Решение № 101 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5252/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния му представител, срещу решение 910 от 25.01.2024 г. по адм. дело 86/2023 г. на Административен съд Варна. С обжалваното решение АС Варна е отменил Уведомително писмо с изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, в която на "Къмпани Хотелс ДС" ЕООД са наложени санкции за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г. в размер на СП (основна) 23813, 89 лв и СП (други) -7372,72 лв и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 25.10.0620/16016 за кампания 2020 година, подадено от "Къмпани Хотелс ДС" ЕООД, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, алтернативно при оставяне в сила на решението, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба Къмпани Хотелс ДС ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото са установени следните фактически обстоятелства: Къмпани Хотелс ДС ЕООД, регистриран земеделски производител, е подало заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 25.10.0620/16016 по няколко схеми и мерки, в т. ч. Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) СП (основна) и Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) СП (други), за посочените земеделски парцели и култури за отглеждане. С оспореното уведомително писмо изх. 01-2600/6990 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в табличен вид са представени исканата сума, намаленията, редукциите, намаленията поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, поотделно по заявените схеми/мерки. посочени оторизираните и изплатените суми поотделно по всяка схема/мярка, с датите, на които е извършено плащането. По СП (основна) оторизираната сума е 0 лв., при искана сума 23813,89 лв. и по СП (други) също 0 лв., при искана сума 7372,72 лв. В уведомителното писмо е посочено също, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в съответния размер. По СП (основна) наложената санкция е 23813,89 лв., а по СП (други) - 7372,72 лв. В хода на съдебното производство по делото жалбоподателя е уточнил, че предмет на оспорване е уведомителното писмо в частта, в която е отказано подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период по СП (основна) и СП (други) за БЗС 55201-3777-2-1, с. Пайдушко, засаден с череши, БЗС 48026-2-2-1, с. Мечово, със сливи, БЗС 39195-1648-2-2, с. Кошничари, БЗС 39195-1648-2-1, с. Кошничари, засадени с череши и БЗС 10238-3541-2-1, с. В. Левски, също с череши, в размер на СП (основна) - 23813. 89 лева и СП (други) - 7372. 72 лева. Съдът е събрал по делото релевантни писмени доказателства представените с административната преписка: заповед 402218/14.08.2020 г. за извършена проверка на място, доклад на експерта за проверка на площи, изготвен въз основа на проверката, работни листа за парцелите, докладна записка относно извършените проверки на място на кандидати по схеми и мерки и тези от жалбоподателя писмено възражение срещу констатациите в контролния лист от проверките на място, доказателства относно датата на създаване на насажденията, извършените мероприятия в същите и получените добиви. Назначил е и изслушал съдебно агрономическа експертиза и съдебно техническа експертиза и е приел заключенията на експертите като компетентни и обективни. Въз основа на подробен и точен анализ на доказателствения материал съдът е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо в оспорената част. Съдът правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при несъответствие с изискванията за съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Както вярно е констатирал съдът, в акта обаче не се съдържат фактически и правни основания за намалението на исканите от заявителя суми по обсъжданите схеми за подпомагане. Поясненията към колона 3 "Намаления" към таблица 1 от уведомителното писмо описват четири хипотези, при които се намалява и/или отказва субсидиране, но липсва конкретно позоваване на някоя от тях за отказаното на земеделския производител подпомагане. При определяне на санкцията по чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията, административният орган е определил размер на подлежащи на прихващане от бъдещи плащания санкции по СП (основна) и СП (други) отново без да посочи фактическите основания за намаленията, респ. за налагането на санкцията, както и начина на изчисляване на посочената санкция и на база каква площ е направена. Съдът правилно е посочил, че налагането на санкция следва да бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен съответният парцел, което е необходимо, за да се определи правното основание за налагането и съответният размер на санкцията. Правилно съдът е коментирал, че едва в представеното заедно с административната преписка Становище изх. 02-2600/6990#2/09.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие са изложени конкретни фактически обстоятелства, мотивирали оспорения отказ за подпомагане. Според посоченото в становището, след извършени проверки по Схемата за обвързано подпомагане СП (други) от общо декларирана 6,41 ха площ за подпомагане по схемата са приети за допустими 0 ха площ, както и по Схемата за обвързано подпомагане СП (основна) от общо декларирана 10,57 ха площ за подпомагане по схемата са приети за допустими 0 ха площ, като са описани и резултатите от съответните калкулации. Съдът, в съответствие с трайната съдебна практика, обосновано е отбелязал, че становището не може да замести липсата на фактически и правни констатации в обжалваното уведомително писмо и не санира порока по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът, след като е констатирал, че липсата на мотиви не дават възможност за цялостен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, е преценил, че събраните в хода на съдебното производство доказателства позволяват да се направи извод и за неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че видно от изложеното в цитираното по-горе становище на административния орган, че правното основание да се откаже подпомагане на земеделския производител се съдържа в чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. На тази правна хипотеза се позовава и жалбоподателят пред първата инстанция в защитната си позиция срещу оспорения административен акт, т.е. не е налице спор относно нормативната уредба, която е релевантна към въпросите по казуса. Според визираната разпоредба, трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали). На плоскостта на това законово изискване съдът е приел, че за да бъде преценено дали същото е изпълнено коректно е необходимо да се уточни броят на всички насаждения, които са засадени на територията на заявените парцели, да се установи колко от тях са живи и какъв е техният процент спрямо общия брой. Въз основа на експертните заключения съдът е достигнал до извод, че въпросът относно броя на живите растения не е бил изяснен от контролните органи. Посочил е, че според заключението на съдебно-техническата експертиза от направените снимки по време на проверката на място не може да се придобие представа за общото състояние на парцелите и за точния брой на живите растения, както и техния процент спрямо всички насаждения. Съдът е обсъдил и представените писмени доказателства от земеделския производител за проведените мероприятия в процесните земеделски парцели поотделно и в съвкупност със заключението на съдебно-агрономическата експертиза и е посочил, че според тях проверяваните растения са отглеждани съобразно правилата за биологично земеделие, продуктите на дружеството са отговаряли на изискванията на действащите Регламенти на ЕО, за кампания 2020 дърветата са били налични и са плододавали, като са реализирани съответните добиви. При тези фактически обстоятелства, съдът е извел правно обоснован извод, че вмененото на дружеството жалбоподател неизпълнение на изискванията за допустимост на заявените за подпомагане площи е недоказано. При тези съображения съдът е приел, че обжалваният акт е издаден и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви и на материалния закон, изразяващо се в недоказаност на твърдяното неизпълнение на изискванията за допустимост на заявените за подпомагане площи. Тези изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото и са правилни, с корекция относно съображенията за порока материална незаконосъобразност. Административният орган не е изложил фактически и правни основания защо приема за изцяло недопустими заявените за подпомагане земеделски парцели по СП (основна) и СП (други). Например, според данните от проверката на място и експертното заключение за парцел 48026-2-2-1 е отразено, че 73% са живите насаждения, поради което не е ясно по какви причини е отказано подпомагане, след като чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. приема за допустими площи с над 70% живи растения. Ето защо съдът аргументирано е приел, че събраните доказателства по преписката не позволяват да се направят категорични фактически установявания, които да заместят липсващите фактически обстоятелства и не санират пропуска да се посочат приложимите правни разпоредби в уведомителното писмо. Изложеното обуславя извод за нарушение на изискванията за мотивираност и неспазване на административнопроизводствените правила. Всъщност отсъствието в акта на фактически установявания и на правната уредба, към която са подведени, препятства съда да провери материалната законосъобразност на акта, независимо от събрания доказателствен материал по делото и позициите на страните, които внасят яснота по спорните въпроси и в този контекст следва да се коригира изводът на съда за нарушение на материалния закон при издаване на акта. Изложените обаче мотиви от съда относно тълкуването и прилагането на закона следва да бъдат съобразени от административния орган след връщане на преписката за ново произнасяне, както правилно е указано в решението. Поради това касационната инстанция намира за неоснователни основните оплаквания в касационната жалба, че съдът е заместил мотивите на административния орган, вместо само да укаже на административния орган да издаде нов акт, в който да бъдат изложени релевантните за казуса фактически и правни обстоятелства. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, ДФ Земеделие следва да заплати на Къмпани Хотелс ДС ЕООД сумата 2000лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението за прекомерност не е мотивирано, а претендираното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществената правна защита от пълномощника на касационния ответник. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,