваща се внезапно външно, неочаквано и непредвидено въздействие - подхлъзване и падане от степенките на тежкотоварен автомобил, настъпили през време и във връзка с извършваната работа - качване по стълбите на товарен автомобил ТА "Белаз" с цел измиване на двигателя с помощта на пароструйка, подхлъзване и падане от степенките на ТА, при което е нанесено травматично увреждане. Констатациите от фактическа страна са установени и по време на съдебното производство пред административния съд, който е разгледал по същество жалбата. Установено е от фактическа страна, че макар и да не са настъпили всички описани в разпореждането травми, съгласно заключението на експертизата по делото е налице внезапно увреждане на здравето причинило временна нетрудоспособност. Възраженията относно сроковете в административното производство са приети за неоснователни, тъй като същите нямат значението, което иска жалбоподателя да им придаде - приемане на злополуката за нетрудова. Спазването на трудовото законодателство също е прието за неотносим факт към квалификацията на злополуката като трудова за която имат значение наличието само на предпоставките по чл. 55 КСО. При извършените констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Допълнителни елементи на трудовата злополука са посочени и в чл. 55, ал. 2 КСО като в ал. 3 е посочено, че не е налице трудова злополука, когато пострадалият е увредил умишлено здравето си. Всички тези елементи на трудовата злополука са установени от административния орган и съда по несъмнен начин от доказателствата по делото, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно. Разследването на злополуката е предвидено в чл. 58 - 60 КСО, което завършва с издаване на разпореждане от длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Предвидената процедура посочва инструктивни срокове за отделните действия но нито един от тези срокове не е въздигнат в условие за действителност на действие или доказателство относно определяне на фактите от значение за квалифициране на злополуката както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Производството пред административния орган се подчинява на специалните правила в чл. 58 - 60 КСО и общите правила по издаване на административен акт в АПК, поради което служебното начало и служебното изясняване на всички факти от значение за разрешаване на въпроса по същество са приложими в пълна степен и правилно действията на органа са определени като законосъобразни в резултат на което е постановено законосъобразно решение. В производството пред съда е разгледана по същество жалбата която правилно е приета за неоснователна. Не се оборват фактическите констатации в административното производство относно наличието на елементите на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО и материалният закон е правилно приложен при отсъствие на нарушения на съдопроизводствените правила, което прави решението правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора дължи разноските за касационната инстанция в размер на 500 лева възнаграждение за един адвокат в полза на М. Ц. К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1