Решение № 4200 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 158/2011 г.

Решение № 4200 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 158/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) . Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, чрез процесуалния си представител Елеонора Валентинова Радулова, против решение № 722 от 23.11.2010 г., постановено по административно дело № 481 по описа за 2010 г. на Административния съд - Плевен, с което е отменено решение № 17 от 28.07.2009 г. на директора на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 969 от 19.05.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в същото управление, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания, и директорът на РУСО - Плевен е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 960 лева (деветстотин и шестдесет лева). Исканията са за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК), отхвърляне на жалбата на Иван Мирчев Петров срещу решение № 17 от 28.07.2009 г. на директора на РУСО - Плевен и редуциране размера на присъдените разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иван Мирчев Петров от с. Искрец, община Гулянци, чрез процесуалния си представител адв. Велислава Донова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Плевенския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Плевен е решение № 17 от 28.07.2009 г. на директора на РУСО - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на Иван Мирчев Петров срещу разпореждане № 969 от 19.05.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Плевен, обективиращо отказа за отпускане при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Мирчев Петров от с. Искър, Плевенска област. Мотивите на административния орган са били, че лицето отговаряло на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за възраст - 57 години, но не и на изискването за трудов стаж от втора категория труд най-малко 15 години, тъй като по представените документи за осигурителен стаж на оспорващия е зачетен труд от втора категория само 8 години, 6 месеца и 5 дни. Прието е също, че не отговаря и на изискването по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО за възраст 63 години към датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Директорът на НОИ - РУСО - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Петров срещу това разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на административния орган. В мотивите на решението се излагат доводи, че стажът, придобит в периодите 1.08.1983 г. - 13.07.1993 г. и 19.11.1993 г. - 31.03.1997 г. се зачита като такъв от трета категория труд, тъй като, съгласно чл. 26 от отменения ПКТП машинисти на строителни и пътни машини могат да ползват правата на разпоредбата, ако работят в строително-монтажни предприятия и организации, а жалбоподателят е положил своя труд в Кметство, с. Искър и не отговаря на условията, при които трудът му да се зачете за втора категория. Сега обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоинстанционното решение № 746 от 28.12.2009 г. по адм. дело № 747/2009 г. на Административния съд - Плевен от Върховния административен съд, който с решение № 6700 от 20.05.2010 г. по адм. дело № 1560 от 2010 г. е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Мотивите на ВАС са били, че обжалваното съдебно решение е неправилно, но тъй като спорът между страните за категорията на процесния труд не би могъл да бъде разрешен при наличните по делото писмени доказателства, делото следвало да бъде върнато на Плевенския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С второто постановено решение, Административният съд - Плевен, за втори път е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на ръководителя "ПО" при РУСО - Плевен за решаване на въпроса по същество, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебните решения на двете инстанции. Приел е, че периодът от 1.08.1983 г. до 13.07.1993 г. и от 19.11.1993 г. до 31.03.1997 г., през който Петров е заемал длъжността "тракторист-багерист" в кметството в с. Искър, община Гулянци, следвало да бъде зачетен за стаж от втора категория. Позовал се е на заключенията на назначената съдебно-икономическа експертиза и е извел извод, че за жалбоподателя били налице материалноправните предпоставки за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза - основна и допълнителна, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че в кметството в с. Искър е имало обособено строително звено и "механизация", в която настоящият ответник е работил, като строително-монтажната дейност е била извършвана от строителни работници и от тракторист-багерист - Иван Петров, обособен в отделно звено, заплащането е било по разценки за строителството т. е. лицето, макар, че не било назначено в звено "Строителство", е извършвало работа в строителството, за която му било заплащано съответното за този отрасъл възнаграждение. Посочено е, че до 1.03.1991 г. са внасяни осигурителни вноски от 30 % при еднакви проценти за всички категории труд, а след този период са правени вноски за работа при трета категория труд. Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира касационната жалба за основателна в частта й относно категорията на упражнявания от жалбоподателя труд като "тракторист-багерист" при кметството в с. Искър в периода от 1.04.1991 г. до 13.07.1993 г. и от 19.11.1993 г. до 31.03.1997 г. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст, и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това дали трудът на лицето е бил свързан с работи, които имат същата вредност и тежест, каквито има работата на машинистите на строителни и пътни машини. Спорният въпрос по настоящия случай е дали трудът на Иван Мирчев Петров, като тракторист-багерист при кметството в с. Искър през процесния период (1.08.1983 г. - 13.07.1993 г. и от 19.11.1993 г. - 31.03.1997 г.), може да се отнесе към хипотезата на т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), която причислява към втора категория труда на машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Съгласно заключенията на изготвените по делото основна и допълнителна съдебна експертиза и обясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание на 25.10.2010 г., до 01.04.1991 г. Иван Петров е работил предимно като багерист на ЮМЗ - багер и багерът е определен като "пътно-строителна машина". През този период работата му е била на обект "Довършване вътрешна водоснабдителна мрежа", с инвеститор ОбНС гр. Гулянци, с. Искър и изпълнител Кметство с. Искър по стопански начин. Стойността на обекта е 66 хил. лева, от които до 1985 г. са усвоени 51 хил. лева и за 1985 г. - 15 хил. лева; обект Тротоари и бордюри"; обект "Телефонна мрежа", изграждан през 1987 - 1988 г. и обект "Укрепване на свлачище с. Искър" по договор за строителство от 24.02.1981 г. на стойност 22283,75 лева с инвеститор НПК - БСА, гр. Варна и изпълнител Кметство с. Искър. След 01.04.1991 г. Иван Петров е работил с трактор, който няма характеристиките на пътно-строителна машина и дейността му е била свързана с допълнително укрепване при активиране на свлачището, като са му били внасяни осигурителни вноски в размер, съответстващ на труд от трета категория (35 %). С оглед на така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема, че положеният след 1.04.1991 г. труд не може да бъде подведен към нормата на чл. 26 от ПКТП (отм.) и квалифициран като труд от втора категория и в този смисъл наведените доводи в касационната жалба са основателни. По отношение на категорията на труда на жалбоподателя, упражняван преди 1.04.1991 г., с оглед установеното от вещото лице относно характера на полагания от него труд на строителни обекти с ЮМЗ - багер, Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния, че за този период намира приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, т. е. периодът от 01.08.1983 г. до 1.04.1991 г. следва да бъде зачетен за втора категория. Върховният административен съд многократно е давал указания, че с тази разпоредба законодателят е установил като легален критерий за определяне на категорията на труда вредността и тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата принадлежност на предприятието. С оглед горното съдебното решение в частта му, в която са отменени оспорените актове (решение и разпореждане) относно периодите от 1.04.1991 г. - 13.07.1993 г. и от 19.11.1993 г. - 31.03.1997 г., за които стажът е зачетен като трета категория, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу атакуваните административни актове в тази й част бъде отхвърлена като неоснователна, а преписката следва да се върне на административния орган за издаване на ново решение съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е прието, че трудът на Иван Мирчев Петров за периода от 1.08.1983 г. - 1.04.1991 г., положен като "тракторист-багерист" в кметството в с. Искър, община Гулянци е от втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.), в който смисъл е отменил отказа на директора на РУСО - Плевен за отпускане на ЛПОСВ на Иван Мирчев Петров и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на разпореждане за пенсиониране на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 930 от 5.03.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,