Решение № 13632 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2018 г.

Решение № 13632 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. А., [гражданство], чрез процесуалния му представител адв. Недева, против Решение № 7341 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 9150/2017 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Илиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Д. А., [гражданство], срещу Решение № 13946 от 18.07.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденеца е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателя не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ а за възможно за бъдещо такова. Правилно обаче първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото, съпоставени с твърденията на чужденеца относно племенен ритуал, който застрашавал живота и здравето на чуждия гражданин не се установява по отношение на него да съществува реален риск от преследване при завръщане в страната му по произход. Видно от официалната справка за религиозните свободи в Гана, в тази страна не съществува риск за живота и здравето на чужденеца поради изповядваната от него християнска религия, каквато изповядват безпроблемно 71, 2% от населението. Правилен е и направения извод от административния съд, че не може да се очаква, че локални племенни традиции на малка част от населението (5%), , в случая при твърдяна и незначителна част от населението в конкретен район могат да окажат влияние върху сигурността на гражданите на цялата територия на страната, включително и върху търсещия убежище. Видно от твърденията на чужденеца, същия е живял няколко месеца в столица Акра, без рискове и заплахи спрямо него, а преди това в една от най-проспериращите и развити области на Гана, при което не са основанията за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място, видно от изявленията му, той е напуснал страната си по произход легално, което извежда правилния извод, че не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Гана, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касаторът сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. № МД-129 от 02.02.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Република Гана, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 (отм.); на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. От представената справка в първоинстанционното производство и тази пред настоящата инстанция с вх. № МД-606 от 31.08.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно общото положение в Република Гана и актуалната политическа и икономическа обстановка, се установява, че Република Гана се счита за една от най-стабилните държави в Западна Африка, с изградена добра съдебна система и върховенство на закона. Страната не е в състояние на вътрешен или въоръжен международен конфликт. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и че съдебното решение е необосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение