Решение № 7686 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2021 г.

Решение № 7686 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, чрез юрк. И. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 12316 от 06.10.2020 г., постановено по адм. дело № 7747/2020 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. В искането се излагат доводи по съществото на спора - касационни основания по чл. 209 АПК и се твърди, че са налице новооткрити доказателства от съществено значение, които не са били известни на ответника в производството по адм. дело № 7747/2020 г. по описа на Върховен административен съд, сочещи на обстоятелството, че В. И. е бил в условия на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител /ЗДСл. / към момента на прекратяване на служебното му правоотношение с отменената по съдебен ред заповед № 36 от 10.02.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на първата съдебно инстанция за ново разглеждане от фазата на съдебното дирене. Претендира разноски в размер на внесената държавна такса. Ответникът В. И., чрез адв. Д., ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, а разгледано по същество - неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение № 12316 от 06.10.2020 г. по адм. дело № 7747/2020 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение е отменено решение № 514 от 08.06.2020 г. по адм. дело № 313/2020 г. по описа на Административен съд - София област и е отменена като незаконосъобразна заповед № 36 от 10.02.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за прекратяване на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. на служебното правоотношение с В. И. Прието е, че в преклузивният срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. /на 06.02.2020 г./, считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповед № 41/05.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", В. И. е заявил желанието си за възстановяване на длъжност директор на дирекция "Бюро по труда" - Ботевград и то пред надлежния орган изпълнителния директор на Агенцията по заетостта – подадено е писмено заявление с вх. № 10 - 00 - 1112 от 06.02.2020 г. Следователно не е налице визираното в заповедта правно основание на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. и възможността за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението длъжност не е преклудирана. Новите доказателства, на което се позовава искането за отмяна са: заявление вх. № 10-00-1112 от 06.02.2020 г. по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. подадено от И. за възстановяване на предишната заемана длъжност дирекция "Бюро по труда" - Ботевград; два броя справки от електронния регистър на НАП за действащи трудови договори на В. И. към 02.11.2020 г. и към 29.10.2020 г., и жалба на И. вх. № 10-00-5433/24.11.2020 г. по описа на Агенцията по заетостта. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 1, чл. 239 АПК се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Представените към искането за отмяна доказателства не съставляват "нови" по смисъла на горната разпоредба, тъй като снабдяването със справките за действащи трудови договори на В. И. е достъпно на електронния регистър на НАП, по какъвто начин искателя изпълнителния директор на Агенцията по заетостта се е снабдил с тези доказателства, представени в настоящето производство. Освен това, дори и да се приеме, че справките от НАП съставляват нови доказателства по смисъла на т. 1, чл. 239 АПК, то те сочат на изцяло неотносими факти, тъй като предмет на преценката за законосъобразност на отменената с решение № 12316 от 06.10.2020 г. по адм. дело № 7747/2020 г. по описа на Върховен административен съд, заповед № 36 от 10.02.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е наличието на основанието по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а твърдяната от искателя несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от закона е обвързана с друго правно основание по чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл. /нормата е обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 23 от 2019 г./. Следователно тези доказателства не са "от съществено значение" по смисъла на т. 1, чл. 239 АПК за решаване на делото. Представеното заявление вх. № 10-00-1112 от 06.02.2020 г. по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., подадено от И. за възстановяване на предишната заемана длъжност дирекция "Бюро по труда" – Ботевград не съставлява ново доказателства. То е приложено към административната преписка по издаване на отменената заповед № 36/10.02.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и е обсъдено в решение № 12316 от 06.10.2020 г. по адм. дело № 7747/2020 г. по описа на Върховен административен съд, чиято отмяна се претендира в настоящето производство. Приложената към искането на отмяна жалба на И. вх. № 10-00-5433/24.11.2020 г. по описа на Агенцията по заетостта също не попада в приложното поле на т. 1, чл. 239 АПК, тъй като касае последващо настъпили факти и правоотношения след постановяване на окончателния съдебен акт на Върховния административен съд. Останалите доводи в искането за отмяна се отнасят до законосъобразността на решението на ВАС и съставляват касационни основания по чл. 209 АПК, а не са основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника И. и изхода на делото, Агенцията по заетостта дължи реално направените в производството разноски, възлизащи на сумата 800 лв, съставляваща адв. възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие. Възражението на процесуалният представител на искателя за прекомерност се явява неоснователно, тъй като се касае за съдебно производство, попадащо в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, образувано по извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение. От процесуалният представител на ответника е изготвен отговор на искането за отмяна и е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд,