Решение № 6927 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2018 г.
ВАСIV отделение09.06.2020 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Тихов от [населено място], [община], против Заповед № РД 46-428/13.12.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за одобряване на проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 6221 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение в тази част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Тихов от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Мавродиев, против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта на останал извън него парцел с идентификатор 48708-49-1-2 с декларирана площ от 21, 40 ха, намиращ се в землището на с. Младово, общ. Сливен. Решението – в прекратителната му част, може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав, в седмо-дневен срок, а в останалата част- с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6927 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Д. Тихов от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Мавродиев, против Заповед № РД 46-428/13.12.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за одобряване на проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. и срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта на останал извън него парцел с идентификатор 48708-49-1-2(с технически грешно посочен идентификатор в жалбата 48708-49-1-3) с декларирана площ от 21, 40 ха, намиращ се в землището на с. Младово, общ. Сливен. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваните административни актове, като постановени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят моли да се отменят обжалваните заповеди -в оспорената част - като незаконосъобразни и "да му бъде изплатено финансово подпомагане по схемите за директни плащания за кампания 2017 г. ". В о. с. з на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Мавродиев, жалбоподателят поддържа жалбата в нейната цялост. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Колева, оспорва жалбата –в първата част като недопустима, втората-като неоснователна, с искане за отхвърлянето й. По допустимостта на жалбата в частта й против заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, с която, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредено одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., съдът съобрази, че е насочена срещу процедурен, не краен акт, поради което и на чл. 21. ал. 5 АПК, не подлежи на разглеждане. Впрочем в раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой, от която възможност оспорващият се е възползвал. Поради това по отношение на нея следва да се приложи разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК и жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. В останалата част - срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът съобрази и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, съгласно която заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33 а ЗПЗП и чл. 16 г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което е кандидатствал. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Между страните няма спор, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП като за 2017 г., със заявление с УРН 185637 от 08.05.2017 г. /л. 7 от делото/е заявил за подпомагане парцел с идентификатор 48708-49-1-2 и е останал недоволен от заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33 а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. От приложената административна преписка от фактическа страна се установява и, че с посочената по-горе, предходна заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 05.01.2018 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Оспорващият е подал възражение на 28.12.2017 г. /л. 9 от делото/срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил заявения парцел с идентификационния му номер, който изцяло е бил изключен от слоя. Възражението е разгледано и прието за изцяло неоснователно. След извършена справка оспорващият земеделски стопанин установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било уважено, поради което подал жалбата си срещу процесната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 94-991 от 02.04.2018 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите, в което се пояснява, че оспореният парцел попада в частта от територията на страната, покрита от извършеното през годината самолетно заснемане и, че за тези площи актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП, както и разглеждането на подадените възражения са извършени чрез дешифриране/проверка на дешифрацията на Цифрова ортофото карта(ЦОФК), като процесният парцел изцяло попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", поради негодност- според критериите в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. За изясняване на фактите по спора и по искане на оспорващия съдът е допуснал, назначил и изслушал съдебно- техническа експертиза, заключението по която, като неоспорено от страните, а и като компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира. Вещото лице, в представеното заключение посочило, че процесният парцел не отговаря на изискванията за подпомагане за заявената култура "постоянни или временни пасища за паша на животни(пасища и мери за паша)" на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Експертът счел, че причините за недопустимост са както следва: Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от приложимата наредба – водните площи – реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали и гранични водни площи са недопустими за подпомагане като неземеделски площи. Посочил, че за определяне на слоя на допустимите за подпомагане площи за 2017 г. е извършена дешифрация на ЦОФК от сателитно заснемане на 05.06.2017 г., на което е локализиран и процесният парцел с идентификатор 48708-49-1-2 и е преценено, че същият попада с цялата си площ от 21, 4 ха във влажна зона – блата, канали и гранични водни площи. Вещото лице е представило в табличен вид на стр. 3(таблица № 1) от СТЕ резултатите от своите проверки и е стигнало до заключение, че цялата заявена площ на процесния парцел от 21, 40 ха. е недопустима и счита, че правилно попада извън окончателно одобрения от МЗХГ допустим слой, което заключение напълно съвпада с установеното от административния орган. Иначе казано, границата на допустимия слой за парцела е определена коректно, респ. че изключеният парцел не отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ -отм. считано от 30.03.2018 г., но действаща към момента на издаването на заповедта, защото представлява неземеделски площи (водни площи) и следователно негодни за подпомагане. Съдът взе предвид и допълнително представените цветни ортофотоснимки на процесния парцел. При тези данни по делото, настоящият състав направи следните правни изводи: При извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в извършеното самолетно заснемане и дешифрирането на създадената Цифрова ортофото карта. Част от нея, относима за процесния парцел е приложена на електронния носител, с очертани граници на парцела в СИЗП. При отварянето на електронния носител се вижда, че процесният парцел е обхванат изцяло от отводнителни канали(в СТЕ в цялата си част е разчетен като блатна и мочурлива площ, непригодна за паша на животни). Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33 а, ал. 1 ЗПЗП, в релевантната му редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор. В ал. 2 на същата норма е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16 а и чл. 16 б от Наредба № 105. По отношение на процесния парцел са спазени административно производствените правила. Известно е, че нарушението е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни от направените изводи, или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото, данни, обуславящи извод за допуснато нарушение, не се откриват. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите не е издадена в нарушение на материалния закон. Изводът в горния смисъл следва от това, че констатациите от извършеното самолетно заснемане и дешифрация на ЦОФК за процесния парцел напълно се потвърждават от заключението на вещото лице, поради което и това възражение, наведено в жалбата, е неоснователно. Иначе казано, процесните площи правилно са определени като недопустими за подпомагане, респ. изключени от специализирания слой -защото водните площи – реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали и гранични водни площи са недопустими за подпомагане като неземеделски площи, което в случая представлява фактическото основание при констатацията и правното основание за изключването - чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Освен това, съдът съобрази, че проверката на физическия блок от страна на вещото лице следва да се извърши само чрез способите, използвани от административния орган за одобряване на окончателния специализиран слой, а не и чрез използването на други източници и информация, различни от използваните от административния орган. В този смисъл решение № 1407 от 31.01.2018 г., по адм. д. № 10655/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С оглед посоченото по-горе, по отношение на процесния парцел не е допуснато нарушение на материалния закон. Недопустимата площ е законосъобразно определена - от анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства, не се установи обжалваната заповед в тази част да е постановена в нарушение на материалния закон. По доводите на оспорващия следва да се посочи, че не се установи обжалваната заповед да е постановена в нарушение на материалния закон, приетите за установени фактически обстоятелства съответстват на действителните, поради което твърденията в жалбата за противното са неоснователни. По тези съображения настоящият състав намира, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата-в тази част, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 16