Решение № 5609 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2014 г.
ВАСV отделение18.05.2015 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3625 от 30.05.2014 г., постановено по адм. д. № 12015/2013 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Албена Лозанова Лозева да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5609 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Албена Лозанова Лозева против решение № 3625 от 30.05.2014 г., постановено по адм. д. № 12015/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Изпълнителния директор на "Пазари Възраждане" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Кметът на Столична община не е изразил становище по касационната жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Албена Лозанова Лозева против решение № 246/15.10.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че изпълнителният директор на "Пазари Възраждане" ЕАД не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията по отношение на жалбоподателката. За да постанови този резултат първоинстнационният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено неравно третиране на жалбоподателката по признак "образование". По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Албена Лозева е заемала длъжността "касиер" в "Пазари Възраждане" ЕАД, като на същата длъжност са работили Анелия Иванова и Анелия Софрониева. През месец април 2013 г. работодателят е изменил длъжностната характеристика за длъжността "касиер" като въвел изискване за заемане на длъжността - средно специално образование с икономически профил и сертификат за работа със счетоводна програма "Ажур". Установено е, че само Анелия Софрониева притежава средно специално образование с икономически профил, като нито една от трите не притежава сертификат за работа със счетоводната програма "Ажур", а жалбоподателката притежава висше образование с образователно квалификационна степен "магистър" по специалност металургия. Следователно в случая и трите служителки еднакво не са отговаряли на изискванията за заемане на длъжността "касиер", като само една от тях е имала изискуемото се образование. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателката не е осъществена дискриминация по признак "образование", е законосъобразен. Фактът, че трудовото правоотношение на Албена Лозева е прекратено сам по себе си не доказва, че това е станало в нарушение на принципа за равно третиране. Дискриминация не се доказва автоматично и от факта, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е призната от съда за незаконосъобразна и отменена. Дискриминация може да се осъществи и с уволнение, признато от съда за законосъобразно, защото предметът на съдебен контрол е различен. Релевантното в случая е дали именно поради защитения признак жалбоподателката е третирана или поставена в по-неблагоприятно положение. За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона. В случая нито пред комисията, нито в първоинстанционното производство е установено, че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката е в резултата на неравно третиране или поставяне в по-ноблагоприятно положение по признак "образование". Напротив от показанията на свидетелката Анелия Софрониева се установява, че спрямо Албена Лозева не е имало различно отношение от преките й началници или някой от колегите й в сравнение с останалите служители. Свидетелката сочи, че нито жалбоподателката, нито останалите й колегите са споделяли, че същата се чувства различно третирана, че има различно отношение към нея и е притеснена, което да е свързано с притежаваната от същата образование. Следователно правилно, с оглед изискването на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателката не е доказала факти, от които може да се направи извод, че Николай Стефанов Георгиев - изпълнителен директор на "Пазари възраждане" ЕАД е осъществил акт на неравно третиране като е прекратил трудовия й договор. Ето защо като е направил извод за неоснователност на жалбата Административен съд София - град е постановил решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията, тъй като на другите две служителки, шест месеца след прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката, е дадена възможност да придобият сертификат за работа със счетоводната програма, са неоснователни. В длъжностната характеристика освен, че са поставени изисквания за работа с определен софтуерен продукт са променени и изискванията за притежавано образование, поради което трудовия договор с Лозева е прекратен освен за липсата на квалификация за работа с продукта, така и поради липса на необходимото образование. Неоснователни са и доводите за наличие на дискриминация поради факта, че независимо от въведените в длъжностната характеристика нови изисквания за образование и квалификация по същество работата на лицата, заемащи длъжността "касиер" е останала непроменена. Тези факти са относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката, но не установяват осъществена дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателката не е осъществена дискриминация. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Албена Лозанова Лозева да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,