Решение № 5489 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител, срещу решение 1611 от 02.12.2024 г., постановено по административно дело 328/2024 г. от Административен съд Кърджали, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна помощ и обвързано с производството подпомагане на животните по Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредбата) за кампания 2021 с изх. 02-090-6500/4819#9, издадено по заявление за подпомагане с УИН 09150621/65447 подадено от земеделски производител Ф. М. Ю. с УРН 425435 (УП). По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат от ответника. Ответникът по касационната жалба Ф. М. Ю. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Обоснован и правилен е изводът на съда, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като актът е постановен без да се изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, а събраните доказателства не са обсъдени в пълнота и съвкупност от орган, издал акта. По делото е установено, че жалбодателката и съпругът ѝ са регистрирани като отделни земеделски производители, съответно имат регистрирани животновъдни обекти, в които отглеждат животни от един и същи вид и които са в съседство. По делото са установени и фактите, че животните се отглеждат чрез свободно пашуване, при което събирането им за извършване на проверките, извършени на 16.11.2021 г.и на 27.11.2021 г. и в двата животновъдни обекта (ЖО) е създало затруднения, при разпределяне на животните в тях. От доказателствата по делото се установява, че част от животните, отглеждани заявени за подпомагане в ЖО на жалбодателката са се намирали в този на съпруга ѝ и обратно, като при това установения брой налични животни не е съобразен с действително установените факти. Допълнително въз основа на представените по делото доказателства съдът е констатирал, че и два броя конкретни животни са установени в ЖО на земеделския производител. При това обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че направените констатации от органа, послужили като фактически основания за издаване на акта са противоречиви и са довели до разлика в неустановения брой животни, отразени в обжалваното пред АС Кърджали УП и действителния брой животни, при което неправилно е определен процента на несъответствие правилно са възприети от съда като направени в нарушение на предвидените процесуални правила, цитирани по-горе. Правилен е и изводът за постановяване на процесното УП при неправилно приложение на закона. В акта липсват констатации относно приложението на чл. 20, ал. 3 и чл. 21, ал. 3 от Наредбата, задължаващи земеделския производител да отглеждат животните най- малко в посочения в тях срок 05.08.2021 г., а първата извършена проверка е на 16.11.2021 г., при което в случая посоченото в процесното УП нарушение е недоказано. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразени в неправилно разпределение на доказателствената тежест. Именно на административния орган е възложена по силата на чл. 170, ал. 1 АПК тежестта да установи съществуването на посочените в него фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания, което изрично е указано на органа с разпореждането на съда под 1160 от 11.09.2024 г., съобщено му на 12.09.2024 г. Неоснователен е и наведеният довод, че в случая липсват конкретни указания за действията, които следва да бъдат извършени от органа при новото произнасяне, тъй като изрично в решението е посочено, че актът е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, както и в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал. 3 и чл. 21, ал. 3 от Наредбата, предвид факта, че се касае за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол. В случая следва да бъде посочено, че от доказателствата по делото се установява фактът, че органът е извършил проверки, след срока, в който за земеделските производители е било налице задължение да отглеждат заявените животни в обектите си, едновременно на два ЖО, намиращи се в съседство и стопанисвани от двама земеделски производители, които отглеждат едни същи видове животни при условия на свободно пашуване, което е довело и до констатираните от съда фактически несъответствия, които не са съобразени от органа при постановяване на акта и съответно довели до постановяването му в нарушение на цитираните разпоредби. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на които е формирал правните си изводи, които са изложени конкретно, подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото са налице основанията по чл. 143, ал.1 АПК за присъждане на деловодни разноски, но по делото не са представени доказателства за направени такива, при което искането за присъждането им е необосновано и не следва да бъде уважавано. По делото липсват доказателства за оказана безплатна правна помощ, в която и да е от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като на са налице и предпоставките по ал. 2 на с.з., а освен това по делото не е представено и пълномощно на претендиращият за заплащането ѝ адв. Д. Исмаил. Допълнително следва да бъде посочено, че в производството пред първоинстанционния съд адвокатска помощ е оказана по силата на сключен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, срещу заплатена сума от Ю. на друг конкретно посочен адвокат, макар и от същото адвокатско дружество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение