Решение № 139 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6222/2007 г.

Решение № 139 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6222/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г.(отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г. Образувано е по жалба на Ц. В. Л. против въззивно решение № 1531/18.09.2007 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 513/2007 г. в частта относно упражняването на родителските права спрямо детето Д. и свързаните с това мерки - режим на лични отношения с другия родител и дължимата издръжка. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като изложените от него оплаквания следва да бъдат квалифицирани като такива за необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Желае отмяна на въззивното решение в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поддържа жалбата и съображенията в нея и в писмени бележки, депозирани в открито съдебно заседание. Ответникът по касация Ц. Д. Л. възразява по реда на чл. 218г ГПК (отм.), Д. с. п., Отдел "З", гр. В. не изразява становище по касационната жалба. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решението, постановено по чл. 99, ал. 2 СК е прекратен брака между Ц, с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения поради вина на двамата съпрузи. Първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето Д., родено на 12.02.1999 г., на бащата, като е изложил съображения, че основно грижи по отглеждането му е полагала бабата по бащина линия. Тя е изразила желание да продължава с помощта и за в бъдеще. Въззивният съд е отменил в тази част първостепенния съдебен акт. Приел е за установено, че детето проявява любов и привързаност в еднаква степен и към двамата родители, като не може да изрази предпочитание, при кого от двамата да остане да живее. Майката и бащата притежават нужните родителски качества, полагат грижи по отглеждане и възпитание на Д., като и двамата разполагат с добри битови условия, които им позволяват да задоволят нуждите на детето. Съдът е съобразил, също така пола на детето, както и ниската му възраст, обуславяща нужда от непосредствени майчини грижи. В заключение е приел, че в негов интерес е родителските права да се упражняват непосредствено от майката. Посочено е, че както родителите на Ц. Л., така и тези на Ц. Л., помагат в отглеждането на детето, което няма пречка да продължи и за в бъдеще. Решението е правилно. То е съобразено в максимална степен с интереса на детето. Изводите на съда са обосновани и съобразени с материалния закон. В това производство съдът не наказва единия родител, нито, най-общо, оценява по-добрия в условия на конкуренция или кой обича "повече" детето. Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито пък е освободен от отговорностите на родител. В сложната и деликатна дейност по чл. 106 СК съдът се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси. Интересите и желанията на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на неговото благосъстоянието. Ето защо, доводите на касатора за възможностите му да отглежда детето, за добрите му родителски качества, любов и загриженост, се преценяват с оглед най-добрата защита на интересите на детето. Във въззивното решение отговорността и годността на бащата да се грижи за Д. не са отречени. Съдът, след като е преценил, че и майката притежава в същата степен родителски качества, желание и привързаност, е предпочел нея, изхождайки преди всичко от възрастта на детето и неговия пол, което е и в съответствие с разясненията, дадени в Постановление № 1/1974 ПП ВС РБ. Отношенията и връзките на детето с родителя не могат да бъдат заменени с тези между внук и баба, нито на последните да бъде делегирана отговорността за грижите и възпитанието на детето. Ето защо и доводите за участието на бабата /майка на касатора/ в отглеждането на Д. и привързаността между тях, не са определящи за решението на кой от двамата родители следва да се предоставят родителските права. Само, ако съществуват основателни причини, съдът може да постанови децата да живеят при дядо, баба, други близки или роднини, при приемно семейство. Такива основания в случая не са налице. При тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). То следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът