Решение № 14356 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2015 г.

Решение № 14356 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5463 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 12187/2014 г. от Административен съд С.-град, с което е отменено нейно решение № Ж-223 от 24.10.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на "З С Х. СОТ" ООД да бъде отхвърлена. Ответникът - "З С Х. СОТ" ООД в представено писмено становище от процесуален представител, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - П. Т. М. - чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор със становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Р. И. Ц. не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № Ж-223 от 24.10.2014 г. на КЗЛД. С посочения административен акт КЗЛД е обявила жалбата на П. Т. М. срещу "З С Х. СОТ" ООД за основателна и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД е наложена имуществена санкция в размер на 11 500 лв. на "3 С Х. СОТ" ООД. За да отмени решението съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на предвидените административно производствени правила за издаването му и в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. За да обоснове този извод съдът е изяснил спорните факти по делото, като е събрал относимите доказателства, при което изводът му, че в случая от страна на администратора на лични данни не е осъществено нарушение на разпоредбите на чл. 4 ЗЗЛД е обоснован и законосъобразен. Правилно в обжалваното решение е прието, че с оглед сключването на трудов договор между "З С Х. СОТ" ООД, в качеството му на работодател й П. Т. М. в качеството й на работник/служител администраторът на лични данни е поискал от М. да представи надлежни документи, включващи копие на личната карта на същото лице в изпълнение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Закона за частната охранителна дейност предвиждаща лицата, извършващи дейност по чл. 5 да могат да сключат трудов договор само с пълнолетно и дееспособно лице с не по-ниско от средно образование за длъжността "ръководител на охранителна дейност", а за длъжността "охранител" - с пълнолетно и дееспособно лице с не по-ниско от основно образование, което: 1. е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на К. Ш.; 2. не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер; 3. няма започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер; 4. е психически и физически здраво. В случая това действие от страна на дружеството е в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, тъй като исканите документи за идентификация на лицето, безспорно представляват лични данни, но същите са изискани за конкретни, точно определени и законни цели - предвидените в Закона за частната охранителна дейност. Обоснован е и изводът на съда, че от представената по делото декларация от 11.09.2012 г. се установява, че М. е удостоверила с подписа си, че същата е запозната и с Правилника за вътрешния трудов ред на "3 С Х. СОТ" ООД, като в Раздел II Трудови правоотношения чл. 6, т. 1 е посочено, че преди постъпване на работа трябва да се предостави в ОЧР копие от личната карта и всички изискани документи, описани във Формуляр, като данните ще бъдат съхранявани и пазени от нерегламентиран достъп съгласно ЗЗЛД. Отделно от това за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че предоставянето на лични данни на физическото лице М. от страна на "З С Х. СОТ" ООД е извършено за целите на съдебното производство пред Районен съд Х., като съдът като администратор на лични данни също изпълнява задълженията си за опазване на личните данни на страните в процеса. Неоснователен е наведеният довод за ненадлежно упълномощаване, за което обаче липсва конкретно обосноваване предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие от серия В № 0000023432, подписан от П. А. И., в качеството му на управител на "З С Х. СОТ" ООД и упълномощения от него адвокат Цветкова. Неоснователни са и наведените доводи в касационната жалба относно неправилност на решението в частта, с която в полза на "З С Х. СОТ" ООД са присъдени деловодни разноски, тъй като по делото са представени доказателства за действително направени такива от дружеството. Решението на Административен съд С. - град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд С. - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото Комисията за защита на личните данни следва да бъде осъдена да заплати на "З С Х. СОТ" ООД направените деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат в размер на 800 лв., като съдът намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение