Решение № 4343 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2012 г.

ВАСV отделение28.03.2013 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2134 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 1373/2012 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. София, бул. "Христо Ботев" № 17 да заплати на Таня Обретенова Ръсовска от гр. София, ул. "Д. Димов" № 26 сумата 300.00 (триста) лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4343 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 2134 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 1373/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧР 29/25.01.2012 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Таня Обретенова Ръсовска на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и изпълнителната агенция е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като са взети предвид всички представени доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на директора на изпълнителната агенция да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на заповед № ЧР 29 от 25.01.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Действително, административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 5, т. 16 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изпълнителният директор е орган по назначаването), но при издаването му са допуснати съществени нарушения на формата, установена в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст в административния акт не са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Ръсовска. По този начин заповедта е издадена без мотиви - съществен пропуск, който препятства организиране на защитата на служителката, тъй като последната не е уведомена за причините, довели до прекратяване на правоотношението. Допуснатото нарушение във формата на акта, както първоинстанционният съд правилно приема, е достатъчно основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. Аргументирано е преценено, че при констатираното нарушение във формата, заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е и незаконосъобразна, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. При липсата на конкретни факти, сочещи на обективна невъзможност служителката, да изпълнява задълженията и функциите, присъщи на длъжността "началник отдел" на отдел "Управление на приоритетните оси" в дирекция ЕФР, правилно е прието, че условията на цитирания текст не са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, съставът на първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед са направени след преценка на релевантните за изясняване на спора доказателства. При липсата на съображения, обосноваващи обективната невъзможност на служителката Ръсовска да изпълнява служебните си задължения и липсата на доказателства в този смисъл, правилно е преценено, че изискванията на закона не са изпълнени и оспорената заповед следва да бъде отменена. При постановяване на решението на Административен съд София - град не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл (разпореждане от 27.02.2012 г.). Изводът на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед е направен след преценка на представените и обсъждане на релевантните за изясняване на спора доказателства. При липсата на мотиви в заповедта и отсъствието на такива в друг, предхождащ издаването й акт, правилно е преценено, че доказателства за фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за постановяване на административния акт не са ангажирани, въпреки указанията на съдебния състав в този смисъл. Ето защо доводът на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 5