Решение № 4272 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 72/2019 г.

Решение № 4272 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 72/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В., депозирана чрез адвокат Д. К. от АК С. З. срещу Решение № 341 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 478/2018 година на Административен съд- С. З. (АССтЗ), с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. С. Загора (ОД на МВР - СтЗ) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв (триста) лева. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводът на съда, че след като електронния фиш (ЕФ) е отменен поради изтекла погасителна давност то не е налице незаконосъобразен акт на административен орган и от там не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което да доведе до ангажиране на отговорността на държавата. Развивайки тези съображения смята, че отмяната на електронния фиш означава, че той е бил незаконосъобразен, независимо от основанието, на което е отменен. Касационният жалбоподател съзрява и неравностойно третиране, като счита, че лицата на които са връчени актове след изтичане на погасителна давност, без да имат вина за това, са поставени в по- неблагоприятна ситуация от лицата, на които са връчени в срок наказателни постановления. Поискана е отмяна на обжалваното решение на адм. съд. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът Областна дирекция на МВР - С. З. в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че с отхвърляне на иска, като недоказан по основание и размер, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предлага да се остави в сила решението на Административен съд – С. З. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявеният от В. В. иск против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. С. Загора за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв от отменен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш серия К № 0352337 от 08.10.2012 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. С. Загора, като неоснователен. В частта за разноските е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР- СтЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. АССтЗ за да достигне до този правен резултат приема, че отговорността на ответника ОД на МВР гр. С. Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012 г. на ОД на МВР С. З., отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Намира, че в случая не е налице една от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника ОД на МВР С. З. по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт на администрацията. Посочено е, че процесният ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012 г. не е отменен като незаконосъобразен, а при прилагане на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, без да са обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. Следователно постановеното от Районен съд С. З. прекратяване на административнонаказателното производство и отмяна на ЕФ е поради настъпване на обективно обстоятелство- изтекла абсолютна давност за преследване на деянието, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и провеждането на административнонаказателното производство и издаването на ЕФ срещу В. В. Счита, че регламентираният в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта на администрацията не се основава на неговата незаконосъобразност. Поради това приема, че в хипотезата на отменено наказателно постановление, респективно ЕФ, поради изтичане на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване след издаването на наказателното постановление/ ЕФ, не е налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приема, че щом виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, понеже законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността. По тези съображения предявеният от В. В. иск срещу ОД на МВР се приема за неоснователен и е отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт- електронен фиш, който с оглед неговия характер и последици е еднозначен на НП. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Решение № 15607 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 7355/2017 г., на ВАС III отделение. Основният въпрос по делото е дали отменения поради изтекла давност ЕФ, който обаче не е признат за незаконосъобразен, може да послужи за основание за исково производство. Процесуалният резултат от установяване на незаконосъобразност е отмяната на адм. акт. В случая независимо, че не е установена незаконосъобразност, след осъществяване на правораздавателната власт на съда е налице отменен акт, т. е. заличено е предвиденото наказание. Тези последици са в резултат на упражняване на правото на защита, което от своя страна е довело до разноски. Справедливостта изисква тяхното обезщетяване- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. 1, чл. 52 ЗЗД. Настоящият съдебен състав отговаря положително на въпроса дали е налице отменен адм. акт, който е основание за исково производство. За изтеклата давност е релевирано възражение на заинтересованото лице- лист 3 от АНД № 3483/2017 г. по описа на Районен съд С. З. Това възражение е процесуално правно действие, съответно участието на процесуален представител, осъществяващ квалифицирана дейност е било необходимо. Предвид правните последици, при които се заличава наложената с ЕФ глоба, несъмнено е налице отмяна на адм. акт. Тази отмяна представлява основание за исково производство - чл. 204, ал. 1 и ал. 3 АПК, чл. 4 ЗОДОВ. Основателно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка, когато са настъпили в хода на производството по тяхното обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА. Според Закона за адвокатурата адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой- вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представените от ищеца документи установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отменения ЕФ. Представеният Договор за правна защита и съдействие № 349 от 20.11.2017 г. е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– СтЗ. В него е посочен обжалвания електронен фиш на ОД МВР. Предвид времето на представяне на договора и обхвата на неговото съдържание се доказва извършен разход в производството по отмяна на ЕФ. С това е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на адм. акт по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ. Следователно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД- МВР – СтЗ да заплати на Василев обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, от които 15 лева заплатени държавни такси и 700 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд