Решение № 5190 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2010 г.

Решение № 5190 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, срещу решение № 1158 от 28.07.2010 г., постановено по адм. дело № 767 от 2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 160801736 от 30.01.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 222 от 06.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 2000 лв. за данъчните периоди м. 05-08.2008 г. по фактури, издадени от "Зета Консулт" ЕООД. В жалбата по същество са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора необосновано съдът е приел за установена реалността на фактурираните от "Зета Консулт" ЕООД доставки. Необосновано съдът е приел, че реално е изпълнен договорът за извършване на услуги от 05.11.2007 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против тази част на РА. В жалбата са изложени и възражения относно правилността на решението в частта относно присъдените разноски. Ответникът - "Булгарплюм" АД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение съставът на АС - Пловдив, е отменил ревизионен акт № 160801736 от 30.01.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 222 от 06.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 2000 лв. за данъчните периоди м. 05-08.2008 г. по 4 бр. фактури, издадени от "Зета Консулт" ЕООД. С решението съдът е отменил ревизионния акт и в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 15 076,95 лв. по фактури от "СМ Консепшън", като е отхвърлил жалбата на "Булгарплюм" АД в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 1240,40 лв. по фактура, издадена от "Йонамакс" ООД, но като необжалвано решението в тези му части е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да отмени РА и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, първоинстанционният съд е приел за неоснователни изводите на органа по приходите за липса на доставки по фактурите, издадени от "Зета Консулт" ЕООД. Според съда представеният по делото договор е с предмет абонаментно консултантско обслужване, като заплащането по договора не е обвързано с конкретна престация от страна на доставчика. В мотивите на решението е посочено, че за страните по договора е било невъзможно да представят доказателства за извършваните устни консултации по договора. Така постановеното решение е неправилно. Спорът между страните по настоящото дело се свежда да наличието или липсата на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от доставчика "Зета Консулт" ЕООД като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Данъчен кредит по смисъл на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка - чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем - ал. 2 на чл. 68 ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляването на ДДС при липса на доставка на стока или услуга. Не е достатъчно само наличието на издадена данъчна фактура и на съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя на ДДС по тази фактура, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва да е установено вярно отразяване на стопанска операция в издадена данъчна фактура. От доказателствата по делото се установява, че между "Булгарплюм" АД и "Зета Консулт" ЕООД е бил сключен договор от 05.11.2007 г. с предмет извършване на различни консултантски услуги. В чл. 5 от договора е уговорено възнаграждение в полза на доставчика за извършените услуги в размер на годишен хонорар от 30 000 лв. без ДДС. Също така по силата на договора (чл. 3, т. 1 от него) е предвидено изпълнителят да отговаря писмено или устно на всяко запитване на клиента и да дава писмен или устен отчет за осъществяване на задачите по този договор. Според чл. 4, т. 1 от договора клиентът "Булгарплюм" АД предава на изпълнителя информация и документи от икономически, счетоводен, правен, финансов или друг характер, необходими за изпълнението на дължимите услуги. Необосновано съдът е приел, че издателят на фактурите "Зета Консулт" ЕООД е извършвал консултациите и отчетите единствено устно и по тази причина е невъзможно да бъдат представени доказателства, че те действително са извършени. Видно от договора и от представената от управителя на "Зета консулт" ЕООД справка, уговорените услуги са формулирани общо, без да може да се определи какви са конкретният им характер и съдържание. Именно поради тази причина органът по приходите в приложеното по делото искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 17659 от 17.11.2008 г. е изискал информация за характера на предоставяните от доставчика услуги, както и за методологията за оценка на извършената работа, като такава не е представена от доставчика, както и от получателя по процесните фактури. Липсват доказателства за действителното предоставяне на услугите, като съставени отчети, няма информация и за изготвени от възложителя по договора "Булгарплюм" АД и предоставени на изпълнителя документи, необходими за извършване на услугите, както е предвидено в чл. 4, т. 1 от договора. От ревизираното лице не са ангажирани и доказателства за разходите за дейността на "Зета консулт" ЕООД в изпълнение на договора. Относно въпроса за реалността на услугите следва да се посочи също, че по делото е останало недоказано с какъв кадрови ресурс е осъществена доставката, доколкото от жалбоподателя е поддържано, че услугите са предоставяни лично от управителя "Зета консулт" ЕООД Стефан Реймон Матис - гражданин на Белгия, като за това лице липсват доказателства за професионалната му квалификация и опит, необходими за осъществяване на консултантските услуги по посочения договор. Предвид гореизложеното и с оглед събраните при ревизията доказателства не може да се направи обоснован извод, че издадените фактури отразяват реално осъществени доставки, за които да възникне право на данъчен кредит, поради което следва решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде отменено, а жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част е необосновано и в противоречие с материалния закон и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна и при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, решението следва да се отмени в посочената част и в съответната част за разноските и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против посочената част на РА да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и претенцията на касатора настоящата инстанция счита, че на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, следва да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - състав на първо отделение,