Решение № 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г.

Решение № 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Р. С. Д. против постановената от въззивния съд нова присъда № 38 от 16.06.2009 г. по в.н.о.х.д. № 176/2009 г. на Софийския апелативен съд.

В подадената бланкетна касационна жалба се правят доводи за допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяна на въззивния акт. В допълнителните съображения към касационната жалба се сочи незаконосъобразност, както и постановяване на новата присъда в противоречие със събраните по делото доказателства, определено като съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и се иска отмяна на постановената нова присъда и признаване на подсъдимия за невиненq или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и прави искане за оправдаване на подсъдимия.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивния съдебен акт следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното:

Софийският апелативен съд с присъда № 38 от 16.06.2009 г. по в.н.о.х.д. № 176/2009 г. е отменил присъдата от 2.12.2008 г. постановена по н.о.х.д. № 1985/2005 г. на Софийски градски съд в частта, в която подсъдимият Р. С. Д. е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и в частта относно разноските по делото и вместо това постановил нова, с която

• признал подсъдимия Р. С. Д. за виновен в това, че на 29.08.2004 г. в гр. С., ж.к. "Надежда" като съизвършител в съучастие с неустановени по делото лица причинил средна телесна повреда на Д. К. П., изразила се в счупване на малкия пищял на десния долен крайник, довело до трайно затруднение движението на същия, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК;

• признал подсъдимия Р. С. Д. за виновен в това, че на 29.08.2004 г. в гр. С., ж.к. "Надежда" като съизвършител в съучастие с неустановени по делото лица, противозаконно повредил чужда движима вещ - л.а. "Фолксваген Голф" с ДК № С* собственост на М. Й., като общата стойност на повредите възлиза на 645 лв. поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно- една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното общо наказание е отложено с изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 540 лв.

Съображенията, изложени в подкрепа на сочените касационни основания са общи, неясни, определените като съществени нарушения на процесуалните правила, всъщност касаят обосноваността на въззивния акт /както всъщност са били определени и с бланкетната касационна жалба, послужила като основание за образуване на касационното производство/. Това обстоятелство не дава възможност на настоящия състав да даде и конкретен отговор, тъй като касационните основания са изчерпателно посочени в чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, и необосноваността не е между тях. Възражението, че след като апелативният съд не е събирал нови доказателства не е възможно приемане на други фактически положения, различни от тези на първоинстанционния съд, не държи сметка на характера на производството пред въззивния съд. Последният е инстанция, която не само има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства, да подлага на собствена преценка всички събрани по делото доказателства и да посочи какви факти и обстоятелства приема за установени. Именно това е сторила и въззивната инстанция по делото- разпитала е в качеството на свидетел едно от поемните лица, извършила е цялостна преценка на доказателствената съвкупност, изложила съображения какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали, поради което и изводите й са основани в съответствие с процесуалните изисквания за обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички обстоятелства по делото. Твърдението, че подсъдимият не е автор на извършените деяния, е било предмет на задълбочена проверка, при което извода, че то е опровергано от съвкупната преценка на доказателствените материали, настоящият състав намира за неоснователно. Постановената осъдителна присъда не почива на предположения, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и не е налице нарушение по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК.

При правилно установените от въззивния съд фактически положения материалния закон не е нарушен. Това касационно основание по същество се аргументира с недоказаност на авторството и следващата се от това последица- потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Настоящият състав го намира за неоснователно. Установени са както обективните, така и субективни признаци на престъпленията по чл. 129, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 НК, поради което и правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден за тези престъпления.

Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт той следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение